Лъжата, че аятът за убиването с камъни (аят ал-раджм) е изгубен
Композитор: Абу Ясин
Лъжата, че стихът е за убиване с камъни
(ayat ar-rajm) беше изгубен
В името на Аллах, Милостивия, Милосърдния!
Мир и благословения да бъдат на Пратеника на Аллах и неговото семейство
и другари, както и тези, които го последваха
до Съдния ден!
Слава на Аллах, когото възхваляваме и към когото викаме за помощ и прошка. Ние търсим защита от Аллах от злото на душите ни и лошите дела. Когото Аллах напъти към правия път, никой не може да го заблуди. И когото Той остави, никой няма да го насочи към правия път. Ние свидетелстваме, че няма никой достоен за поклонение, освен само Аллах, и свидетелстваме, че Мохамед е слуга на Аллах и Негов пратеник.
Тази тема е много важна и около нея има много съмнения, които християните и шиитите сеят, разчитайки на книгите на Ахлу Сунна. С позволението на Аллах днес ще изясним цялата ситуация и ще изясним позицията на стиха за убиването с камъни (ар-Раджм).
Като начало, ето аргументите на християните по тази тема:
В Сахих Бухари (том 8, стр. 209-210) четем проповед, изнесена от халиф Умар в последния му хадж:
„Наистина Аллах изпрати Мохамед с истината и му показа Книгата. Едно от разкритията, дошли до него, беше стихът за убиването с камъни. Ние го прочетохме и го разбрахме." „Пратеникът хвърли камъни и ние хвърлихме камъни след него. Притеснявам се, че с течение на времето някой може да каже: „За Бога, ние не намираме стиха за убиването с камъни в Корана.“
Айша, една от съпругите на Мохамед, също свидетелства за липсващия стих за убиването с камъни: „Когато стиховете „Раджм“ [Убиването с камъни] и „Риза Кабир“ бяха изпратени, те бяха написани на лист хартия и държани под възглавницата ми. След кончинатаКозата на пророка Мохамед изяде това парче хартия, докато бяхме в траур." (Сунан Ибн Маджа, Том 2, стр. 39, Публикувано в Карачи; Муснад Имам Ахмад, Том 6, стр. 269, Публикувано в Бейрут; Тавил Мухталиф Ал Хадис, стр. 310, Публикувано в Бейрут.)
Искам да отбележа факта, че вече сме дали отговор на този асар.
Омар ибн ал-Хатаб, един от най-близките сподвижници на Мохамед и негов втори наследник като халиф, учи от амвона в Медина, че въпреки че прелюбодеянието трябва да се наказва с бичуване - сто удара с камшик, обаче стих от Корана първоначално посочва, че мъжете и жените, които са женени и прелюбодействат, трябва да бъдат убивани с камъни до смърт:
„Внимавайте да не забравите стиха за убиването с камъни и кажете: Не намираме този стих в Книгата на Аллах. Пратеникът на Аллах (мир на праха му) нареди да бъдат убити с камъни и ние също го направихме след него. В името на Господа, който притежава живота ми, ако хората не ме бяха обвинили, че добавям към Книгата на Аллах, тогава щях да напиша в нея: „Възрастни жени или мъже, които са извършили прелюбодеяние, убити с камъни“. Ние четем този стих. (ал-Мувата Малик, стр. 352)
И така, всичко е наред:
1 –Първоначално в Корана имаше стих за убиването с камъни;
Съобщено от Абу Умама: „Пратеникът на Аллах (ﷺ) рецитира стиха за убиването с камъни „Когато мъж и жена прелюбодействат, убийте и двамата с камъни до смърт“ ”[1]
2 -Пратеникът на Аллах (ﷺ) действаше в съответствие с този стих;
Съобщава се, че Абу Хурайра и Зейд бин Халид ал-Джухани (Аллах да е доволен от тях двамата) разказали (следното):Пратенико на Аллах, призовавам те от Аллах да решиш моя случай според Книгата на Аллах!”Човекът, с когото имаше съдебен процес и който беше по-запознат с установяването на религията, каза: „Да, съди ни според Книгата на Аллах и ми позволи да (говоря)”, а Пратеникът на Аллах, мир и благословиите на Аллах да са на него, нареди: „Говори”. Той каза: „Синът ми беше нает от този (човек) и прелюбодейства с жена си. Казаха ми, че за това синът ми трябва да бъде убит с камъни /раджм/, но аз дадох сто овце и една робиня като откуп за него. И тогава попитах (за това) онези, които имаха знание, и те ми казаха, че синът ми трябва да получи сто удара и да отиде в изгнание за една година, а жената на този (мъж) трябва да бъде убита с камъни. (След като го изслуша,) Пратеникът на Аллах с мир и благословия на Аллах да го дари, каза: „Кълна се в Този, в Чиито ръце е моята душа, аз със сигурност ще те съдя според Книгата на Аллах! Робът и овцата да ти бъдат върнати, а синът ти да получи сто удара и да отиде в изгнание за една година. О, Унайс, иди при жената на този (човек) и ако тя признае (за греха си), подложи я на убиване с камъни.” (След това Анас) отиде при нея, тя си призна и по заповед на Пратеника на Аллах, мир и благословии на Аллах да бъде върху него, тя беше убита с камъни ”[2]
3 -Този стих беше отменен / мансух/;
Този стих обаче беше отменен и постановлението му остана в сила. Учените наричат този тип отмяна на аят „насих ат-тилава“, когато стихът е отменен, но неговото правило /хукм / остава. И това става ясно от думите на самия Умар Ибн ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него:
عَنْ عُمَرَ بْنِ الْخَطَّابِ, قَالَ إِنَّ اللَّهَ بَعَثَ مُحَمَّ وَأَنْزَ لَ عَلَيْهِ الْكِتَابَ ف َكَانَفِيمََ ِ صلى الله وسلم وَرَجَمْنَا بَعْدَهُ وَإِنِّي خَائِفٌ أَنْ يَ َُ ي ك ِتَابِ فَيَضِلُّوا بِتَرْكِ فَرِيضَةٍ أَنْزَلَهَا اللَ ّهُ
Съобщава се от Умар Ибн ал-Хаттаб, че той е казал: „Наистина Аллах изпрати Мохамед (мир и благословиите на Аллах да са на него) с истината и му низпосла Книгата. Сред низпосланите от Аллах стихове за убиването с камъни. Прочетохме, осмислихме и запомнихме. Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи веселлем) убиваше с камъни прелюбодейците и ние ги убивахме по същия начин след него. Страхувам се, че след много време сред хората ще се намери някой, който да каже: „Кълна се в Аллах, ние не виждаме стиха за убиването с камъни в Книгата на Аллах!“ Така те могат да изпаднат в грешка, отказвайки задължителната заповед, изпратена от Аллах ”[3]
Тези думи на Умар, Аллах да е доволен от тях, не бяха разбрани от много християни поради опита им да намерят аргументи за изопачаването на Корана, но всъщност тези думи са аргумент срещу тях.
