Луди лудории на Сергей Есенин
Сред поетите от началото на ХХ век Сергей Есенин може би се откроява със специална екстравагантност. Дори ако забравим за напълно безумните лудории на поетите имажисти под негово ръководство, тогава много в поведението на самия Йесенин предизвика недоумение, а понякога и осъждане. И така, в началото на двадесетте години поетът внезапно се превърна в напълно бяла врана, когато започна да носи конструкция на главата си, която далеч не беше характерна за следреволюционния Петроград: цилиндър.
Много писатели осъждат Есенин зад гърба му, като твърдят, че неговите маниери се определят от излишък на пари и неудържима консумация на силни напитки. Но Андрей Бели намери за необходимо да изрази възмущението си директно в лицето на поета:
- Вие, Сергей Александрович, изглеждате като пълен търговец в тези дрехи! Животът ви е разяждал и това може да повлияе на творчеството ви.
- Наистина ли? - Есенин небрежно отговори на тази атака. - Мислите ли, че мозъците под такава шапка работят по друг начин?
Като цяло обществото напълно осъди Есенин за опитите да въведе нова "буржоазна" мода и издаде присъда: Есенин просто шокира обществеността. Само близки приятели знаеха, че в този случай ексцентричността на Есенин има много просто обяснение.
Веднъж в един дъждовен ден Сергей Есенин и неговият приятел поетът Анатолий Мариенгоф се заеха с неотложен проблем - дъждът намокри косите им безмилостно, а студената вода зад яката предизвика най-малкото раздразнение.
„Трябва да имаме шапки, Серьожа“, сви рамене Мариенгоф.
- И си прав! Хайде сега да си купим шапки! Есенин се съгласи.
Но поетите не успяха да изпълнят това намерение. Няколко от магазините, в които отидоха, имаха много подобни разговори с продавачките.
„Дайте ни няколко от онези шапки там!“ — попитаха Есенини Мариенгоф.
- С удоволствие! - отговорил продавачът. - Подайте заповед!
Поетите, разбира се, нямаха поръчки за шапки - този битов артикул не беше необходим за творческите хора и им бяха издадени поръчки само за панталони, якета и който имаше късмет - за обувки.
- Да, ще платим всякакви пари! Йесенин тихо убеди продавача.
- Не мога! - отговорил продавачът. След секунда ще ме изгонят от работа. Само по заповед, другари!
Проблемът изглеждаше напълно неразрешим, което в никакъв случай не допринесе за доброто настроение на мокрите поети. Мариенгоф и Есенин отидоха до последния магазин просто да се стоплят. Избърсвайки главите си с носни кърпи, поетите безнадеждно попитаха за закупуване на шапки и изобщо не бяха изненадани от отговора:
- Шапки само по разпределителни поръчки ...
Но съвсем неочаквано продавачът добави към вече познатата фраза:
- Ето ги цилиндрите, които мога да те пусна без заповед.
- Като този? - оживи се Есенин.
- Да, много просто! Лимитът им е свален”, обясни продавачът.
След по-малко от пет минути от магазина излязоха двама господа, увенчани с огромни цилиндри на глави. В нови дрехи Есенин и Мариенгоф решиха да се разходят по Невския проспект, което предизвика изненада сред минувачите и повишен интерес сред полицаите. За пореден път представяйки документи за проверка, Мариенгоф саркастично заяви: