Куче и кенгуру
Когато кенгуруто и кучето бяха хора, те се срещнаха някак си на горска пътека.
-Къде отиваш, куче? – попита кенгуруто. - Отивам на лов - отвърна кучето.
„И аз бих отишъл с теб“, каза кенгуруто.
- Добре - каза кучето. - Ела с мен и бъди мой приятел.
Те събраха копията и венците си и кенгуруто попита:
- Къде отиваме?
- Да, там! - И кучето заведе кенгуруто в планината.
Скоро стигнаха до една река. Бреговете на реката бяха кални. Имаше кафява глина, червена и бяла. С копия изкопаваха разноцветна глина и я трупаха в могили край тях.
„Опитай се да ме нарисуваш“, помоли кучето кенгуру. - Нарисувай ме така, че да приличам на куче.
— Добре — каза кенгуруто. - Ще те нарисувам така, че ще заприличаш на куче.
- Първо ме нарисуваш с кафява глина - каза кучето. - Опитай се да ме превърнеш в куче.
Кенгуруто нарисува първо главата на кучето, след това шията, корема, гърдите, опашката и четирите лапи.
- Виж! каза кенгуруто. - Нарисувах те. Боядисани всичко както трябва. Излязохте точно като куче.
- Хубаво си рисувал - похвалило го кучето. - Ти ме нарисува точно като куче.
- А сега ме нарисувай - попита кенгуруто.
— Добре — съгласи се кучето. - Легнете. „Не ме рисуваш по някакъв начин“, каза кенгуруто.
- И ти легни - каза кучето. - И ще те нарисувам така, че да станеш кенгуру и да скачаш с пълна скорост - хоп-хоп-хоп!
Кучето нарисува главата на кенгуру, след това две предни лапи, след това корем, опашка и задни крака.
- Ето те - каза кучето. - Добре те нарисувах. Нарисувах всичко необходимо.
- Ако нарисуваш всичко, аз трябва да стана кенгуру - каза кенгуруто.
- Нарисувах всичко, всичко, - потвърдете; куче.
- Е, опитай се да лаеш като куче - каза кенгуруто.
- Добре - съгласи се кучето и излая.
- Сега ме настигни - каза кенгуруто. - Хайде да потичаме малко.
- Бягай напред - каза кучето - и аз ще тичам след теб.
И сега те вече не бяха хора; станаха куче и кенгуру.
Кенгуруто препусна напред, а кучето го подгони. Те тичаха през долината, прескачаха потока и се изкачваха по склона, а кучето лаеше през цялото време.
После спряха да починат.
- Как наричаме мястото, където се рисувахме? - попитало кучето.
„Дори не мога да измисля име за това място“, признало кенгуруто.
- Нека го наречем Barl-barl - реши кучето - А сега бягаме по-нататък - каза кенгуруто.
- Добре - отвърна кучето. - Бягай напред, а аз лая.
Дълго бягаха. Пресякохме друга река и се озовахме в подножието на голяма планина.
„Това е добро място“, каза кучето. Да се катерим по тази скала.
— Хайде — съгласи се кенгуруто. -Хапе ми опашката и ще скоча до самия връх.
Когато и кучето се покатери на скалата, попита:
- Как да наречем това място?
— Да го наречем Нумилукари и Бинаминки — предложи кенгуруто.
- Добре - каза кучето. - Сега ще живеем тук.
Там те живееха и кучето лаеше от сутрин до вечер.