Метод за елиминиране на опасни от ерозия зони
Изобретението се отнася до областта на опазването на околната среда и по-специално до методи за премахване на дерета. Използването на претендирания метод за елиминиране на ерозионни зони ще предотврати ерозионните процеси и ще рекултивира податливите на ерозия зони с образуването на стабилна трева, която образува гъста трева. Методът се състои в оформяне на зони, защитени от ерозия на подпочвените и повърхностните води по протежение на главния канал на заравнено дере. Първо се изпълняват почвозадържащи пропускливи напречни прегради. След това се извършва засяване на многогодишни треви с едновременно внасяне на минерални торове. Изпълнението на почвозадържащи прегради се извършва чрез изкопаване на почвата на дълбочина 0,25-0,35 m и за предпочитане с дължина 2,0-2,5 m по цялата ширина на набраздения участък и 5-15% от ширината му от всеки ръб на дерето. По долния ръб на изкопа е изградена рамка от почвозадържаща преграда с височина 0,10-0,35 m, например под формата на ограда от върба. След това на дъното на вдлъбнатината се полага пропусклив геотекстилен материал. Рамката на преградата за задържане на почвата е покрита със същия материал с края, задълбочен в земята от противоположната страна на рамката. В края на работата изкопът се засипва с пръст и се изравнява според формата на улука. 3 т.п. f-ly, 4 ил., 2 табл.
Изобретението се отнася до областта на опазването на околната среда и по-специално до методите за премахване на оврази и може да се използва за рекултивация на опасни от ерозия райони и борба с ерозията на почвата в Арктика.
Известен метод за фиксиране на дере с множество дупки (RU патент 2113776), който избрахме като прототип, включва образуването на каскада от земни язовири по протежение на главния им канал, изграждането на водозадържащи и дренажни шахти на върховете на дерето и неговите върхове, кацане върхуязовири и шахти на мелиоративни насаждения, изравняване на дерета чрез преместване на почвата до дъното на дерето, за да се даде на склоновете му ъгъл на наклон от 12-15 o, докато повърхността на изравненото дере е покрита с хумусен слой почва.
Този метод обаче е трудоемък, скъп и недостатъчно ефективен за контрол на ерозията на почвата в Арктика, където водната ерозия на почвите върху техногенни ландшафти, лишени от растителност, е много бърза, а късите и прохладни северни лета и голямото количество наводнения и дъждовна вода утежняват процеса.
Средната скорост на задълбочаване на дерета в Арктика е 1 метър годишно. Всичко това води до унищожаване на екотопите, а също така създава риск от технологични аварии при ерозия на промишлени обекти и тръбопроводни трасета.
Целта на настоящото изобретение е да се разработи по-евтин, по-ефикасен и достъпен начин за премахване на процесите на образуване на дерета в Арктика в райони със силно развита ерозия на почвата.
Настоящото изобретение позволява да се предотвратят ерозионните процеси, като се използва наличен импровизиран материал, като върба, и да се рекултивират податливи на ерозия зони с образуването на стабилна трева, която образува гъста трева.
Техническият резултат се постига с факта, че по протежение на главния канал на заравненото дере се оформят зони, защитени от ерозия на подземни и повърхностни води, чрез изграждане на почвозадържащи пропускливи напречни прегради, след което се засяват многогодишни треви с едновременно прилагане на минерални торове.
Съществени признаци на изобретението.
Метод за елиминиране на зони, опасни от ерозия, включително изравняване на дерето чрез преместване на почвата на дъното на дерето, за да му се придаде формата на улей снаклонени склонове, маркиране на дерето на участъци с разлика във височината не повече от 0,5 m, оформяне на почвозадържащи водопропускливи напречни прегради по главния му канал на мястото на маркиране и засяване в зони с тревни смески с повишена норма на засяване и едновременно с това прилагане на минерални торове, докато образуването на почвозадържащи прегради се извършва чрез изкопаване на почвата на дълбочина 0,25-0 .35 m и за предпочитане 2,0-2,5 m по цялата ширина на набраздения участък и 5-15% от ширината му от всеки ръб на дерето, изграждане по долния ръб на изкопа на рамката на почвозадържащата преграда с височина 0,10-0,35 m, например под формата на върбова плетка, полагане на пропусклив геотекстилен материал на дъното на изкопа, покритие запълване на рамката на почвозадържащата преграда със същия материал с вдълбочаване на края на геотекстила в почвата от противоположната страна на рамката, запълване на изкопа с изкопна почва и изравняване според формата на улука.
