Метод за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан

тъкан

Притежатели на патенти RU 2400137:

Изобретението се отнася до медицината, по-специално до методи за диагностика на дисплазия на съединителната тъкан (CTD), и може да се използва в офталмологията. Извършете външен преглед на областта на очите. При откриване на къса палпебрална фисура от 26 до 23 mm се диагностицира дисплазия на съединителната тъкан. Методът позволява да се подобри точността на диагностиката на DST. 3 ил., 1 табл.

Областта на технологията, към която принадлежи изобретението

Изобретението се отнася до медицината, по-специално до методи за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан и може да се използва в офталмологията.

Недостатъкът на този метод е ниската точност на диагностиката на DST.

Известен е метод за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан, основан на визуално откриване на външни фенотипни характеристики, характерни за дадено патологично състояние, заедно с които се отбелязват къси очни ябълки (виж „Ролята на семейния лекар в опазването на здравето на тийнейджър: VI. Диплазия на съединителната тъкан и тяхното разпознаване. / А. М. Куликов, В. П. Медведев // Български семеен лекар. - № 400. - № 4. - С.37-51).

Недостатъкът на този метод е ниската точност на диагностиката на DST.

Недостатъкът на този метод е ниската точност на диагностиката на DST.

Целта на изобретението е да се разработи метод за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан, базиран на визуално откриване на външни фенотипни характеристики, характерни за това патологично състояние с идентифициране на къса палпебрална фисура, който има диагностична точност, ранно откриване на CTD и намалени диагностични разходи.

Техническият резултат, който може да бъде получен с помощта на настоящото изобретение, се свежда до точност, ранно откриване инамаляване на разходите за диагностика на DST.

Техническият резултат се постига с помощта на метод за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан, основан на визуално откриване на външни фенотипни признаци, характерни за това патологично състояние, с идентифициране на къса празнина, докато се извършва външно изследване на областта на очите и, ако се открие къса палпебрална фисура от 26 до 23 mm, се диагностицира дисплазия на съединителната тъкан.

Същността на предложения метод за диагностика на дисплазия на съединителната тъкан е следната.

За диагностика на дисплазия на съединителната тъкан, въз основа на визуално откриване на външни фенотипни признаци, характерни за това патологично състояние, се извършва външен преглед на областта на очите и, ако се открие къса палпебрална фисура от 26 mm до 23 mm,

По този начин, с визуално откриване на външни фенотипни признаци с къса и тясна палпебрална фисура, не е установена точна диагноза на дисплазия на съединителната тъкан, но с визуално откриване на външни фенотипни признаци с къса палпебрална фисура от 26 mm до 23 mm, е установена точна диагноза дисплазия на съединителната тъкан.

Кратко описание на чертежите

Фигура 1 показва метод за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан, дължината на палпебралната фисура е 30 mm.

Фигура 2 - същата, дължината на палпебралната фисура 27 mm.

Фигура 3 - същата, дължината на палпебралната фисура 23 мм.

Примери за конкретно изпълнение на метода за диагностициране на дисплазия на съединителната тъкан

Прегледаният Г., на 26 години, се обърнал към Клиниката по очна микрохирургия на StGMA с оплаквания от умора на очите след работа на близко разстояние. При прегледа се установява: зрителна острота на двете очи 1,0, акомодационни резерви на двете очи 2,0 D. Поставя се диагноза: спазъм на акомодацията на двете очи. променине се установява диспластичен характер от страна на зрителния анализатор, дължината на палпебралните фисури е 30 mm. След 10-дневен курс на инсталации на 2,5% разтвор на ирифрин резервите за настаняване на двете очи възлизат на 10,0 D. Общ соматичен ръст 164 cm, тип тяло нормостеничен, ушна мида тип III, микротия. Този пример илюстрира липсата на дисплазия на съединителната тъкан при нормални размери на палпебралната фисура.

Студенка М., на 22 г., по време на курс по офталмология, е поискала офталмологичен преглед. Няма подадени оплаквания. От страна на органа на зрението, умерено къса палпебрална фисура (28 mm), изкривяване на съдовете на конюнктивата на склерата, пигментно петно ​​на ириса, хипоплазия на пигментирани фимбрии, остатъчна зенична мембрана, запечатване на шевовете на лещата, нишковидно разрушаване на стъкловидното тяло, преразпределение на пигмента по периферията на ретината, силно пречупване роговица, къса предно-задна ос на очната ябълка. Тези промени инициират търсене на общи соматични признаци на дисплазия на съединителната тъкан, пациентът има подбрадична ямка, тип III ушна мида, бифуркация на трагуса, тризъбец II-IV на стъпалото, ставна хипермобилност 3 точки по Bayton. Ехокардиографията потвърди диагнозата дисплазия на съединителната тъкан чрез откриване на хемодинамично незначим пролапс на платната на митралната клапа. Този пример показва зависимостта на степента на диспластично увреждане на тялото от тежестта на късата палпебрална фисура, т.е. с къса празнина от 29 до 27 mm се отбелязва по-ниско ниво на стигматизация, отколкото в случаите на изразено скъсяване на палпебралната фисура - от 26 до 23 mm. Във втория вариант е необходимо задълбочено кардиологично изследване на пациента, за да се идентифицират навреме различни опасниза аномалии в живота, адекватна лекарствена терапия. Ако се открие умерено къса палпебрална фисура, се препоръчва да се спазва режимът на физическа активност и правилната професионална ориентация, с изключение на емоционално и физическо претоварване.

