ЛОРЕЛЕЯ - Литературна енциклопедия - Литература
(на немски: Lore Lay) е централният герой на романтичната поезия. Митологичен прототип: Л. - магьосница, речна фея, героиня от немски народни легенди. Името L. се връща към името на стръмната скала .Lurlei (Lurlei) на река Рейн близо до Бахарах. Това име, което буквално означава "скала от шисти", по-късно е претълкувано два пъти: първо като "скала страж", а след това като "скала на измамата". Lurley се споменава в немски текстове от 10 век. Според Minnesinger от XIII век. Марнер, именно при тази скала хитрите джуджета (Лури, Лурли) защитават съкровищата на нибелунгите. Легендата за Л. дълго време остава само местна легенда: „В древни времена, на здрач и на лунна светлина, на скалата на Лурли се появи момиче, което пееше толкова съблазнително, че пленяваше всички, които я слушаха. Много плувци се разбиха в клопки или умряха в бездната, защото забравиха за лодката си и небесният глас на вълшебния певец сякаш ги отведе далеч от живота ”(Алоис Шрайбер. Наръчник за пътници по Рейн. 1818 г.). В различни версии на легендата се появяват мотивите за „отмъщение за предадена любов“, „сговор с демонския цар на Рейн“, „каменно сърце“, „събуждане от омагьосан сън“ (виж: ELabule. Немски приказки за минали времена. 1869; Народни легенди, събрани от Вернер Янсен. 1922). 1. Литературният живот на образа на Л., както и самото литературно име, е дадено от немския романтичен поет, член на Хайделбергския кръг Клеменс Брентано в неговата поетична балада "LORELEIA" ("Die Lore Lay"), която той първоначално включва в романа "Godvi" (1801-1802). Л. в Брентано не е просто магьосница, русалка, безразлично унищожаваща хората, тя е нещастна жена, натежала от фаталната си магия. Л. пленява всеки, който се доближи до нея, но тя не се нуждае от тези „победи“, т.клюбовникът й я напусна. Самата тя се явява на процеса срещу епископа и моли да бъде изгорена на клада, но свещеникът, очарован от нея, осъжда Л. само на монашески затвор. По пътя към манастира Л. бяга от придружаващите я рицари и "излита" на непревземаема скала. Струва й се, че нейният любовник се носи някъде по Рейн - тя се спуска и умира във водите на Рейн. Смърт от мъка очаква рицарите. Според Н. И. Балашов "Лорелей" на Брентано "стана за читателите въплъщение на романтичната лирика от началото на 19 век." 2. Героинята на една от най-известните стихотворения на Г. Хайне "Лорелей" (1823), която той включва в цикъла "Отново у дома" (1824). В стихотворението на Хайне се запазва трагичната сериозност на чувствата, но трагедията става част от плувец, а не Л. Самата героиня се появява тук като фокус на романтична "безпокойство" и "скърби", като олицетворение на неумолима съдба, катастрофална съдба. Стихотворението завършва с думите, станали сакраментални: „И всички умират така // от песента на Лорелея“. Това стихотворение се превърна в народна песен в Германия. Има особена, трудно преводима интонация-националност. В България е преведена през 1909 г. от А. Блок („Не знам какво значи това.“). В писмо до С. А. Венгеров (19 ноември 1909 г.) Блок пише: „Позволете ми да ви предложа моя превод на известната Лорелея за колекцията на Литературния фонд. Решавам да се спра точно на това стихотворение, тъй като в него като че ли успях да предам всички тънкости на размера, и доколкото знам, за първи път. Други поети също се обръщат към образа на Л. в различно време: Йозеф Айхендорф (1815), Ото фон Лебен (1821), Жерар де Нервал (1852), Гийом Аполинер (1904). Например L на Лебен е тривиална съблазнителка, докато тази на Айхендорф е горска магьосница. В българската поезия О. Манделщам два пъти се обръща към образа на Л. В едно стихотворение„Декабрист” (1917) Л. е едно от лицата на България: Всичко се смесва и сладко се повтаря: България, Лета, Лорелея. В друго стихотворение, "Станс" (1935), образът на Л. символизира коварството на фашисткия режим в Германия: Спомням си всичко: немските братя по шията И че градинарят и палачът изпълниха свободното си време с лилавия гребен на Лорелей. (букв. герои)