ЛИЧНОСТТА В ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО - Съвременни проблеми на науката

Трябва да се отбележи, че към днешна дата социолозите и психолозите са провели значителен брой емпирични изследвания, които засягат определени аспекти на влиянието на информатизацията върху човек, а количеството на натрупания емпиричен материал се увеличава от година на година (Е. П. Белинская, 2013; Д. Н. Карпова, 2013; Н. Н. Королева, 2004). Получените данни обаче не са напълно разбрани. В допълнение, повечето от проведените изследвания са от регионален или локален характер, във връзка с което актуалната задача е да се сравнят и обобщят наличните емпирични данни, което позволява да се подчертаят както положителните, така и отрицателните последици от въздействието на информатизацията върху индивида, както и да се идентифицират основните проблеми и перспективи за формирането и развитието на индивида в информационното общество. Основният метод на изследване е вторичен анализ на данни, получени в хода на емпирични изследвания от български и чуждестранни психолози и социолози.

Значително въздействие върху личността в съвременното общество оказва т. нар. „информационно претоварване“, дефинирано от J. Goll като „състояние на объркване и инерция, което възниква при тези, които търсят информация, когато намерят всичко, освен пряко необходимите материали“ [3]. Техническите предпоставки за информационно претоварване бяха появата на компютърни мрежи с устройства за масово съхранение, което доведе до значително увеличаване на уебсайтовете и материалите, хоствани в тях. Причините за информационното претоварване се наричат ​​също разпадането на традиционната корпоративна йерархия, промените в организационната структура и работния процес на съвременните компании, водещи до дублиране на информация; и комплексни професионални дейности в иновационната сфера, включващи анализ на голяма информациямасиви. Последицата от информационното претоварване може да бъде намаляване на възприемането на входящата информация. Въпреки увеличаването на обема на информацията, все по-малко вероятно е да се премине към нивото на знания, човек изразходва основните усилия за „филтриране“ на ненужна или нискокачествена информация, има все по-малко време и усилия за анализиране, разбиране и запомняне на важна информация. Възниква един вид информационен парадокс, състоящ се в намаляване на общото ниво на информираност на индивида поради напредъка в производството на информация.

В информационното общество се налага така нареченият мултитаскинг, който се разбира като едновременно възприемане на информация от различни източници от човек и опити за извършване на няколко действия едновременно или директно едно след друго. Съвременните корпорации често фокусират служителите си върху многозадачност, но според данни, получени от изследователи от Лабораторията за човешка комуникация и интерактивни медии в Станфордския университет, само 3% от субектите са успели успешно да извършат две до шест действия едновременно, комбинирайки множество информационни потоци [10]. При по-голямата част от хората опитите да се извършват няколко вида дейности едновременно или непосредствено една след друга водят до развитие на разстройство с дефицит на вниманието, което не им позволява да отделят важното от второстепенното и да се концентрират върху извършването на конкретно действие. Постоянният навик да се правят няколко неща едновременно може да допринесе за това човек да се почувства отчужден, объркан и разочарован. Въпреки това, няма причина да се твърди, че разпространението на информационните технологии има само отрицателно въздействие върху когнитивните процеси. Налични данни(C. Martindale, 1995), според който разпределеното, дефокусирано внимание е необходимо за осъществяване на творческа дейност. Според американските изследователи J. Palfrey и W. Gasser Интернет има огромен потенциал за развитие на творчеството, предоставя на хората нови възможности за творческо себеизразяване [6].

Друг проблем, пред който е изправен индивидът в информационното общество, е доминирането на публичността и загубата на ценността на поверителността и неприкосновеността на личния живот. В работата си „Изгубената неприкосновеност на личния живот“ известният италиански философ У. Еко пише, че основният абсурд на съвременното общество се е превърнал в доброволно отхвърляне на личния живот, граничещ с патология и ексхибиционизъм [9, p. 156]. „Изгубеното уединение на личния живот“ се разтваря в обществеността: по телевизията известни актьори и политици са готови да разкажат своите срамни тайни, изисквайки в замяна вниманието на публиката. Самите зрители са постоянно изкушени да се отворят към света в Интернет, за да си осигурят статус и също така да спечелят доверие. Личността на практика е лишена от толкова необходимото интимно пространство, киберпространството се превръща в „пространство на голота“, където човек демонстрира себе си, излага на показ и най-малките детайли от личния си живот. В информационното общество се формира специална сфера на „обществена интимност“, в резултат на което значителен брой хора имат идеята, че представянето във виртуалното пространство е необходимо потвърждение на самия факт на съществуването на човек.

Рецензенти:

Музика О.А., доктор по философия, професор, ръководител на катедрата по философия и социология на правото, Таганрогски институт на името на A.P. Чехов (клон) FSBEI HPE "Ростовски държавен икономически университет (RINH)",Таганрог.