Любовта и лабиринтите на душата (Сергей Колеша)
В историята на Земята е имало различни периоди, които са белязали патриархалния или матриархалния модел на света. Спомнете си поне прословутите амазонки.
Произходът на тези сложни взаимоотношения между мъжете и жените не е потънал в забрава, а е буквално вграден в нашата родова, клетъчна ДНК памет.
И какво значи?
И фактът, че светът е цикличен и всичко се повтаря в него и във всеки от нас, независимо от пола, се проявяват „женски“ и „мъжки“ елементарни или природни начала, толкова често неразбрани и тълкувани.
Агресивните, динамични и хиперактивни жени и не съвсем уверените и понякога инфантилни мъже са крайни проявления.
„Мъжките“ и „женските“ черти на личността задават тона на нашето поведение, начин на мислене и действие.
Психолозите сериозно, надлъж и нашир са изследвали Личността, нейните свойства и механизми, но в по-голямата си част – изолирано от Душата.
Желанието да се намери едно-единствено обяснение поражда нови и нови теории, но на практика се сблъскваме с подобни ситуации, стъпваме върху едно и също гребло от грешки, формирайки собствено отношение към преживяното.
И това отношение не е лишено от стереотипи, субективизъм и белези от негодувание, неверие и разочарования.
Така се формира възприятието, циментирано от несъзнателни програми и модели, в които буквално е притиснат целият „набор“ и „багаж“ на негативизма.
Разбира се, нашият свят далеч не е идеален. И колкото повече фокусираме и съсредоточаваме вниманието си върху недостатъци, грешки, гафове, толкова повече оковаваме собствената си душа с непроницаема обвивка на личността.
Колкото повече се втвърдяваме, втвърдяваме, ставаме критични, нетолерантни и раздразнителни, все повече въвличани в омагьосан кръг.
Но къде е изходът?
Той е в самите нас. По-точно къде е входът - в една многоизмерна структура, наречена личност, в която Душата е доминираща и знаеща.
Душата на човек е връзката между духа и личността, „инструментът“ за еволюционната трансформация на човека, неговия духовен възход.
Душата е духовна същност, съюз на живот и качество, проявление във времето и пространството.
Установяването на контакт с нея е архивен въпрос и не е толкова неосъществимо, колкото може да изглежда на пръв поглед.
Duetica ви позволява да направите този процес естествен и незабравим чрез ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА - основният канал на Душата, съгласуващ чувствата с ума.
Тоест разумът на Духа, съединявайки се с чувствата на Душата, уравновесява „мъжките” и „женските” качества на личността.
Но какви са проявленията на душата и как могат да бъдат разграничени от лично насочените послания?
Първо, през огледалото на Душата - очите на човека, които не могат да бъдат "скрити" и скриват в тях сияйната или непроявената светлина.
Второ, чрез дълбоки чувства, които се различават от емоциите и с положителна поляризация.
Трето, чрез телесни усещания, които могат да бъдат проследени на примера на всяка наша реакция:
отрицателни - откъсване, неверие, отричане, които почти винаги са подкрепени от соматични реакции - свиване, гадене, смучене в стомаха, стягане в гърдите положителни - приемане, одобрение, признание, придружени от възвишена лекота, приятна топлина, изпълване и разширяване. Тези общи, но значими моменти на духовно разграничение винаги се подсилват от факта, че комуникацията на душите винаги е индивидуално изразена комуникация, придружена от взаимен интерес, фокусиращ вниманието си върху истинските ценности.
При мъжете и жените, разбира се, личнопредпочитанията и образите, родителските модели и програми и средата на човека влияят върху избора, но последната дума все пак е на душата.
Защото тя използва развиващата се личност по познат за нея начин с цел ОБРАЗОВАНИЕ и РЕШАВАНЕ на предишни кармични задачи.
Лабиринт, ще кажете... Но това не е лабиринтът на Минотавъра, защото донякъде се преувеличава трудността на процеса на контакт с Душата.
В крайна сметка е възможно да откриеш собствената си душа както чрез себепознанието, така и чрез отражението на своята душа в друг човек чрез ЛЮБОВТА.
Любовта е светло представяне на душата чрез огнено, сърдечно взаимно проникване, разкриващо невероятни нюанси и комбинации от цветове в дъгата на чувствата.
И в този процес нито елементарните принципи, с които са "надарени" МЪЖЪТ И ЖЕНАТА, нито различията в светоусещането са съществени.
Защото любовта има своите предпочитания. Това обаче никога не е достатъчно.
Ние, водени от неудържима жажда да разберем тайните на битието, биваме увлечени от водовъртежа на живота в дълбините на ПРЕЖИВЯВАНЕТО, което ни избутва на повърхността с чувство на незавършеност, неудовлетвореност и често разочарования.
„Не е лесно да приемеш недоволството като благословия“, казва Агни Йога.
Още по-трудно е да не възприемаме прорезите на човек като провален план, провалена роля, неизпълнена мисия.
За целия този „значим набор“ просто не съществува. Това е само илюзия за необходимост, а в действителност има само свободен избор. И не е очевидно дори за всезнаещата Душа.
С други думи, няма супер план или грандиозна задача. Само играта на светлосенката на душата със сянката на личността.
Всичко останало са само ИЗМИСЛИЦИ или ШАБЛОНИ, които нямат нищо общо с истинския ЖИВОТ.
Всяко съществуване избледнява, след като се срещне с всеобхватен поток от любов, произтичащ отсобствената си душа, приемайки всичките си несъвършенства.
Още по-голямо откритие ни очаква, когато, напротив, влюбените очи отразяват вашата дъгова светлина, покривайки ви с вълна от неземно щастие.
И в това няма никаква мистика. Само естествено препредаване на всичко, което сме по същество и сме – същества от Пламъка на Любовта на ЕДИННОТО, в КОЕТО живеем и от КОЕТО се вдъхновяваме.