Кратка биография на Писарев
Литературно-критичните и публицистичните произведения на Писарев в заключение са белязани от нарастващ радикализъм. Борбата срещу естетизма и естетиката, която за Писарев е синоним на фантазията - източникът на всички заблуди - е основната тема на критиката на Писарев (статия Реалисти, 1864). „Естетиката е най-издръжливият елемент на душевния застой и най-надеждният враг на разумния прогрес”, твърди Писарев, развивайки тази теза в чл. Пушкин и Белински, Разрушаването на естетиката и Да видим! (всички 1865). В същото време, докато високо оценява работата на Чернишевски с неговия пряк рационализъм и теорията за „разумния егоизъм“, Писарев осмиваше нещастието на „дребното буржоазно щастие“ на своите антагонисти (статии на римския Муслин момиче за историите на Бургеоа и молотов и разходка по градините на Бургари, и двете си молотни (статии на римския Муслин момиче за историите на Буржеоа, и двата молеовци и разходки през градините от Булгарианско щастие и молотов и разходки през градините от Булгарианско щастие и молотов и разходки през градините от Бургарианско щастие и Молотов и разходки през градините от Бургарианско щастие и Молотов и разходки през градините от Бургарианско щастие и Молотов и разходки през градините от Бургарианско щастие на 1865).
Несподелената любов към братовчед му води до дълбока емоционална травма и Дмитрий попада в психиатрична болница, където няколко пъти се опитва да се самоубие. По-късно Дмитрий Иванович ще критикува обучението си в университета в своите есета като несистематично и откъснато от реалностите на живота. От 1959 г. работи в библиографския отдел на женското списание „Рассвет“. През 1961 г. става критик и директор на сп. "Българско слово". За статия за свалянето на кралското семейство той прекарва четири години в Петропавловската крепост, но продължава да пише. Той получава официално разрешение да отпечата творбите си след една година затвор. 1967 и 1968 г. се провеждат в тясно сътрудничество с Писарев, списанията "Домашни бележки" и "Дело". През тези години са публикувани негови критични статии за творчеството на Толстой, Достоевски, Хайне, в които се обосновава необходимостта от революционни сътресения в обществото.