Медиите като фактор за формиране на стереотипи сред младите хора
Тази дисертационна работа трябва да влезе в библиотеките в близко бъдеще Уведомете за допускане
Теза, - 480 рубли, доставка 1-3 часа, от 10-19 (московско време), с изключение на неделя
Резюме -безплатно, доставка10 минути, денонощно, седем дни в седмицата и празници
Въведение в работата
Практическото значение на темата на изследването се определя от разширяването на информатизацията на обществото. Сегашното ниво на развитие на медийната култура допринася за стереотипизирането на масовото съзнание, формирането на нови ценностни ориентации. В контекста на съвременната култура стереотипната дейност може да измести творческата дейност, без която човешкият прогрес е невъзможен. В световен мащаб пълното изместване на творческата дейност може да доведе до катастрофа на цивилизацията.
Практическите разработки в областта на създаването на механизми за формиране и разрушаване на определени стереотипи, свързани с идеологическите, политическите и културните феномени на съвременна България, продължават да бъдат актуални. в българското информационно общество стереотипите активно влияят върху формирането на нов тип култура, те са основното формиране на ценностни ориентации сред младите българи.
Научната актуалност на дисертационното изследване се дължи на интереса в научната литература и медиите към проблемите, свързани с влиянието на медиите върху формирането на нов тип култура, основана на стереотипизирането на културните ценности; изучаване на особеностите на изграждането на полови и етнически стереотипи чрез медиите; разкриване на ролята на телевизията, радиото и пресата за формиране на нагласите на младите хора.
По този начин,Посоченият проблем има както научно-теоретично, така и практическо значение, което доведе до избора на темата на изследването, неговия обект и предмет.
Особеността на стереотипите като феномен на индивидуалното и общественото съзнание с определени характеристики и функции е разкрита в трудовете на Т. Адорно, А.А. Бодалев, Е. Вайнеке, Я. Карбовски, И.С. Кона, Г.М. Кондратенко, В. Липман, С.А. Мурадян, Г. Олпорт, П. Сорокин, В.А. Ядов.
В литературата от съветския период творчеството на К.С. Гаджиева, Л.А. Зака, П.Н. Шихирева, Ю.Л. Шерковина. Те имат класов подход към тълкуването на същността на стереотипите; в техните произведения най-често срещаната дефиниция на стереотип е доста примитивна или емоционално оцветена представа за реалността, която не отразява адекватно обективните процеси.
От голямо значение за разбирането на стереотипизацията на съзнанието са произведенията на V.S. Агеева, В.Л. Артемова, Т.О. Бажутина, А.Х. Бугазова, Т.Е. Василиева, Т.В. Декинова, Й. Карбовски, Г.М. Кондратенко, Г.С. Мелник, А.В. Меренкова, К.Ю. Новиков.
Проблемите за въздействието на медиите върху общественото мнение и поведението на хората привличат вниманието на учените през целия ХХ век и се разглеждат от гледна точка на социологията, журналистиката, културологията и психологията. При изучаването на характеристиките на масмедиите като вид комуникация е важно да се обърнем към трудовете на И.В. Аненкова, М. Арчър, В.В. Егорова, С.В. Кузина, Е.П. Прохорова, В.К. Сергеева, В.В. Перевалова, Ю.Н. Узнова, В.Е. Черникова, А.А. Черних.
Анализът на особеностите на формирането на стереотипи под въздействието на медиите определи необходимостта от разработване на набор от въпроси, свързани с трансформацията на културнатастойности. Т. Адамянц, В.А. Бабахо, В.С. Бакиров, П.О. Бурдийо, А.А. Берелехис, А.А. Грабелников, С.Г. Илинская, С.И. Левикова, М.О. Мнацаканян, С. Муратов, О.Н. Савинова, А. Роднянски, Б.М. Сапунов, Г.Я. Солганик, А.А. Шерел, М.В. Шкондин.
Изследването на половите стереотипи и тяхното представяне в медиите са представени в трудовете на Н.И. Абибукова, Н.И. Ажгихина, Я.У. Астафиев, О. Воронина, И.В. Грошева, А.Б. Жвинклене, Е.А. Здравомислова, Н.И. Лаской, Г.Г. Силасте, С.В. Скутнев, Н. Смелзер.
