Людмила Шапошникова „Културата трябва да стане национална идея! ”, Агнивести
Людмила Шапошникова: „Културата трябва да стане национална идея!“
Николай Рьорих. Картината "SHAMBALA SHINING"
Святослав Николаевич Рьорих повери на Людмила Василиевна като свой боен другар и съмишленик да пази духовното наследство на семейството си.
Повече от 20 години тя ръководи организирания от нея първи обществен музей в България. Н.К. Рьорих и Международния център на семейство Рьорих. Освен това Людмила Василиевна се занимава с научна дейност, пише книги, преподава, считайки образованието за основна задача в живота си и предлага културата да стане национална идея, без която според нея човешката цивилизация не може да съществува.
Напоследък тя не дава интервюта, като прави изключение само за специалния кореспондент на списанието "В света на науката" Наталия Лескова. Жалко, че Людмила Василиевна не го видя отпечатано ...
Последната снимка на L.V. Шапошникова, направени по време на интервюто
– Людмила Василиевна, дълги години сте били съратник на Святослав Николаевич Рьорих, син на известния художник и мислител Николай Рьорих. Как стана вашето запознанство?
– Факт е, че по образование съм ориенталист, изучавах индийска история и култура, преподавах в университета в Мадрас и живях в Индия общо десет години. Когато бях там за първи път, знаех, че Святослав Николаевич Рьорих живее в град Бангалор, българи идват при него и тогава разказват много интересни неща. Когато си мислех дали да отида да го видя, всеки път спирах: добре, какво ще говоря с него? Нямах проблеми, които да обсъждам със Святослав Николаевич. И беше невъзможно просто да седим и да говорим. Защо, за бога, един уважаван човек би харчилаз време?
По това време се занимавах с проблемите на индийското работническо движение. Беше 50-те години. на миналия век, а други теми в историческата наука практически нямаше. Но в Индия имах много приятели, благодарение на които разбрах, че е невъзможно да опознаеш страната, без да разбираш нейната култура. Започнах да го правя сериозно. Когато започва да изучава проблема за генезиса на индийския народ, тя се обръща към трудовете на Николай Константинович Рьорих. В тях той по-специално изразява мнението, че славяните и индийците имат много общо по произход и култура. Имаме общи духовни корени. Много ми хареса тази идея. Някъде ми остана. Но преди значимата среща все още беше далеч.
Така се случи, че през 1967 г., наред с други, получих наградата „Джавахарлал Неру“ и като част от съветската делегация, по покана на правителството на Индия, отидох в тази страна. По някакъв странен начин внезапно почувствах необходимост да отида при Святослав Николаевич. С мен доброволно дойде изкуствоведът Семьон Иванович Тюляев, който също получи награда. Според него той познавал добре Святослав Николаевич и дори бил приятелски настроен с него. Много се зарадвах на това обстоятелство. Все пак никога не бях виждал Рьорих и се тревожех как ще дойда в дома му.
Да отидем в Бангалор. Стигнахме към пет часа вечерта - все пак разстоянието е 400 км! Но после се оказа, че той е отишъл в имението си Татагуни и няма да се върне до утре. С големи приключения стигнахме до Татагуни. Беше вече дълбока нощ. Казах на охраната да каже на собственика за натрапниците. Стояхме на стъпалата, водещи към верандата на къщата, когато самият Святослав Николаевич излезе при нас. Семьон Иванович се появи пред него с думите: "Радвам се да ви видя!" - но беше доста рязко прекъснат от собственика: „Какво е това? Защо толкова късно?!" Застанах отзадТюляева е ни жива, ни умряла, като си мисли, че го е въвлякла в този бизнес, а сега просто могат да го хвърлят по стълбите!
И пристъпих напред с думите: „Здравейте! Аз съм Шапошникова! Като казах това, осъзнах, че е невъзможно да кажа нещо по-глупаво и замръзнах в очакване на развръзката. Рьорих бързо ме погледна и каза: „Да, чаках те, влез!“ Ето как се запознахме. Заведе ме в ателието си, където си говорихме цяла нощ, до четири сутринта.
– Кога беше следващата среща?
– Година по-късно се върнах в Мадрас и веднага се обадих на Святослав Николаевич, който много се зарадва и ме покани да дойда за уикенда. Отидох и оттогава го посещавам редовно. В Индия винаги са ме привличали определени духовни моменти, които са доста развити в индийската култура, и търсех свой собствен път, следвайки който да получа достатъчно знания, отговори на някои важни въпроси, които възникват във всеки човек. Опитах вероятно пет посоки и винаги ми се струваше, че това не е моето.
Л.В. Шапошникова на гости на племето Тода, Нилгири, 1964 г
- Моминското име на Елена Ивановна Рьорих е Шапошникова. Роднина ли сте може би?
- Не, нямаме кръвна връзка, но смятам, че донякъде съм бил белязан с тази фамилия.
– Знам, че имате не просто музей на Рьорих, а изследователска организация. Какво прави тя?
