Лечебна вода
С тях работи необичаен треньор - Олга Пранцузова, титулована спортистка, гордостта на републиката. Тя е заслужил майстор на спорта на Руската федерация, участник в три олимпийски игри за глухи, където Олга спечели 9 златни, 9 сребърни и 3 бронзови медала.
Освен група деца, страдащи от церебрална парализа, О. Пранцузова провежда занимания и за глухи деца. „Аз самата съм глуха от раждането си“, казва Олга. „И аз наистина искам момчета със същите проблеми да имат възможност да спортуват, като високоговорителите.“ Кореспондентът на AiF-Казан научи как протичат тренировките и какво дават на децата.
Деца с церебрална парализа: плуването лекува и успокоява
Плуването е една от най-ефективните терапии за деца с церебрална парализа. Защо? Движението във водата кара всички мускулни групи да работят, включително тези, които обикновено не участват при дете с церебрална парализа. Редовните упражнения спомагат за подобряване на координацията на движенията, координацията на действията на ръцете и краката, като в същото време водата отпуска тялото на детето, разтоварва гръбначния стълб и намалява болката.
Майката на 14-годишната Уляна Елена Иванова е много щастлива, че има възможност да води дъщеря си на плуване. Преди две години, когато доведе Уляна на Олга Працузова в буревестника, момичето дори не можеше да се носи по водата. След два месеца треньорът направи чудо - Уляна се научи да плува. И преди Олга, ученичката вече е преминала индивидуално обучение от друг инструктор.
Въпреки факта, че Уляна не знае жестомимичен език, тя и треньорът се разбират перфектно. „Олга веднага хареса дъщеря си“, казва Елена. – Мигновено се разбраха. Ако в началотоСамата Олга беше във водата със зеницата си, а след няколко месеца дъщеря й вече беше сама във водата. И Уляна е много горда, че нейният инструктор е титулуван спортист. Тя разказва на всички и навсякъде за Олга.
Както казва самата Уляна, плуването й помага много физически: във водата тя се отпуска, болката изчезва, ръцете и краката й работят добре, водата успокоява, емоционално релаксира. С всеки урок Олга дава задачи с нарастваща сложност. Между другото, наскоро Уляна се премести от специализирано училище-интернат в редовно училище. Елена е сигурна, че това се е случило благодарение, наред с други неща, на плуването.
Освен Уляна, в групата, ръководена от Олга, има още няколко души - от 3 до 5. Всеки ученик изисква индивидуален подход и наблюдение. Мнозина обаче изразиха желанието си да учат, но не всеки има възможност и време да води детето на уроци, особено като се има предвид ниската мобилност на децата с церебрална парализа, особено ако семейството няма кола. Но Олга се надява, че в бъдеще ще има повече ученици. Тя е готова да помогне на всеки.
„Искам да помогна на хора като мен“
В Двореца на водните спортове Олга Пранцузова тренира деца със слухови проблеми (групи 5-6 и 8-11 години). Мястото не е избрано случайно - наблизо има специално училище-интернат, където учат такива момчета.
Външно класовете за деца с увреден слух не се различават от обикновените, с изключение на това, че треньорът и неговите подопечни се обясняват с жестове. Всичко е както трябва: първо малка загрявка, след това упражнения на пистата на басейна. Но за децата с увреден слух плуването е допълнителна тренировка на вестибуларния апарат, която при тях работи по малко по-различен начин, отколкото при чуващите им връстници. Благодарение на натоварванетовсички мускули работят, координацията се подобрява, движенията на ръцете и краката стават по-точни.
Пътуване от осемнадесет години
Олга Пранцузова е на 27 години, осемнадесет от тях се занимава с плуване. Мама доведе 8-годишната Оля в басейна - само за да може дъщеря й да се научи да плува. Отначало обиколиха няколко спортни секции, но там не бяха водени глухи деца.
Така че Оля беше в плуването. Треньорът веднага забеляза талант в момичето. Упоритите многочасови тренировки на пистата в крайна сметка доведоха до заслужени победи: съкровищницата от медали на О. Пранцузова включва 350 награди, от които осем от най-висок стандарт бяха спечелени на Олимпийските игри за глухи. Олга печели първия си медал на 14-годишна възраст на игрите в Рим.
По-късно се роди идеята за откриване на групи по плуване за деца с увреждания. Така се появи първата група в Република Татарстан за деца с церебрална парализа, след това за глухи (преди това в Казан вече имаше плувни секции за глухи деца).
„Искам колкото се може повече деца с увреждания да се занимават със спорт, за да не си стоят вкъщи, а да водят активен начин на живот, искам да отглеждам глухи деца, както и чуващи, за да не усещат тази разлика“, казва Олга.
Шампионката е сигурна, че може да отгледа бъдещи победители от олимпийските игри за глухи. Но това изисква подкрепа. Олга мечтае един ден Казан да има единен център за спортно обучение на деца с увреждания в различни спортове. Такъв комплекс, например, има в Москва и други градове. Като за начало, би било хубаво, ако вече наличните спортни центрове в Казан могат да осигурят поне малко свободно време за тренировки.
Но засега това е проблем. Благодаря ви, че поне тези басейни, където Олга работи, приемат с удоволствие.Но Министерството на спорта на Република Татарстан не отпуска средства и сумата, която федерацията по плуване прехвърля, не е достатъчна за нищо. Олга вижда, че много глухи деца искат да се занимават със спорт - плуване, хокей, лека атлетика, волейбол, много от тях могат да покажат добри резултати и в бъдеще да представят републиката на големи международни състезания. Само ако имаше къде да се тренира...
„Когато хора от други региони идват при нас, те са много изненадани, че в такъв голям и модерен град децата с увреждания не получават безплатни абонаменти за спорт“, признава спортистът. - Дори в малките градове, където има един басейн или Спортната палата за всички, успяват да разпределят часове. Тук за хокей отделяме зала безплатно в Zhilploshchadka, но тренировките започват в 23.00 и завършват в 24.00. Колко хора могат да водят деца там в такъв момент?
Въпреки всички трудности, Олга, която сама се подготвя за следващото състезание, вярва, че нейните ученици имат голямо бъдеще. Със своя труд, постоянство и енергия те могат да постигнат много, може би дори повече от своите връстници. Просто трябва да им се помогне, като им се дадат равни възможности.