Теорията и методологията на етническите стереотипи се разработват от местни учени: M.A. Аствацатурова, Г.О. Брицки, М.В. Денисенко, З.Ж. Гакаев, В.Н. Иванов, Т. Иларионова, Г.В. Кожевников, Н.Г. Скворцов, Н.Г. Табалова, М.С. Колесникова, B.N. Колодиж, V.K. Малкова, О.П. Мирошниченко, В.Ф. Петренко, А.А. Реан, V.A. Тишков
Изграждането на религиозни стереотипи е отразено в произведенията на Т.С. Быстракова, Д.М. Угринович, И.В. Налетов.
Въпреки факта, че феноменът на стереотипа е значително проучен в различни области на знанието, няма достатъчно специални трудове, които да разкрият ролята на медиите във формирането на стереотипи, което определя актуалността на това дисертационно изследване.
Обект на изследването е въздействието на медиите (телевизия, радио, преса) върху формирането на стереотипи в съзнанието на съвременната българска младеж.
Целтана дисертационното изследване е да изследва ролята на медиите за формирането на стереотипи в младежката студентска среда.
Определената цел на изследването включва решаването на следнитезадачи:
-да се извърши операционализацията на понятието „стереотип” в социохуманитарното познание;
- за разкриванехарактеристики на формирането на стереотипи в информационното общество;
- да идентифицират мястото на медиите в процеса на формиране на културни стереотипи;
-опише ролята на медиите в стереотипизирането на културните ценности на младите българи;
-изследват спецификата на джендър стереотипите, формирани от съвременните български медии;
- да се разгледат възможностите на съвременните медии в изграждането на етнически стереотипи.
Теоретична и методологическа основа на дисертационното изследване бяха фундаменталните трудове на класиците на световната и родна социология, както и трудовете на съвременни български и чуждестранни учени, занимаващи се с изследване на проблема за стереотипите.
За постигане на целите на изследването са използвани основните парадигми и концептуални положения на социологията на културата. Ангажирани са системен, семиотичен, социокултурен и структурно-конструктивистки подходи, през призмата на които се разглеждат мястото и ролята на медиите във формирането на културни стереотипи в българското общество.
Систематичният подход допринесе за извършването на многоаспектен анализ на изследваното явление, направи възможно представянето на предмета на изследване в неговата цялост. Прилагането на семиотичния подход позволи най-пълно да се разкрият културните специфики на медиите, да се разглежда техният текст като символична структура, като отворено семиотично пространство, изпълнено с много значения, които се осъзнават, когато се възприемат. Въз основа на социокултурния подход се формира представа за медиите като значими елементи, които формират културата на обществото. В рамките на структурно-конструктивисткия подход бяха идентифицирани механизмите за формиране на културни стереотипи.
В дисертационното изследване са използвани методисоциология: проучване, анкетиране, интервюиране, анализ на съдържанието.
Емпиричната основа на дисертационното изследване бяха резултатите от социологически изследвания:
- социологически проучвания на Общобългарския център за изследване на общественото мнение (2005, 2006 и 2008 г.);
- социологическо изследване "Влияние на съвременните медии върху процеса на социокултурна динамика", проведено от изследователската група на Санкт Петербургския филиал на Института по социология на Руската академия на науките под ръководството на С.В. Гуляев;
- социологическо изследване, проведено от учени от Българската обществена служба към президента на България "Студентите в многонационалните мегаполиси и големите градове в България: етническо съзнание и междуетнически взаимодействия", "Оценка на ролята на медиите за формиране на етническа, религиозна толерантност - нетолерантност" през 2007 - 2008 г. под ръководството на А.В. Журавски;
- социологическо изследване, проведено от Центъра за социологически изследвания на Московския държавен университет. М. В. Ломоносов: „Стереотипи на съзнанието на студентската младеж“ (2004 г. под ръководството на В. П. Павлов), „Студент и компютър“ (2007 г. под ръководството на С. Н. Москвина);
- социологическо изследване, проведено под ръководството на A.A. Магомедова, Н.П. Медведев "Ценностни ориентации на студентите от Ставрополския държавен университет" (2000 - 2003);
- социологическо изследване „Влиянието на медиите върху жизнените планове на селските ученици“, „Променливи модели на поведение на селските ученици след дипломирането“, „Жизнените планове на учениците в селските училища и степента на влияние на медиите върху тяхното формиране“, проведено под ръководството на G.G. Силасте през 2003-2007 г.
