МАЗНИНИ ДОМИНО
През 1949 г. Фатс подписва с Imperial Records и скоро има национален успех с "The Fat Man". Песента достигна номер две в класациите за ритъм и блус на Billboard, а продажбите на записи в крайна сметка достигнаха милион. Следващият хит в хит парада е песента "Every Night About This Time" (№ 5), в която музикантът демонстрира своя запазена марка за пиано триплет, а през 1952 г. Домино се изкачва до самия връх на "R&B Billboard Charts" с парчето "Goin' Home".
По това време художникът беше на върха на популярността и затова появата му в известните рокендрол филми "Shake, Rattle & Rock!" и "The Girl Can't Help It" се приемаше за даденост. Domino продължава да се радва на успех до самия край на 50-те години, многократно удряйки челната десетка с хитове като "Blue Monday", "I'm Walkin'", "Valley Of Tears", "It's You I Love", "Be My Guest", "I Want To Walk You Home".
С времето бизнесът му започва да запада и през 1960 г. музикантът успява да пробие за последен път в Топ 10 с песента "Walking To New Orleans". През 1963 г. художникът се премества в ABC-Paramount, където започва да записва песни от Ханк Уилямс ("Jambalaya (On The Bayou)", "You Win Again") и древни стандарти като "Red Sails In The Sunset" (между другото, това малко нещо стана последният му хит в Топ 40). Въпреки това, "Британското нашествие" скоро започва, променяйки музикалните вкусове и измествайки Fats Domino от класациите. Въпреки това до началото на 70-те години музикантът редовно записва (по-късно това явление става спорадично) и е търсен изпълнител на живо, а гиганти като Бийтълс признават влиянието му. Например песента "Lady Madonna" е написана от Пол Маккартни в стил "домино" и когато Фатс я кавъри,отново се върна в класациите (макар и вече на стотно място).
През 80-те години на миналия век Домино решава напълно да се откаже от турнето и се установява в любимия си Ню Орлиънс, въпреки че записите му продължават да излизат. Фатс беше отличен с въвеждането си в Залата на славата на рокендрола през 1986 г.