Масата на несъстоятелността на длъжника не е достатъчна за всички кредитори
Основният въпрос е: длъжникът (фирмата), по отношение на който се разглежда делото за несъстоятелност, очевидно няма достатъчно имущество, за да изплати всички предявени му искове. Какво е необходимо, за да се събере задължението от лицата, контролирали дружеството длъжник? Решение: за това е необходимо да се подаде молба за привличане на контролиращи лица към субсидиарна отговорност в рамките на производство по несъстоятелност. Но за това е необходимо да се докажат редица обстоятелства.
Ако една фирма бъде обявена в несъстоятелност, нейното имущество по правило не е достатъчно, за да удовлетвори вземанията на всички кредитори. И когато на кредиторите стане ясно, че най-вероятно е невъзможно да се получи реално изплащане на дълговете в процеса на несъстоятелност, те започват да разработват вариант за привличане на контролиращите лица към субсидиарна отговорност за дълговете на фалирала компания. Федерален закон № 127-FZ от 26 октомври 2002 г. „За несъстоятелността (фалит)“ (наричан по-нататък Закон № 127-FZ) позволява това да се направи, ако длъжникът е обявен в несъстоятелност поради действия или бездействие на контролиращи лица (клауза 4, член 10 от Закон № 127-FZ). При предявяване на такъв иск кредиторите ще трябва да докажат няколко обстоятелства. Първо, фактът, че привлеченото към субсидиарна отговорност лице е имало право да дава задължителни за дружеството в несъстоятелност указания или е имало възможност по друг начин да определя действията на длъжника (т.е. той е бил контролиращо лице). Второ, фактът, че именно използването на такива възможности от контролиращото лице е довело дружеството до фалит (причинно-следствена връзка). За субсидиарната отговорност на контролиращите лица е необходим още един факт -имуществото на самия длъжник не е достатъчно за разплащания с кредиторите, но този факт е най-лесен за доказване (това става очевидно след образуването на масата на несъстоятелността на длъжника и регистъра на вземанията на кредиторите).
Кои се считат за лица, контролиращи длъжника Концепцията за контролиращо лице, което може да носи отговорност за дълговете на фалирала компания, е предвидено в параграф 31 на член 2 от Закон № 127-FZ.
Лице, контролиращо длъжника, е лице, което има или е имало, в рамките на по-малко от две години преди приемането от арбитражния съд на молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност, правото да дава задължителни за длъжника указания или способността по друг начин да определя действията на длъжника, включително чрез принуда на ръководителя или членовете на управителните органи на длъжника или оказване на решаващо влияние върху ръководителя или членовете на управителните органи на длъжника по друг начин (клауза 31, член 2 от Закон № 127-FZ).
Освен това в същия параграф на член 2 от Закон № 127-FZ са изброени конкретни примери за контролиращи лица: член на ликвидационната комисия, лице, което по силата на пълномощно, основано на пълномощно, нормативен правен акт и др., Може да извършва сделки от името на длъжника, лице, което има право да се разпорежда с 50 или повече процента от акциите с право на глас на акционерно дружество (длъжник) или повече от половината дяловете от уставния капитал на дружество с ограничена отговорност (длъжник), главата на длъжника. Най-често субсидиарна отговорност за дълговете на фалирало дружество се носи от мажоритарните му участници, ръководителя, включително първия, или ликвидатора. Действителното ръководство на фалиралия. Понякога се разкриват ситуации, когато определено лице упражнява реален, но неформален контрол върху дейността на компанията чрез формално контролиращи лица.Няма пряка връзка между това лице и дружеството, но такова контролиращо лице все още може да бъде привлечено към субсидиарна отговорност, ако се докаже, че е имало възможност „по друг начин“ да определи действията на длъжника (клауза 31, член 2 от закон № 127-FZ).Номинираният лидер. Докато лидер, който няма официален статут, може да бъде преследван, обратното, официален лидер, който има само номинален статут, но няма реален контрол върху компанията, не може да носи отговорност за нейните дългове.
Разпределение на тежестта на доказване Лице, което се опитва да привлече към субсидиарна отговорност, ще избегне това, ако докаже, че не е виновен за обявяване на длъжника в неплатежоспособност (фалит) (параграф 7, клауза 4, член 10 от Закон № 127-FZ).
Лицето, контролиращо длъжника, поради действията и (или) бездействието на което длъжникът е обявен в несъстоятелност (несъстоятелност), не носи субсидиарна отговорност, ако докаже, че неговата вина за обявяване на длъжника в несъстоятелност (несъстоятелност) липсва. Такова лице също се признава за невинно, ако е действало добросъвестно и разумно в интерес на длъжника (параграф 7, клауза 4, член 10 от Закон № 127-FZ).
