Leadbeater Charles Webster - Вътрешен живот страница 5
Помнете, че Учителят е канал за разпространение на силите на логоса, но не просто несъзнателен канал, а дълбоко интелигентен сътрудник. И това е така, защото съзнателно е част от логоса. Точно по същия начин на по-ниско ниво ученикът е канал за силите на учителя и той също не е несъзнателен канал, а интелигентен сътрудник и за да стане такъв, той всъщност става и част от съзнанието на учителя.
Приетият ученик е въведен в това съзнание до такава степен, че всичко, което вижда или чува, става достояние на познанието на неговия учител - не че учителят вижда или чува всичко това в един и същи момент (въпреки че често се случва), но че остава в паметта на учителя точно толкова, колкото в паметта на самия ученик. Каквото и да чувства и мисли ученикът, всичко това се случва в астралното и менталното тяло на неговия учител. Когато осъзнаем всичко, което означава това, ще ни стане съвсем ясно защо е абсолютно невъзможно учителят да приеме всеки ученик, преди неговите мисли и чувства да станат такива, каквито учителят би искал да допусне в себе си.
За съжаление, понякога се случва на ученик да му хрумне мисъл, която учителят не би допуснал за себе си, и щом учителят усети това, той веднага издига бариера и прекъсва тази вибрация от себе си, но това за момент отвлича вниманието му от работата, а също така отнема известно количество енергия. Отново е ясно, че учителят не може да приеме в такава връзка някой, който често злоупотребява с мисли, които са неподходящи за ума на учителя - в края на краищата, честото отвличане на вниманието от работа за прекъсване на тези нежелани мисли би било напълно неоправдано плащане за усилията и времето на учителя.
Не поради някаква липса на състрадание и търпение един учител не можеприемат такъв човек, а просто защото това не би било добро използване на време и енергия и най-доброто им приложение в изпълнение на задълженията. Ако човек смята, че е подходящ да бъде приет за ученик, но все още не е получил тази привилегия, нека се наблюдава внимателно поне един ден и се запитайте дали през този ден е имал поне една мисъл, недостойна за учител, или едно такова чувство. Помнете, че това са не само определено зли, вредни мисли, но и празни мисли, мисли за осъждане, раздразнение и преди всичко мисли за себе си. Кой от нас отговаря на тези изисквания?
Това, което Учителят постига в този изненадващо близък съюз, е хармонизирането и регулирането на превозните средства на ученика. Индийските учители се опитват да постигнат същото, като винаги държат учениците близо до себе си на физическо ниво. Какъвто и конкретен вид упражнение или курс на обучение да бъде предписан, във всички случаи основният ефект не се произвежда от тях, а от факта, че ученикът е постоянно в присъствието на учителя. Различните превозни средства на ученика вибрират на обичайните си честоти - вероятно всеки от тях дори няколко - поради постоянното присъствие на посещаващи емоции и блуждаещи мисли от всякакъв вид. Първата и най-трудна задача за ученика е да въведе този хаос в ред, да елиминира цяло стадо от по-маловажни интереси и да постави под контрол блуждаещите мисли и това се постига чрез постоянно усилие на волята, прилагано към всичките му превозни средства в продължение на много години.
Още докато живее на бял свят, трудността на това начинание се увеличава хилядократно от непрестанния натиск на тревожните вълни от мисли и емоции, които не му дават нито миг почивка, нито възможност да събере сили, за да положи истински усилия. Ето защо в Индия човек, който иска да живее по-висок живот, се оттегля в джунглата изащо във всички страни и във всички епохи е имало хора, които са желаели съзерцателния живот на отшелник. Отшелникът има поне място за дишане, може да си почине от безкрайния конфликт и да намери време да помисли събрано. Малко го смущава в борбата му, а спокойните влияния на природата дори помагат донякъде.
