Мария Биешу
Мери Биешу. Биография на оперната певица
Подобни новини
На 16 май в Молдова почина носителката на титлата на най-добрия „Чио-Чио-Сан“, оперната дива Мария Биешу.
Мария Биесу е родена и израснала в молдовското село Волонтировка. Певческия си талант и голямата любов към пеенето е наследила от майка си, най-добрата певица в селото. Професионалистите многократно са отбелязвали, че Биешу има естествен глас. Това е съвсем разбираемо, тъй като от дете Мария е заобиколена от народни песни, а именно народните певици, както знаете, имат изключително силно чувство за свободно, естествено пеене.

Във Волонтировка Мария завършва гимназия и през 1951 г. постъпва във факултета по агролесовъдство в селскостопанския техникум в молдовския град Леова. Тук тя активно участва в студентски самодейни представления - пее, танцува, ръководи хор. След един от прегледите на изкуството, талантливо момиче през 1955 г. е прието без изпити в Кишиневската държавна консерватория в класа на учителя С. Зарифян, с когото учи четири години. Докато е още студентка, Мария Биесу става популярна солистка в страната на молдовския оркестър за народна музика „Флуераш“. Завършва консерваторията през 1961 г. в класа на професор П. А. Ботезат и веднага след държавните изпити получава покана в Молдавския държавен театър за опера и балет.

Успешният дебют на М. Биешу на оперната сцена се състоя през пролетта на 1962 г., когато тя изпя ролята на Тоска в едноименната опера на Дж. Пучини. През 1965 - 1967 г. младата солистка на молдовската опера се обучава в Миланския театър "Ла Скала", където под ръководството на известния учител Енрико Пиаца подготвя партиите на италиански езикТоска, Аида, Чио-Чио-сан и Леонора в опери от Дж. Пучини и Дж. Верди. През същия период тя успешно се представя на международни конкурси: става лауреат на първия конкурс на вокалисти в рамките на III Международен конкурс Чайковски (трета награда, 1966 г.), блестящо печели 1-ви международен конкурс в памет на Миура Тамаки в Япония, където печели титлата лауреат, първа награда, "Златна купа" и титлата "Най-добър чио-чио-сан на светът". След това за М. Биешу започва интензивният живот на оперен певец от световна класа: нови роли, премиери, турнета на всички континенти, записи, снимки. Пее на сцената на Болшой театър, на оперните сцени на водещите театри на бившия СССР, в Метрополитън опера в Ню Йорк, в театрите на Чехословакия, Германия, България, Югославия, Румъния, Унгария, Полша, Финландия, Австрия. Извършва концертни турнета в градовете на Япония, Австралия, Куба, Израел. Изнася солови концерти в Рио де Жанейро, пее в зала Олимпия в Париж.

Оперната певица, както се казва, "по Божията милост" Биешу е създадена да изпълнява италианската романтична опера от 19 век и тези произведения доминират в нейния репертоар. Той обаче не се ограничава до героините на Верди и Пучини и включва няколко героини на П.И. За изпълнението на тези части певецът винаги намираше особено точни и ярки изразни средства.
Мария Биесу може спокойно да се нарече оперната муза на молдовските композитори: всички сопранови партии от 60-те години насам са написани с нейното участие („Героична балада“ от А. Стирчи, „Сергей Лазо“ от Д. Гершфелд, „Александър Лапусняну“ от Г. Мусти).
Общо творческият репертоар на певицата включва около три дузини сопранови партии в шедьоврите на световната операкласика и произведения на съвременни композитори, изпълнявани от нея на сцените на най-добрите оперни театри в света. Сред тях: Флория Тоска ("Тоска" Пучини, 1962), Татяна ("Евгений Онегин" Чайковски, 1963), Аурелия ("Аурелия" Гершфелд, 1963), Чио-Чио-сан ("Мадам Бътерфлай" Пучини, 1963), Лиза ("Дама пика" Чайковски, 1965), Аида ( „Аида” Верди, .(„Чародейката” от Чайковски, 1974), Норма („Норма” от Белини, 1975), Мими („Бохеми” от Пучини, 1977), Турандот („Турандот” от Пучини, 1979), Йоланта („Йоланта” от Чайковски, 1979), Олга („Сергей Лазо” от Гер. Шфелд, 1980), Сантуца („Честта на страната” от Маскани, 1980), Наталия („В бурята” Хренникова, 1980), Леонора („Силата на съдбата” Верди, 1981), Серафина („Виват, Маестро” Доницети, 1981), Адриен („Адриен Лекуврьор” Чили, 198 4), Дидо („Дидона и Еней“ Пурцела, концертно изпълнение, 1984), Рита („Зори тук тихи“ Молчанова, 1985), Елизавета („Дон Карлос“ от Верди, 1985), Руксанда („Александър Лапушняну“ Мусти, 1987), Амелия („Бал с маскаради“ Верди, 1989), Абига il („Набуко“ Верди, 1995).


Широк е и камерният репертоар на М. Биешу, който наброява над 20 концертни програми и включва произведения на световната оперна класика, антична класическа, сакрална и съвременна музика.
Самото звучене на нейния глас пленява с неповторимата си красота, свежест и пълнота на звука. Нищо чудно, че И. Архипова, която беше член на журито на Международния конкурс Чайковски, определи неговия тембър като необичайно женствен, топъл, красив, съдържащ очарователна изразителност. С абсолютна равномерностзвучейки от всички регистри, гласът й има най-богатата гама от темброви нюанси.
M. Bieshu е певец с рядък музикален талант, с непогрешимо чувство за музикална истина. Изпълнението й лъха с топлина и непосредственост на изказа. Образната и емоционална същност на музикалната интонация се разкрива в пеенето на Биешу с най-голяма изразителност и яркост. Вокалите на певицата нямат "празни ноти". Всеки звук, всяко извиване на мелодията се превръща в откровение, изпълнено с дълбоки искрени емоции и художествен смисъл.
Природата е наградила Мария Биесу, освен с изключителния й глас и фина музикалност, и с оригинален, силен актьорски талант, съчетавайки в нейната личност тези три основни качества, чието единство създава истинския оперен артист. Нейното артистично умение не е просто актьорска дарба. Подхранва се от музиката и изключителната музикалност на певеца. Музикалната интонация, фразата й диктуват всички елементи на сценичното поведение, определят темпото, ритъма, пластичността и изражението на лицето. Следователно нейните герои са живи. В тях няма "игра", условности, всичко е органично и естествено. Разгадката за художествената убедителност и автентичност на изкуството на Биешу се крие в тясната духовна близост на нейните героини със самата нея, с нейния емоционален състав, отношение.

Продължавайки активната си гастролна дейност, само през последните пет години М. Биешу участва в оперни спектакли и камерни концерти в Австрия, Германия, Франция, Италия, Унгария, Япония, Беларус, Украйна, България. Творческите активи на певицата включват не само вокалните партии, които пее, но и седем филма и телевизионни филми с нейно участие, както и множество записи на арии, песни и романси, изпълнявани от нея и оперни изпълнения, където М. Биешу пее основните части.

СъздаванеМария Биешу е високо оценена от държавата и обществеността. Тя е Народна артистка на СССР (1970), Герой на социалистическия труд (1990), лауреат на Ленинската награда, Държавни награди на МССР и СССР. Наградена е с ордени Ленин (1984 г.), Червено знаме на труда (1976 г.), Почетен знак (1960 г.), най-високото отличие на Република Молдова - Орден на републиката (1992 г.). През 1992 г. е избрана за вицепрезидент на Международния съюз на музикалните дейци. Тя е академик на Академията на науките на Република Молдова.