Как може контролиращото лице да обоснове своята добросъвестност, разумност и действие в интерес на длъжника? Съдилищата обикновено вземат предвид препоръките от резолюцията на Пленума на Върховния арбитражен съд на България от 30.07.13 г. № 62 „Относно някои въпроси на обезщетение от лица, които са членове на органите на юридическо лице.“ Въпреки че тези разяснения се отнасят до обезщетение от директори, те съдържат общи подходи за определяне на добросъвестността и разумността, които могат да се прилагат и към лица, контролиращи дружество в несъстоятелност, за да ги доведат до субсидия арична отговорност. В зависимост отобстоятелства по делото, има и други подходи за оценка на добросъвестността и разумността.
Доказателства и факти, които помагат при търсенето на отговорност от администраторите
Материали по наказателното дело срещу лица, подведени под отговорност или факти за невярно представяне на финансови документи Извършване на сделки за разпореждане с активи на длъжника, които са очевидно неизгодни за него (например отчуждаване на имущество на намалена цена, сключване на сделки при неизгодни условия)
Процедурата за привличане на лица, контролиращи банкрут, към отговорност Заявление за задържане на лица, контролиращи банкрут, към субсидиарна отговорност се разглежда в дело за несъстоятелност на длъжник и може да бъде подадено изключително като част от производството по несъстоятелност (параграфи 1, 2, клауза 5, член 10 от Закон № 127-FZ). Тоест след приключване на производството по несъстоятелност вече не е възможно да се подаде такова заявление (параграф 6, клауза 5, член 10 от Закон № 127-FZ). Но в същото време съдът няма право да завърши производството по случай на обявяване на длъжника в несъстоятелност, докато не разгледа посочените изисквания за привличане на отговорност на лицата, контролиращи длъжника (параграф 7, клауза 5, член 10 от Закон № 127-FZ). Друг тънък момент: тъй като субсидиарната отговорност на контролиращите лица е възможна само при условие, че имуществото на самия длъжник не е достатъчно за разплащания с кредиторите, съдът не трябва да разглежда иска за отговорност, докато не се формира масата на несъстоятелността на длъжника (в противен случай размерът на отговорността е неясен). Всъщност молбата все още може да бъде подадена по-рано, просто съдът трябва да я отложиразглеждане преди образуването на масата на несъстоятелността (това е процедурата, предвидена в параграф 6 от клауза 5 на член 10 от Закон № 127-FZ). Синдикът (по собствена инициатива, по решение на събрание или комитет на кредиторите), както и кредитор по несъстоятелност или упълномощен орган (параграф 2, клауза 5, член 10 от Закон № 127-FZ) имат право да подадат молба за привличане към субсидиарна отговорност. Срокът за подаване на молба за привличане към субсидиарна отговорност е ограничен. По-специално, такова заявление може да бъде подадено в рамките на една година, когато субектът на правото да подаде заявление е разбрал или е трябвало да узнае за наличието на съответните обстоятелства, но не по-късно от три години от датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вярно е, че този период може да бъде възстановен, ако е пропуснат по основателна причина (параграф 4, клауза 5, член 10 от Закон № 127-FZ). Съгласно позицията на Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация, когато се определя началото на давностния срок за молба за привличане на собственика на имуществото на длъжника към субсидиарна отговорност в процедурата по несъстоятелност, трябва да се вземе предвид, че размерът на отговорността не може да бъде определен с достатъчна сигурност до продажбата на имуществото на длъжника и следователно такъв срок може да бъде изчислен не по-рано от датата на приключване на продажбата на имуществото на несъстоятелността и окончателното образуване на масата на несъстоятелността (Постановление на Президиума на Върховния арбитражен съд на България от 07.06.12 г. № 219/12 г.). Тази позиция не е загубила своята актуалност.
Неподаването на молба за обявяване в несъстоятелност е основание за търсене на отговорност за задълженията на лицето в несъстоятелност Има още едно специално основание за търсене на субсидиарна отговорност за задълженията на длъжника. Това е нарушение на задължението за подаване на молба на длъжника до арбитражен съд от лица, които са длъжни да подадат такава молбакогато компанията показва признаци на фалит (клауза 2, член 10 от Закон № 127-FZ). Говорим за ръководителя на длъжника и ликвидационната комисия (клаузи 1, 3, член 9 от Закон № 127-FZ). По-специално, управителят е длъжен да подаде такова заявление, ако удовлетворяването на вземанията на един или няколко кредитори води до невъзможност на длъжника да изпълни парични задължения или задължения за плащане на задължителни плащания и други плащания в пълен размер на други кредитори. Други случаи на необходимост от подаване на молба за обявяване на длъжник в несъстоятелност са изброени в член 9 от Закон № 127FZ. При наличие на такива обстоятелства заявлението за обявяване на длъжника в несъстоятелност трябва да бъде подадено възможно най-скоро, но не по-късно от един месец от датата на възникване на съответните обстоятелства (клаузи 2, 3, член 9 от Закон № 127-FZ). Ако ръководителят или ликвидационната комисия не са подали навреме заявление за обявяване на дружеството в несъстоятелност, това е причина кредиторите и синдикът да обявят, че задължените лица носят отговорност за дълговете на несъстоятелността. За да определи срока, в който задължените лица трябва да се обърнат към съда с молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност, съдът разглежда данните от анализа на финансовото състояние, баланса на длъжника.