Но човек, който постоянно живее в присъствието на този, който вече е на Пътя, има още по-големи предимства. Тъй като такъв учител вероятно вече е заглушил превозните си средства и ги е обучил да вибрират само на няколко внимателно избрани честоти вместо стотици неистови и непостоянни вибрации. Тези няколко честоти на вибрации са много силни и стабилни и ден и нощ, независимо дали той е буден или спи, те непрестанно действат върху превозните средства на ученика, като постепенно ги повишават до мелодията на учителя. Нищо освен времето и близкия съюз няма да даде такъв ефект и дори в този случай не всеки ще успее, а само тези, които са способни на такава настройка. Много учители изискват някаква разумна мярка за този резултат, преди да предадат своите специални методи за окултно развитие. С други думи, преди да преподават нещо, което може да навреди много на ученика, ако бъде използвано неправилно, те искат сами да се уверят, че човекът е квалифициран за такова обучение и достатъчно проникнат от тяхното влияние, за да поддържа правилния път, когато дойдат изпитанията. И хиляди пъти по-големи предимства печели този, когото един от Учителите избере и който получи възможността за такъв близък и близък контакт с него.
Да станеш приет ученик на Учителя означава да станеш нещо като преден пост на неговото съзнание, пропускайки през себе си силата на Великите и със самото си присъствие правейки света определено по-добър. Ученикът е в такъв интимен контактс идеята на Учителя, че във всеки един момент може да види какво е мнението му по всеки въпрос и така често се спасява от грешки. Учителят винаги може да изпрати мисъл на ученика под формата на изречение или съобщение. Например, ако ученик пише писмо или изнася лекция, Учителят имплицитно осъзнава този факт и във всеки един момент може да хвърли в съзнанието на ученика някое изречение за писане или полезна илюстрация към лекцията. В ранните етапи ученикът често не осъзнава това и вярва, че тези идеи са възникнали спонтанно в собствения му ум, но много скоро той се научава да разпознава мисълта на Учителя. Всъщност да се научим да го разпознаваме е изключително необходимо, тъй като има много същества на астралния и менталния план, които са готови по най-приятелски начин и с най-добри намерения да дадат такъв съвет, и разбира се, би било добре ученикът да се научи да различава от кого идват.
Не трябва обаче да бъркаме това използване на тялото на ученика с медиумизъм, за който толкова често сме говорили осъдително. Например, имаше случаи, когато един или друг от нашите Учители говореше чрез Ани Безант и в тези случаи беше посочено, че понякога самият й глас, маниери и дори чертите на лицето й претърпяха промени. Но трябва да се помни, че във всички подобни случаи тя запазваше пълно съзнание и знаеше точно кой говори и защо. Това обстоятелство е толкова различно от това, което обикновено се разбира под медиумизъм, че би било напълно несправедливо да наречем това явление със същото име. Това използване на тялото на ученик изобщо не е осъдително, но Учителите го правят с много малко ученици.
Когато това се случи, съзнанието на г-жа Безант е също толкова активно във физическия мозък, както винаги, но вместо да контролира нейните речеви органи,тя слуша как Учителят ги използва. Той формулира изречения в собствения си мозък и след това ги предава на нейния мозък. При това тя може пасивно да използва способностите на мозъка си – да слуша, да разбира и да се възхищава; но не мисля, че тя би могла да състави предложение по много различна тема едновременно. Вярвам, че по-висшите форми на духовно ръководство повече или по-малко се доближават до това, но вероятно е много рядко и почти никога не е напълно успешно.
Влиянието на Учителя е толкова силно, че може да блести през ученика в почти всякаква степен и всеки слушател, който е достатъчно възприемчив, може да осъзнае присъствието му, виждайки чертите му и чувайки гласа му вместо формата и гласа на ученика. Малко вероятно е да има действителни физически промени, които да са видими за нечувствителни наблюдатели. На сеанси наистина съм виждал, че гласът на медиума, маниерът му и самите му черти наистина се променят напълно физически, но това винаги означава пълното потискане на неговото аз от същността, говореща чрез него, което трябва да е съвсем чуждо на системата на обучение, възприета от нашите Учители.
Има трети етап на обединение, още по-близък, когато ученикът става това, което се нарича "син" на учителя. Този статус се дава само след достатъчен опит с въпросното лице като приет ученик, когато учителят е абсолютно сигурен, че нито в ума, нито в астралното тяло не може да възникне нищо, което да изисква изолация. Това е може би основната (от лесно обяснимите на физически план) разлика между позицията на приетия ученик и "сина" - приетият ученик, макар и част от съзнанието на Учителя, може да бъде отделен, ако изглежда желателно, докато "синът" е приет в съюзатолкова близко и свято, че дори силата на Учителя не може да го отмени и дори за миг да раздели тези съзнания.