Литературна позиция на Сумароков
И като поет, и като литературен теоретик Сумароков завършва изграждането на класицизма в България. Основата на конкретната поетика на Сумароков - изискването за простота, естественост, яснота на поетичния език - е насочена срещу "пищността" на Ломоносов. Поезията, която Сумароков търси да изгради, е трезва, делова поезия. Тя трябва да говори от името на висш разум и избягва всичко фантастично и мъгливо-емоционално; тя трябва да бъде отчетлива, за да бъде съвместима със задачата да бъде формулата на идеологията на „разума“ на страната.
Сумароков иска да бъде "просто" човек, т.е. идеален човек и в самата структура на речта му. Той иска да поведе благородниците и да ги убеди не с патоса на блясъка и словесното богатство, а с вътрешната убедителност на логиката. Той не се уморява да изисква от поета простота; той проповядва тази простота в стихове и проза, при всяка възможност и неудобство, с цялата страст на характера си и с цялата последователност на пропагандатор и борец. И така, в статията „За неестествеността“ той осмива и осъжда поетите, които пишат, „като нямат удобството да имитират простотата на природата... че колкото повече писателите мислят, толкова повече се преструват, и колкото повече се преструват, толкова повече лъжат“.
Той се кара на поетите, които „ни даряват с думи, които никога никъде не се говорят“, които съставят реч „съвсем необичайна, надута от пълничък, пусната до небето“.
Дори в младостта си, според Тредиаковски, той осъжда поети, които нарушават нормите на обичайния синтаксис, пренареждайки думите във фраза в сравнение с обичайния ред.
Сумароков противопостави стихотворения, които са „отвратителни за природата“, „сияещи в престорена красота“, пълни с празен звук“. „Чувствайте точно, мислите са ясни, пеете просто и в съгласие“, инструктира той своя ученик в поезията на Е.В. Херасков,Украсеността, излишна за природата, е най-лошият враг ”, пише той на друг от своите ученици, В.И. Майков. „Здравият ум винаги се отвращава от мечтите. Ако в чиито стихове няма прилична простота, няма яснота, няма чистота, - Значи тези стихове са лишени от красота и пълни с празнота. Тук първият от цитираните стихове е особено характерен: Сумароков "презира мечтите".
„Мнозина казаха за архиепископ Феофан, че неговите проповеди не са много добри, защото са прости; че възхваляваш природната простотия, изчистена от природата и че си по-глупав от тези хора, които търсят хитростта извън природата! - възкликва Сумароков ("Към безсмислените творци на рими"). Той иронично съветва писателите „да се упражняват във великолепни оди“, „защото много читатели и дори някои лирични поети твърдят по такъв начин, че по никакъв начин не е възможно една ода да бъде едновременно великолепна и ясна; по мое мнение, загини такъв блясък, в който няма яснота” (пак там); тук има почти неприкрита атака срещу Ломоносов и неговата поетика. Сумароков се стреми да скрие целия механизъм на изкуството от очите на читателя. Той настоява за директността на мисълта по отношение на нейния замисъл, както и за директността на езиковата норма по отношение на естетическия образец. „Езикът не трябва да се чупи; грубото произношение е по-добро от странната формулировка “, казва той в статията„ Към типографските съставители “.
С Ломоносов Сумароков трябваше да се бори по всички линии на своята творческа програма. В редица полемични нападки, прикрити и открити, той изразява отношението си към поетиката на Ломоносов. Той превежда откъс от трактата на Лонгин "На високото" (от превода на Боало), като избира точно мястото, в което се заклеймява "подпухналостта", желанието да се "надмине величието", "винаги да се каже нещо изключително лъчезарно", "горещината извън времето", заклеймява се прекалената "фигуралност" на речта,метафоризъм и др. - в името на "естествеността".
Директно нарича Ломоносов Сумароков в бележка към превода на Олимпийската ода IV на Пиндар; той отрича приликата на Ломоносов с Пиндар, който е „импулсивен“, но винаги приятен и гладък:
„пориви и разкъсвания от него [т.е. Пиндара] не са нито странни, нито груби, нито пълни... Много от нашите одописари не помнят какво пеят, а вместо това говорят, разказват и се цупят; унищожете, о, музи, този непоносим вкус и оставете писателите да познаят истинското красноречие и инструктирайте нашите пиите да бягат от пълния текст на многословието, тежките речи ”... Последната забележка се отнася, очевидно, за учениците на Ломоносов, тъй като преводът на Пиндар е публикуван девет години след смъртта му (1774 г.).
Сумароков също говори много против граматическите възгледи на Ломоносов. В средата на 18 век, когато за първи път се изгражда учението за българския език, граматическите спорове се смесват с поетически. Както в поетиката, така и в граматиката бяха повдигнати въпроси за формирането на книжовния език, въпроси за нормите на езика и обосновката на тези норми. Поетите са създатели на езика, а лингвистите са критици и теоретици на поезията. И тези, и други въпроси бяха свързани с проблемите на езиковата политика и предизвикаха подобни спорове. И Тредиаковски, и Ломоносов, и Сумароков са работили както в областта на литературната критика, така и в областта на лингвистиката. Сумароков непрекъснато тясно свързва и преплита твърдения за езика като такъв и за поезията. Горчивината, с която Сумароков атакува граматиката на Ломоносов, е разбираема, като се има предвид цялата му борба срещу поетическата и езикова практика на неговия литературен противник.
Многократно Сумароков се обръща и към пряк критичен анализ на произведенията на Ломоносов. В статия, посветена на подробен анализ на одата на Ломоносов от 1747 г., тойпредимно се спира на принципите на използване на думата, семантиката. Сумароков последователно осъжда всяко отклонение от обичайното - според него единствено приемливо - значение на думите, всяка донякъде индивидуална метафора или дори метонимия. За Сумароков думата е като научен термин, точно определен; промяната в единственото му значение (за Ломоносов - в интерес на изразителността) се разглежда от Сумароков като нарушение на правилността на граматическия характер; съчетаването и пресичането на значения в метафората от негова гледна точка е само порок срещу логиката и езика, защото граматиката също е изградена на логическа равнина. Сумароков се опълчва и срещу сравненията, които нарушават принципа на логическото сходство на двата сравнявани елемента. В същата статия Сумароков засяга тематичния състав на анализираната ода, осъждайки прекъсването на темата.
Сумароков също се бори с Ломоносов с оръжието на пародията. Неговите Безсмислени оди показват точно това, което е имал предвид, когато е говорил за „пълнотата, подпухналостта, неяснотата“ на поетиката на Ломоносов.
Назад Съдържание Напред