Лечение на хроничен хепатит със синдром на холестаза, EUROLAB, Научни статии
Минушкин О.Н., Зверков И.В., Масловски Л.В.
Известно е, чехроничният хепатит (CH), независимо от етиологичната форма, може да има синдром на холестаза с различна тежест, а при алкохолен, холестатичен и холангиогенен хроничен хепатит този синдром е водещ и се среща в 11-55% от случаите [1]. Клиничната изява на този синдром е пруритус, но той се среща само при 10-40% от пациентите [1]. Появата на жълтеница при синдром на холестаза влошава общото състояние на пациента. Наличието на синдром на холестаза, като правило, влошава хода на хроничния хепатит: поради интоксикация и симптоми, общото състояние на пациента се влошава, ефективността на лекарствата намалява (например антивирусни лекарства за вирусен хепатит С). Тези лекарства обаче са с чуждестранен произход и от икономическа гледна точка не са достъпни за всички пациенти. Във връзка с това използването на местното лекарство Silimar (Vilar, Русия) за лечение на синдром на холестаза при хроничен хепатит представлява значителен интерес. Силимар е препарат от пречистен сух екстракт, получен от плодовете на бял трън, съдържащ флаволигнани и други флавоноиди.
Целта на проучването е да се оцени ефективността на лечението със Silimar при пациенти с хроничен хепатит с различна етиология със синдром на холестаза, в зависимост от степента на активност на процеса.
Изследвахме 25 пациенти с хроничен хепатит с различна етиология със синдром на холестаза и 10 практически здрави лица (контролна група). Етиологичните форми на ХГ са представени както следва: вирусни - 7 души (от които HBV - при 2, HCV - при 4 и HGV - при 1).души), алкохолни - 8 души, смесени (вирусни и алкохолни) - 3 души, криптогенни - 2 души, холестатични - 3 души и холангиогенни - 2 души. При 9 от 25 пациенти (20 мъже и 5 жени) е открит ХГ в стадий на чернодробна цироза (ЧЧ), Child-Pugh функционален клас "А" - 7 души и "В" - 2 души. Възрастта на пациентите е от 20 до 70 години. Лечението със Силимар е проведено както следва: при 16 пациенти - монотерапия в доза от 2 таблетки 3 пъти дневно (или 600 mg / ден) непосредствено след хранене и при 9 пациенти с хроничен хепатит в стадий на цироза - монотерапия в същата доза и детоксикираща терапия. Курсът на лечение беше 1 месец.
В работата са използвани следните методи за оценка: клинични (оценка на болка и/или тежест в дясното подребрие, гадене, пруритус, слабост и умора), биохимични тестове (оценка на параметрите на цитолизата - ALT и ACT, холестаза - общ билирубин, холестерол (Cholesterol), триглицериди (TG), алкална фосфатаза (AP), гамаглутамат транспептид аза (GGT); общ протеин и неговите фракции - албумин и глобулини), ултразвук с оценка на размера на черния дроб и далака, контрактилната функция на жлъчния мехур. Критерият за ефективност на терапията със Силимар беше динамиката на горните тестове в началото и 1 месец след терапията.
Получените резултати са представени в таблици 1-4. Първоначално в контролната група са регистрирани следните биохимични показатели: ALT - 40,3±3,4 U/l, ACT - 39,8±3,2 U/l, общ билирубин - 18,3±1,1 µmol/l, холестерол - 5,0±0,4 mmol/l, TG - 1,6±0,1 mmol/l, ALP -1,7±0,1 U/l, GG T - 4 0.8±3.5 U/l, общ протеин - 72.4±6.9 g/l и неговите фракции под формата на албумини и глобулини, като последните се считат в границите на нормалните стойности.
Първоначално клиничните симптоми се появяват при 45% от пациентите под формата на болка и / или тежест в десния хипохондриум, слабост и умора,тогава 30% от пациентите имат гадене и 16% от пациентите имат сърбеж. След лечението болката и/или тежестта в дясното подребрие, гаденето изчезнаха за 6-8 дни, сърбежът - за 15-20 дни. Слабостта и умората намаляват и продължават след изписването на пациентите. И така, терапията със Silimar доведе до изчезване на дясната субкостална болка и / или тежест, диспептични симптоми (гадене и сърбеж), намаляване на астеноневротичните прояви (слабост и умора).
