мъченик Дометий Персиец и двама от неговите ученици
В края на 3-4 век, по времето на св. Константин Велики, един светец на име Уар обикалял Месопотамия, проповядвайки благата вест. Веднъж той забелязал един младеж на име Дометий, който страстно се вникнал в същността на езичеството и го обърнал от идолопоклонничеството към познанието на истината. Дометий веднага почувства, че душата му се стреми към Христос и искаше да научи основите на вярата от християните, но те не раздадоха своите тайни на езичниците. Въпреки това той се опита да убеди родителите си да се откажат от поклонението на огъня и идолите, но напразно. Веднага след като момчето пораснало, то напуснало родителския си дом и отишло в град Нисибин, на границата на Римската и Персийската империя, и там получило светото кръщение.
Дометий, страхувайки се да предизвика кавги и раздори, напуснал манастира през нощта. По пътя той бил нападнат от глутница вълци, но Бог го спасил и го отвел на римския път, пресичащ Сирийската пустиня. Той се присъединява към група християни на път за Теодосиополис, за да донесат дарове на манастира "Свети Сергий". Дометий, след като се закле да не яде храна, докато не влезе в манастира, не се присъедини към спътниците си по време на хранене, така че те започнаха да подозират, че е еретик или самарянин. Когато той обясни причините за поведението си, те му предложиха да го заведат в манастира "Свети Сергий".
В края на деня те се приближиха до града и към тях се приближи човек с благочестив вид с предложение да останат при него. Когато ги заведе до безлюдно място на ръба на бездната, Дометий разбра, че това е слуга на Сатаната, и го прогони с молитва. Всички поклонници стигнаха до града живи и невредими. Тогава светецът помоли сподвижниците, които щяха да разкажат за това чудо, да мълчат.
Без забавяне те отидоха в манастира "Св. Сергий", оставиха там дарове и бяха приети от архимандрит Нубел (илиНурбел). Това беше почтен старец, който от 65 години не беше ял варено, не лягаше и не сядаше, а спеше прав, подпрян на тояга. По време на разговора Дометий мълчал и гледал с възхищение Божия човек. Нубел разбрал, че Дометий е изпратен от Бога, и му наредил веднага да се присъедини към братята. Следвайки наставленията на своя духовен отец и подражавайки на цялото си ангелско поведение и непрестанна молитва, свети Дометий бързо израства духовно, издигайки се от добродетел в добродетел, стремейки се с цялата си душа към наградата, която Бог е приготвил на небето за онези, които Го обичат.
На 18-годишна възраст Дометий, против волята си, е ръкоположен за дякон от Теодосиополския епископ Яков, който посещава манастира. Три седмици по-късно, докато служел в олтара, светецът видял бял гълъб да лети над купата. Той се опита да го прогони, страхувайки се, че ще разстрои Светите Дарове, за голяма изненада на наставника, който не получи видение на Светия Дух. Като разбрал, че неговият ученик е богоизбран, архимандритът повикал хориепископа Гавриил и с хитрост посветил Дометий на презвитер. Но когато светецът разбрал, че ще го отведат в града и там му отдадат почести, той избягал от манастира и се наел като слуга в керван с камили, който се отправял към сирийския град Кир.
Като стигнал до града и се приближил до прочутата църква на свети Козма и Дамян, светецът се сбогувал със своите спътници и прекарал много дни и нощи в молитва. Поведението му привлече вниманието на един пациент, който беше там повече от месец. Благодарение на разговорите с Дометий и неговите молитви той получил изцеление и побързал да възвести добродетелите на светеца. Дометий отново трябваше да избяга.
Той се премести на няколко километра северно от църквата на Светите Ненаемници до скалист безплоден хълм. Там той живя две години в пълна неизвестност, хранейки се с диви билки. Веднъж в горещ денподвижникът отишъл при извора на водата и видял там жени да перат дрехи. Един от тях според него се е държал напълно непристойно. Той веднага избягал и по неговите молитви изворът пресъхнал. Местни християни, водени от духовенството, дошли да поискат прошка от отшелника - и след неговата молитва водата се върнала. Оттогава местните жители започнаха да идват за благословение при преподобния.
Една зима някакъв бедуин, на когото Свети Дометий бил домакин, му предложил да построи подслон, който да го предпазва от лошо време. Светецът отказал, но на следващия ден снежна буря го помела до врата в пукнатината, където спал, така че бедуинът едва след дълго търсене успял да го намери, изрови го и го прехвърли в палатката му, за да помогне.
Три години светецът прекарал в планината, понасяйки вятъра, слънчевата топлина и лошото време. Християните, които живеели в околностите, виждайки, че силите на Дометий избледняват, го убедили да се скрие в пещера, която той бил издълбал в скалата. Там той прекарва много години в молитва, приема всички, които идват при него, лекувайки телесни и духовни болести в името на Христос. Той обърнал и много езичници към правата вяра.
Около 363 г. през тази област минава император Юлиан Отстъпник по време на войната с персите 1 . Някои нечестиви хора, ревниви за славата на Дометий, го наклеветиха пред тиранина, разобличавайки го като измамник, говорещ от името на Бога.
Императорът заповядал да доведат светия отшелник. Дометий бил намерен в самотата си заедно с двама младежи, родени по неговите молитви, които родителите им посветили на Бога. Било им заповядано да излязат на римския път, за да се поклонят на императора, когато той минава, но светецът, потънал в молитва, не им обърнал внимание. Тогава нечестивите като диви зверове се нахвърлили върху монаха и неговите ученици и ги убили с камъни.В същото време камъни блокираха входа на пещерата.
Скоро това място било забравено дори от онези, които почитали светеца, а пещерата обрасла с къпини. Две години по-късно камилата, която търговецът пуснал да пасе отстрани на пътя, паднала на това място и си счупила лапата. Когато се опита да изпълзи, лапата падна в отвора на пещерата и веднага се срасна. Привлечени от чудо, хората започнали да разкопават входа и открили мощите на монах Дометий и неговите ученици. Светите мощи са пренесени с почести в най-близката църква 2 .
Съставител йеромонах Макарий Симонопетрски, адаптиран български превод - Издателство на Сретенския манастир