Лубок традициите в българската реклама
Лубок в Рус е народно разклонение на гравьорското майсторство. Първите му образци са донесени от фряжски (италиански) търговци в средата на 17 век и бързо придобиват толкова голяма популярност, че започва активно занаятчийско производство на тези, както ги наричат, „простовики“. Основата на популярните отпечатъци е гравюрата на дърво - изрязване на контурите на рисунка върху дървена дъска. Lubkom се наричаше дървесният слой, разположен непосредствено под кората: според общоприетото вярване, общото име на народните картини идва от това име. Няколкостотин черно-бели разпечатки, отпечатани от дъските, бяха дадени на други групи работници от артелите за оцветяване. Именно тук се роди основното достойнство на лубок: феерията от цветове, комбинацията от ярки контрасти, веселата празничност на тези „забавни“, както ги наричаха още, чаршафи.
Сюжетите на лубките бяха не само "забавни" - сатирични и хумористични сцени. Напротив: религиозните теми бяха особено търсени. Картините на тези теми запълваха празнините в селските иконостаси, разширявайки свещената аура дори на най-бедните жилища и добавяйки пълнотата на участието във възвишеното.
Какъв срам за грозните момчета с шарки, вижте как изглеждат на добрите деца, лошите; и как бягат, Те не се наричат другари в играчка. Сякаш всички се страхуват да си играят с изроди и затова бързат да се измъкнат от тях възможно най-скоро27.
Поредицата от снимки завършваше с листовка с подробни инструкции за ваксинация срещу едра шарка.
Покаянието за спасение на душата е призив, който постоянно звучи в българската култура от 17-18 век. Традицията задължава да даде право на покаяние дори на закоравели престъпници, разбойници и убийци. Обредът на покаянието често се организираше като масов спектакъл, който имашеимайки предвид едновременно назидание и сплашване. Един от тези случаи е разказан от лубок, който беше разпространен през май 1767 г. във връзка с покаянието на убийците - съпругът и съпругата на Жукови. Листовката изобразява престъпници, оковани, със запалени свещи на фона на катедралата "Успение Богородично" и камбанарията "Иван Велики". Последва текст, който съобщава реда на действието. В него по-специално се казваше:„Да кажете на полицията след един ден в целия град, в кой ден, кой час и в кои църкви тези злодеи ще изповядат своето покаяние“28.
Разбираемостта на „забавните“ листове имаше и недостатък: грубостта на някои рисунки и текстове, както външни, така и смислени. Властите се опитаха да предотвратят разпространението на лош вкус, като наложиха идеологическа цензура. През 1674 г. главата на Православната църква забранява„да се купуват такива листове, каквито германци, еретици, Лутер и Калвин печатаха, според тяхното проклето мнение“29.
26Ровински Д.Български народни картини. В 5 т. Т. 5. - М., 1881. С. 317.
27Пак там. С. 339.
28Ровински Д.Български народни картини. В 5 т. Т. 2. - М., 1881. С. 78.
29Снегирев И.Лубок картини на българския народ в Московския свят. - М., 1861. С. 8.
30Ровински Д.Български народни картини. В 5 т. Т. 4. - М., 1881. С. 430.