космическа медицина
(вляво Андриян Николаев, вдясно - Виталий Севастянов)
„Трябваше спешно да разработим методи, които да натоварят мускулите на астронавтите. Оттогава те редовно използват различни симулатори в орбита за профилактика, - казва старши изследовател в Центъра за аерокосмическа медицина. - Но се оказа, че предложените от нас методи могат да помогнат на Земята. Например, човек е принуден да остане на легло за дълго време поради заболяване. Рецепторите, разположени на стъпалата на краката, спират да изпращат сигнали към централната нервна система, а мускулите, отговорни за вертикалната стойка, започват да атрофират. Измислихме инструмент, който нарекохме "космически ботуши" - той симулира опорното натоварване при ходене.
Пневматичните камери са разположени в областта на петите и предната част на стъпалото. Компресорът ги надува на свой ред, оказвайки натиск върху рецепторите. Така че в легнало положение можете да „ходите“ и дори „да бягате“ - всичко зависи от дадения режим.
Подобен ефект дава и медицинският костюм "Регент". Той е разработен на базата на "Пингвина", който астронавтите използваха в орбита повече от 20 години.
"Regent" е система от гумени ленти, които действат като разширители. За да се извърши движение, е необходимо да се преодолее определена сила. Но редица пациенти се нуждаят от натоварване на опорно-двигателния апарат. Освен претърпели инсулт и мозъчна травма, това са и болни от детска церебрална парализа. Облечен в "Регент", пациентът, доскоро прикован на легло, се научава да ходи и да се ориентира в пространството.
Друг детайл от "космическото облекло" са панталоните Chibis.
(доктор-космонавт Валери Поляков в "Чибис")
Изработени от специален материал, те ви позволяват да създавате различен натиск върху кръвоносните съдове на краката. Такива панталониполезни за пациенти, страдащи от разширени вени и други заболявания на вените.
И накрая, самото състояние на безтегловност може да бъде не само вредно, но и полезно. Освен това може да се лекува! За изследване на ефекта на безтегловността е изобретен методът на "сухото" потапяне.
Просто казано, това е голяма вана с вода, покрита с тънък филм. Човек в такава баня се оказва окачен във вода, сякаш в безтегловност, докато самият той остава сух.
С течение на времето стана ясно, че това е добро лекарство. Например, пациентът има хипертонус или мускулен спазъм. Той се поставя в такава вана и след няколко часа тонусът намалява, тялото става "глинено". Друг пример е подуването, което е характерно за хипертония или бъбречно заболяване. Потапящата вана намалява налягането без хапчета, течността в тялото се преразпределя, излишъкът й се отстранява интензивно. И накрая, това е чудесен начин за облекчаване на стреса.