Мейозата и нейното биологично значение - Биология, iFREEstore

Сексуалното размножаване се основава на сливането на генетичната информация на мъжки и женски гамети. Гамети (полови клетки) се произвеждат в тестисите и яйчниците по време на гаметогенезата. Цитологичната основа на гаметогенезата е мейотичното делене или просто мейозата. Мейозата се състои от 2 последователни деления, които се обозначават като мейоза 1 и мейоза 2. Преди първото делене на клетка, навлизаща в мейоза в S-периода на интерфазата, настъпва репликация на ДНК (хромозомно-хроматидният набор на клетката тогава съответства на формулата 2n4c), преди да падне второто деление на интерфазата. И двете разделения на мейозата се състоят от профаза, метафаза, анафаза, телофаза и завършват с цитокинеза.

а) хромозомите, променили своето интерфазно потвърждение, преминават в кондензирана форма.

б) всяка хромозома е прикрепена към ядрената мембрана с помощта на прикрепващ диск.

в) сестринските хроматиди са много близки и неразличими до късната профаза.

г) в цитоплазмата започва образуването на вретено на делене.

а) Синапсис - тясно конюгиране на два хомолога (започва с конвергенцията на краищата на две хомоложни хромозоми върху ядрената мембрана)

б) По време на конюгацията всеки ген на една хромозома влиза в контакт с хомоложен ген на друга хромозома. Всяка двойка хромозоми е двувалентна.

а) Кръгли рекомбинантни възли се появяват в надлъжната междина между хомоложни хромозоми, които участват в обмена на хромозомни региони

б) Кръстосване между две несестрински хроматиди (проявява се като хиазма)

в) При обмен на една хроматида от 2 сдвоени хромозоми.

а) разделяне на конюгирани хромозоми.

Б) хомоложните хромозоми на двувалентния са малко отдалечени една от друга, но все още са свързаниchiasmata, т.е. на места, където е настъпил кросинговър, настъпва частична декондензация на хромозомите, синтез на РНК

А) Синтезът на РНК спира и хромозомите се кондензират, удебеляват и се отделят от ядрената мембрана.

Б) всяка двойка сестрински хроматиди е свързана с центромер, несестринските хроматиди са свързани с хиазми.

В) ядрената обвивка се разпада.

Метафаза 1: Нишките на вретеното на делене навлизат в ядреното пространство и се прикрепят към центромерите на хроматидите. Бивалентите се подреждат в екваториалната равнина, образувайки метафазна плоча.

Анафаза 1: Центромерите на всеки бивалент все още не са разделени, но сестринските хроматиди вече не са съседни една на друга. Нишките на вретеното изтеглят хомоложни хромозоми към противоположните полюси на клетката.

Телофаза 1: дивергенцията на хомолозите към противоположните полюси означава завършване на първото разделение на мейозата. Броят на хромозомите в един комплект е станал наполовина по-малък, но хромозомите, разположени на всеки полюс, се състоят от 2=x хроматиди. Поради кросинговър тези хроматиди са генетично неидентични. Нишките на шпиндела обикновено изчезват. успоредно с това възниква цитокинеза.

Профаза 2: Налице е разрушаване на ядрената мембрана и изчезване на ядрото, спирализиране на хромозомите, движение на центриолите към противоположните полюси на клетката и появата на нишки на вретено.

Метафаза 2: Оформя се метафазната плоча.

Анафаза 2: Нишките на вретеното издърпват сестрински хроматиди, които са се отделили една от друга, към противоположните полюси на клетката.

Телофаза 2: Хромозомите са деспирализирани. Нишките на вретеното изчезват. Около всяко ядро, което вече съдържа хаплоиден брой както хромозоми, така и хроматиди, отново се образува ядрена мембрана. В резултат на последваща цитокинеза се образуват 4 дъщерни клетки.

Биологичното значение на мейозата: с нейнатапомага за образуването на гамети, осигурява основата за генетична вариация.