латинска граматика

1.

Латиницабългарски
vivatnostra civitas,vivat, crescat, floreat!нека нашето общество да живее,да живее,да расте, просперира!

Както и в българския, латинският също има подчинително наклонение, което обаче е много по-разпространено там. Най-често се използва в подчинени изречения, но често се използва и в самостоятелна форма. И там, и там, като правило, за прехвърляне

а) всяко обстоятелство, изразяващо съмнение или несигурност на говорещия

б) да предава чужди думи и мисли

в) за изразяване на цел, намерения, заповеди и др.

2.

Латиницабългарски
do, utdesАз давам, за дати дадеш
nullus dolor est, quem tempus nonmolliatняма такава мъка, която времето да несмекчи

в подчинените изречения подчинителното наклонение също маркира действието на подчиненото спрямо главното. Следователно, да речем, сегашното време на подчинителното настроение (Praesens coniunctivi) може условно да бъде обозначено катонастояще в настоящето, тоест като действие, което се извършва в настоящето едновременно с действието на главното изречение

3.

Латиницабългарски
Phoebidas Lacedaemonius, cum exercitum Olynthumduceret, arcem oppidi occupavitФебид Лакадемонецът, когатоводиармия към Олинт и окупира градската крепост

миналото време на подчинителното настроение (Imperfectum coniunctivi) може условно да се обозначи катонастояще в миналото, т.е.действие, извършено едновременно с действието на главното изречение в миналото

4.

Латиницабългарски
Si quaeris in quo librodixerit, in eo qui Prometheus incribiturако попитате в коя книга еказал това? Този, озаглавен "Прометей"

минало перфектно време на подчинителното настроение (Perfectum coniunctivi) може условно да се обозначи катоминало в настоящето, тоест като действие, извършено до сегашния момент

4.

Латиницабългарски
Agesilaus, rex Lacedaemoniorum, cum Persas в Азияfugavissetetfudisset, in patriam revocatus estАгесилай, крал на лакедемонците, когатопрогонилперсите в Азия иразпръснал, бил призован в родината си

накрая, предминалото подчинително време (Plusquamperfectum coniunctivi) може условно да бъде обозначено катоминало в миналото, тоест като действие, което се е случило преди друго минало действие