Първоначално, в сравнение с нормата, показателите на холестазата и цитолизата са повишени до известна степен при пациентите, докато общият протеин и неговите фракции под формата на албумини и глобулини са в нормалните граници.
След лечение с лекарството показателите на общия протеин и неговите фракции не се променят и все още остават в нормалните граници. Получените резултати косвено потвърждават позицията, че лекарството не повлиява белтъчно-синтетичната функция на черния дроб. В същото време показателите за холестаза намаляват: общият билирубин и GGT намаляват до стойности, надвишаващи нормата съответно 1,4 пъти и 2,1 пъти; значително нормализиране на показателите на холестерола, TG и алкалната фосфатаза. Индексите на цитолиза също намаляват, докато ALT и ACT намаляват до стойности, надвишаващи нормата 1,2 пъти. Тенденция към нормализиране на ALT и ACT се наблюдава при 55% от пациентите с всички етиологични форми на хроничен хепатит. Това е хепатопротективният ефект на лекарството.
По този начин лечението на пациенти с CG със Silimar беше придружено главно от нормализиране на холестазата и цитолизата.
При пациентите се изследва степента на CG активност в динамика.
От тази таблица следва, че след лечение с лекарството при пациенти с хроничен хепатит, които са имали лека и умерена активност, става значително по-малко, а при пациенти с хроничен хепатит с минимално изразена активност, напротив, -надеждно повече. Така се потвърждава хепатопротективният ефект на лекарството.
При 10 пациенти е изследвана контрактилната функция на жлъчния мехур. Проучването показа, че след терапия със Силимар контрактилната функция на жлъчния мехур се нормализира при 67% от пациентите, които първоначално са имали хипомоторна дискинезия.
Според ултразвуковите данни размерът на черния дроб и далака не се променя в динамиката на наблюдението. По време на терапията със Силимар не са открити нежелани реакции.
Механизмите на развитие на синдрома на холестаза са многофакторни. И така, преобладават предимно хепатоцелуларна и каналикуларна холестаза, която може да бъде причинена от вирусни, алкохолни, лекарствени, токсични лезии, метаболитни нарушения (доброкачествена рецидивираща интрахепатална холестаза, холестаза на бременността, кистозна фиброза, a1-дефицит). Три фактора са в основата на формирането на клинични прояви на холестаза: прекомерен прием на жлъчни елементи в кръвта, намаляване или отсъствие на жлъчка в червата и ефект на жлъчните компоненти върху чернодробните клетки и тубулите [2]. Анализът на промените в показателите за холестаза и контрактилната функция на жлъчния мехур показа, че терапията със Silimar е придружена от лек холеретичен ефект (т.е. лекарството стимулира отделянето на жлъчка от черния дроб и вече вторично свиване на жлъчния мехур) поради регулирането на активността на ензимите на жлъчните пътища и каналите (AP, GGT) и намаляване на общия билирубин, холестерол и триг. lycerides, очевидно поради холереза.
В същото време нормализирането на цитолизата и намаляването на степента на CG активност при лечение със Silimar се дължи на хепатопротективния ефект, който е свързан с инхибиране на индикаторните ензими и повишена активност на цитохромите. Резултатът от последното е възстановяване на нарушената пропускливостклетъчни мембрани на хепатоцити [2]. Важен е и антиоксидантният ефект – Силимар улавя свободните радикали и прекъсва цикъла на липидната пероксидация. В допълнение, той има метаболитен ефект, който се изразява в стимулиране на протеиновия синтез и ускоряване на регенерацията на увредените хепатоцити.
Литература 1. Лечение на основните прояви на чернодробни заболявания. Клинична фармакология и терапия. 1996, № 1, стр. 4-8. 2. Минушкин O.N. Някои хепатопротектори при лечение на чернодробни заболявания. Лекуващият лекар, 2002, № 6, с. 55-58.