Научната новост на дисертационното изследване е следната:
- изяснено е понятието стереотип като социокултурен феномен, идентифицирани са неговите функции и е доказано, че стереотипът съдържа оценъчен елемент, който действа като отношение и емоционално обобщение.
- показани са характеристиките на стереотипизацията на масовото съзнание, както и са идентифицирани основните начини за регулиране на масовото съзнание;
- установено е, че медиите активно влияят върху формирането на нов тип култура, основана на стереотипизирането на културните ценности;
- доказва се, че медиите са основно средство за формиране на ценностни стереотипи сред младите българи и се разкрива, че основните ценности са образованието, финансовия успех, семейството;
- разкрива се особеността на джендър стереотипите и се установява, че в съзнанието на хората чрез съвременните български медии се осъществява постепенен преход от традиционните модели „мъжът е хрантутник, жената е отчасти домакиня” към модела „двама храненици – две домакини”;
- характеризират се особеностите на етническите стереотипи и се разкриват основните им функции.
Основни разпоредби за защита:
3. В контекста на съвременното медийно пространство медиите, изпълнявайки културообразуващи функции, допринасят за създаването на стереотипен тип култура, основана на образци на масовата култура. Механизмът на влияние на медиите върху формирането на културни стереотипи е доста сложен, тъй като всяка функция на медиите носи както положителен, така и деструктивен компонент и съответно може да допринесе както за интеграцията, така и за дезинтеграцията на обществото.
6. Създадените в медиите етнически стереотипи имат широк спектър на съдържание и емоционално съдържание. Етническите стереотипи са ефективна сила, сот една страна, тя обединява индивидите в етническа общност, чиято основа е етнокултурното единство, от друга страна, тя е способна да разделя различни етнически групи и да провокира конфликти. Чрез медиите етническите стереотипи изпълняват следните функции: от една страна, те са елементи на етническо възпитание на населението, а от друга страна, стереотипните образи служат като средство за манипулиране на масовите възприятия в междуетническата сфера и ефективен инструмент за тяхното регулиране.
Теоретичната значимост на труда се състои в това, че се разкрива ролята на медиите за възпроизвеждането на стереотипи в съвременното българско общество. Основните положения и изводи от дисертационното изследване могат да бъдат използвани в бъдеще при изучаването на стереотипите и изследването на проблема със стереотипизирането на масовото съзнание от медиите.
Практическото значение на изследването. Резултатите от изследването могат да бъдат взети предвид в дейността на медиите при отразяване на културни, полови и етнически проблеми. Основните положения на труда и изводите от изследването могат да станат основа за по-нататъшно социологическо изследване на ценностния свят на съвременния български студент. Материалите на дисертацията могат да намерят своето приложение в педагогическата практика на висшето образование за разработване на учебни, специални и факултативни курсове за студенти по проблемите на социологията и журналистиката.
Апробация на дисертацията. Дисертацията е обсъдена в Катедрата по философия на Ставрополския държавен университет и е препоръчана за защита в дисертационния съвет по специалността 22.00.06 - Социология на културата.
Основните положения и изводи от дисертационното изследване бяха представени на следните конференции: научни и практическиконференция „Светът на човека и човекът в света: философско-теоретични и научно-методологически аспекти” (Ставропол, 2007); общобългарската научно-практическа конференция „Взаимодействието на етническите култури – основа на цивилизационния диалог” (Пятигорск, 2008); научно-методическа конференция „Социализацията на младежта в съвременното българско общество” (Ставропол, 2008); регионална научно-практическа конференция "Младежта в съвременната социокултурна среда на региона" (Ставропол, 2009 г.); научно-методическа конференция "Философски проблеми на иновациите в мултикултурен регион" (Ставропол, 2009 г.).
Структура и обем на дисертационния труд. Дисертационният труд се състои от увод, две глави, съдържащи шест параграфа, заключение, библиографски списък на използваната литература и приложение. Общият обем на работата е 166 машинописни страници. Списъкът с литература включва 220 заглавия, включително 15 на чужди езици.