Пациент П., на 18 години, се обърна към Клиниката по очна микрохирургия на StGMA с оплаквания за намалено зрение и на двете очи, повече от дясното. При изследването се установяват следните промени в органа на зрението: синофриза, очен хипертелоризъм, антимонголоиден разрез на очите, къси (24 mm) и тесни (9 mm) палпебрални фисури, микрокорнея, конюнктивални гънки над долния клепач, хетерохромия, хипоплазия на повърхностния мезодермален слой на ириса, точковидни непрозрачности в задните кортикални слоеве на окото. леща, изтъняване на корена на ириса, влакна на пектинатния лигамент, силно пречупваща роговица, къса предно-задна ос на очната ябълка. Намаляването на зрението се дължи на развитието на кератоконус на дясното око и наличието на лека хиперметропия на лявото око. Като се има предвид големият брой открити офталмологични стигми, на пациента се препоръчва да се консултира с терапевт (кардиолог) за идентифициране на общи соматични признаци на дисморфогенеза и ултразвук на сърцето. Диагнозата на синдрома на дисплазия на съединителната тъкан е установена въз основа на ултразвукови данни (пролапс на митралната клапа с митрална регургитация II степен, множество необичайно разположени акорди в кухината на лявата камера) и наличието на готическо небце, истинска прогения, ушна мида тип III, микротия, зъбци на свободния ръб на къдрицата, хиперекстензия на дисталните фаланги на първия пръст s, двузъбец II-III на крака, надлъжна равнинна топия. В този пример наличието на къса палпебрална фисура (24 mm) стимулира търсенето на други прояви на дисплазиясъединителна тъкан и доведе до ранна диагностика на синдром с тежки леки сърдечни аномалии. Пациентът се нуждае от медицински преглед, допълнителен преглед и лечение.

Пациент С., на 21 години, е лекуван в терапевтичния отдел на Регионалната клинична болница в Ставропол с диагноза хронична обструктивна белодробна болест, стадий на обостряне. При допълнителен преглед на пациентката се установи, че тя има синдром на дисплазия на съединителната тъкан. Установени са следните външни фенотипни признаци: астеничен тип тяло, високо небце, неравномерни горни и долни зъбни редици, тип III ушна мида, микротия, зъбци по свободния ръб на къдрицата, птеригоидни лопатки, сколиоза на гръдния кош, арахнодактилия, хиперекстензия на дисталните фаланги на първите пръсти, сандаловидна празнина на стъпалото, дълга итудинално плоско стъпало, синдром на ставна хипермобилност (4 точки по Bayton). Ехокардиографско изследване потвърди диагнозата: пролапс на митралната клапа от 1-ва степен, аневризма на междупредсърдната преграда, необичайно разположена хорда в кухината на лявата камера. Прегледът от офталмолог разкрива: къси (23 mm) и тесни (9 mm) палпебрални фисури, очен хипертелоризъм, епикантус, птоза на клепачите, синя склера, хетерофория, изкривяване на съдовете на конюнктивата на склерата, гънки на конюнктивата над долния клепач, хипоплазия на повърхностния мезодермален слой на ириса, частично разрушаване на пигментните фимбрии, точково помътняване, промени в предните кортикални слоеве на лещата, линейно помътняване на задната капсула на лещата, вретеновидна катаракта, точка на Митендорф с рудиментарна хиалоидна артерия, нишковидна деструкция на стъкловидното тяло, промяна в калибъра на съдовете на ретината, натрупване на пигмент около оптичния диск, сложна обратна хиперметропична асти гматизъм и на дветеоко. Първият симптом е открит без използването на специално офталмологично оборудване. В този пример е демонстрирана висока степен на стигматизация, налагаща задълбочен преглед, диспансеризиране и назначаване на медикаментозна терапия при пациент с изразено скъсяване на палпебралната фисура.

При оценка на броя на общите и очните стигми при индивиди с нормални и къси палпебрални фисури с различна тежест бяха получени следните резултати (таблица).