Първо, Умар, Аллах да е доволен от него, потвърждава, че такъв стихБЕШЕ в Корана и в съответствие с него мюсюлманите убиват с камъни прелюбодейците.
Второ, Умар, Аллах да е доволен от него, потвърждава, че текстът на този стих е отменен, но неговото решение остава в сила. Доказателство са думите му:
زادَ عُمرُ في كتابِ اللَّهِ عزَّ وجلَّ ما ليسَ منهُ ، لَكَتبتُهُ في ناحيةٍ منَ المصحَفِ
„Ако хората не казваха „Умар добави към Книгата на Аллах това, което не принадлежи към нея“, тогава бих написал (този стих) вполемусхаф "[4]
„Наистина Аллах изпратиМохамед (с.а.с.) с истината и му низпосла Книгата. Сред низпосланите от Аллах стихове за убиването с камъни. Прочетохме, осмислихме и запомнихме. Пратеникът на Аллах (мир и благословии на Аллах да го дари) убиваше с камъни прелюбодейците и ние ги убивахме с камъни по същия начин след него.Този айят обаче беше отменен и постановлението му остана, но се страхувам, че съблазнени от това, някои хора ще кажат: „Кълна се в Аллах, ние не виждаме айята за убиването с камъни в писанията на Аллах!” и остави задължението на Аллах, което той възложи на своите раби.
В тази формулировка смисълът на думите му е абсолютно очевиден. И нито един сподвижник не се противопостави на това и всички единодушно се съгласиха, че този стих е отменен, но неговият Хукм остава. Ако някой попита какъв е смисълът на това, тогава ще отговорим, че това е изпитание от Аллах и Аллах прави каквото пожелае.
4 –Всички учени са съгласни с това
Ибн Хаджар ал-‘Аскалани каза:
وبقي حكمها ، وقد وقع ما خشيه عمر أيضا فأنكر الرجم طائفة من الخوارج أو معظمهم وبعض الم عتزلة
“В стиха, чието рецитиране беше отменено, но постановлението остана. Освен това страховете‘Умар се потвърдиха. Племето Kharijite или повечето от тях, както и някои Mu’Tazilites, отхвърлиха убиването с камъни ”[5]
وهذا مما نسخ لفظه وبقي حكمه
"И този (стих), чието четене беше отменено и решението остана в сила " [6]
Имам ас-Синди каза:
أي آية الرجم وهذه الآية مما نسخ لفظها وبقي حكمها
"Аят ар-Раджм: И това е стихът, чието четене беше отменено и решението остана в сила " [7]
Мохамед Шамс ул-Хакк ал-Азим ал-Абади каза:
وهذا مما نسخ لفظه وبقي حكمه
“И това (стих), чието рецитиранее отменено, а решението е оставено в сила “[8]
И има много такива думи на учени и само заблудените му'тазилити, рафидити и други подобни отхвърлиха тази ясна позиция на аят ал-раджм. Учените на Сунната нямат абсолютно никакви разногласия по този въпрос. И причините за това са ясни като слънце.
И в заключение - Слава на Аллах, Господа на световете!
[1] Вижте „Mustadarak ‘ala as-Sahihayn” 8070, „al-Kabir” at-Tabarani 20321, Имамите ал-Хаким, Ибн Хаджар и ал-Захаби потвърдиха автентичността на хадиса
[2] Виж Сахих ал-Бухари 2724, 2725.
[3] Вижте „Сунан” от Тирмизи 1432. Абу ‘Иса ат-Тирмизи каза: „Този хадис е добър-автентичен и е предаден по други начини от‘Умар, Аллах да е доволен от него ”
[4] Виж Муснад Ахмад 151. Шейх Ахмад Шакир потвърди автентичността на хадиса.
[5] Виж Фатх ул-Бари би Шарх Сахих ал-Бухари 12/148. Издателство Dar ul-Ma'rifa, Бейрут. 1379 хиджра
[6] Виж ал-Минхадж шарх Сахих Муслим Ибн ал-Хаджадж 11/191. Издателство „Dar Ihya at-Turas ul-‘Arabi“, Бейрут. 1392 хиджра
[7] Виж Hashiyat us-Sindi ‘ala Ibn Majah 2/116. Издателство "Дар ул-Джейл".
[8] Вижте „Aun al-Ma'bood sharh Sunan Abu Dawud“ 12/64. Издателство Dar ul-Kutub al-‘Ilmiya, Бейрут. 1415 хиджра