„Имаме толкова безценно наследство, че е просто невъзможно да го превърнем в музей. Святослав Николаевич ни предаде архива, библиотеката на родителите си, картини и различни реликви, лични вещи, които сега са изложени в музея. Всичко това има голяма стойност и трябва да се изучава, така че ние сме своеобразен научен център. Публикуваме документи отархив на Рьорих, издаваме книги, провеждаме научни и публични конференции, както общобългарски, така и международни, издаваме списание „Култура и време”... С една дума успяхме да се превърнем в жив научен, образователен и културен център на България, с което много се гордея. Николай Рьорих отдава голямо значение на изкуството и културата, той пише: „Изкуството е сърцето на хората. Знанието е мозъкът на хората. Само чрез сърце и мъдрост човечеството може да се обедини и да се разбере.” В същото време, подчертавам, сърцето и мъдростта бяха синонимни понятия за него. Не разумът, а интуицията ще стане обединяващ принцип на човечеството.
Експедиционни вещи на семейство Рьорих
– Можете ли да посочите някоя важна, водеща идея на вашия център?
– Когато организирах музея, се опитах да рационализирам по някакъв начин наследството на семейство Рьорих, разбрах, че трябва да започнем от главното – от Живата етика, която буквално пронизва тяхното творчество. И тогава си поставих за цел да разбера кое е най-важното в това учение.
– Космическо мислене. Това е нов тип мислене. В историята на човечеството познаваме няколко вида мислене: митологично, религиозно, научно. Четвъртият вид, предсказан от Рьорих, е Живата Етика, космическото мислене. Което, между другото, не отрича научното мислене и науката като цяло в сегашното й разбиране. Напротив, очакваме безпрецедентен разцвет на науката, нейния качествен скок, който всъщност се случва сега.
Рьорих смята ролята на науката за доминираща в духовното развитие на света. Според Живата Етика цялата Вселена е грандиозна енергийно-информационна система, състояща се от отделни структури.
Човекът, според него, е една от тези структури. Всички структури са свързани помежду си и са в тясна връзка, а задачата на сегашната еволюция е да разбересъщността на тези връзки, разбират техния смисъл и значение. Как да го направим? Чрез повишаване нивото на съзнанието. Но Николай Константинович предупреди, че този процес не е лесен и не бърз.
– Известно е, че през 1926 г., прекъсвайки централноазиатската си експедиция, Рьорихови посещават Москва. Може би са имали някаква конкретна, а не просто цел за разглеждане на забележителности?
Л.В. Шапошников и С.Н. Рьорих работи върху книга, Бангалор, Индия, 1988 г
Това не е ли утопия?
- Мисля че не. Възможно е общество, в което на практика няма кражби и престъпления, но създаването му изисква условия, които ние нямаме. Напротив, живеем в държава, която е пример за безнаказано нарушаване на законите и то на всички нива. А причината е проста - липсата на морални ориентири, на национална идея, каквато културата може и трябва да стане. Науката между другото е част от културата. Идеята за върховенството на културата, науката и духовността е в центъра на философското наследство на Рьорих. Уви, Съветският съюз започна да се изгражда на икономическа основа и свободата, провъзгласена на всеки стълб, не беше нищо повече от потискане на волята на индивида. Вместо истински духовен учител, ние получихме тиранин за дълго време и берем плодовете на този горчив опит и до днес. Не си мислете, че всичко това е в далечното минало.
- Въпреки това Рьорих вярваше, че именно България ще стане център на духовното възраждане на човечеството...
- Да, и аз така мисля след тях. Имаме традиция за това, опорна точка. „В неизмерими страдания и лишения, сред глад, в кръв и пот, България пое бремето да търси истината за всички и за всеки“, пише Н.К. Рьорих за родината... Българският космизъм с такива славни представители като Бердяев, Розанов, Флоренски, Чижевски, Циолковски, Вернадски и много другидруги, в унисон с Живата Етика. Тази система от философски знания идва в България, защото Сребърният век е подготвил почвата за това.
С.Н. Рьорих и Л.В. Шапошников в Татагуни, 1990 г
- Струва ми се обратното: човечеството деградира, губи духовна ориентация, не се стреми към нищо. Така че паметниците на културата се унищожават навсякъде по света.
– Факт е, че когато настъпи ерата на промяната, тъмните сили изплуват на повърхността и се активират стагнационните процеси. Те стават по-видими. Спомнете си думите на Тютчев: „Блажен е този, който посети този свят в неговите фатални мигове! Той беше призован от вседобрите като събеседник на празника. Тези процеси протичат паралелно. Мисля, че много от днешните вредни, негативни процеси само свидетелстват за това, че идват други времена. Това не означава, че трябва да сложим ръце и мълчаливо да наблюдаваме как културата загива. В никакъв случай! Но трябва да разберем, че силите на светлината ще спечелят в тази борба.
– Людмила Василиевна, ако можете, опишете накратко защо философското наследство на Рьорих е толкова важно за нас.
– Цял гирлянд от духовно знание се крие във философията, оставена ни от това невероятно семейство. Това е философия, която, бих казал, помага на човечеството да премине към друго, по-високо ниво на съзнание. Те са диригентите на този процес, който, както вярваха, вече се случва пред очите ни, въпреки че не всички разбират това. Както Н.К. Рьорих, мнозина ще се усмихнат, когато четат тези редове, но след това ще се усмихнат по същия начин на своето невежество.
– Известно е, че вие сте не само пазител и пропагандатор на наследството на Рьорих, но и приемник на техните традиции, оригинален изследовател. Пишеш дебели книги и дори не мога да ти кажа колко са. Страхувам се, че не можешпребройте ги. Какво допринесохте вие лично за разбирането на философията на Рьорих?
Интервюто взе Наталия Лескова Научна България. 19.10.15 г