Освен това, когато се оформя рамката на почвозадържащата преграда под формата на върбова плетка, по долния ръб на изкопа се забиват върбови колове, за предпочитане способни на вегетативно възпроизвеждане, които са плетени с върбови камшици и които по време на покълването допълнително фиксират почвата.
Като тревна смеска се използва смеска със следния състав, тегл.%: Червена власатка - 8 - 12 Ливадна мента - 28 - 32 Ливадна лисича опашка - 28 - 32 Ливадна трева - 8 - 12 Ливадна власатка - 18 - 22 с разходна норма 10 - 30 kg/ha.
Методът е тестван върху дере, образувано по трасето на водопровода на склона към потока Ярей-Шор. Дължината на дерето е около 200, ширината е 1-4 m, а дълбочината е до 2,5 m.
Първият етап от ликвидирането на ерозионно опасния участък включваше изравняване на склоновете на дерето чрез преместване на почвата и полагане на освободената почва на дъното на дерето с нейнитепоследващо трамбоване. Така се образува корито с полегати склонове.
Следващият етап беше изграждането на почвозадържащи напречни прегради по главния канал на дерето, за да се предотврати изнасянето на почвата и разрушаването на стените на улея от ерозията на подпочвените и повърхностните води. За тази цел заравненото дере е маркирано на участъци с дължина 2,0-3,0 m (фиг. 1), докато разликите във височината на мястото на маркиране не трябва да надвишават 0,5 m. Това условие е достатъчно, за да се намали енергията на падащата вода. При маркировката през улея е направена вдлъбнатина с дължина 2,5 m и дълбочина 0,3 m по цялата ширина на дерето и на разстояние около 10% от ширината на набраздения участък от всеки ръб на дерето (фигура 2). В долната част на изкопа бяха изковани върбови колове с дължина 0,35–0,50 м, които бяха плетени с върбови камшици, оформяйки рамката на почвозадържащата преграда под формата на върбова плетка с височина 0,3 м. За изграждането на рамката могат да се използват колове от всякакви храстови култури, растящи на територията в близост до дерето, и може да се изгради ограда от дъски. От съществено значение при изграждането на рамката на почвозадържащата преграда е нейната водопропускливост. След това на дъното на изкопа беше положен пропусклив нетъкан иглонабит плат (1) (фиг. 3), който се използва за покриване на върбовия плет (2) отгоре с прехода към другата страна на оградата от плет до 0,8 m, докато краят на материала беше заровен в земята с 0,1 m (3), след което изкопът с положен геотекстил беше покрит с изкоп ционна почва, като почвата е изравнена по профила на улея, като при изграждането почвозадържащата преграда е стърчала над нивото на терена на 10–15 см. Така са оформени участъци, защитени от ерозия на подпочвените и повърхностните води по цялото дере, разделени отпрегради. Разликата във височината между преградите не надвишава 0,5 m, което позволява да се потуши енергията на падащата вода и по този начин да се предотврати ерозията на преградите, докато частично отстранената почва се задържа от преградите и парцелите придобиват хоризонтална повърхност.
Върбови резници за производство на плет се вземат с дължина 35-55 см от клонки на възраст две или три години с гладка лъскава повърхност и се засаждат на дълбочина 25-30 см. При по-нататъшно покълване върбовите насаждения служат за допълнително фиксиране на почвата.
Третият етап от ликвидацията на дерето беше рекултивацията на земята чрез калайдисване на участъците и склоновете на дерето. За да направите това, между преградите се засява тревна смес, която расте добре в условията на Арктика, съдържаща червена власатка - 10%, ливадна мента - 30%, ливадна лисича опашка - 30%, канарческа трева - 10%, ливадна власатка - 20% с повишена норма на засяване - 30 kg / ha (таблица 1). След засяването на сместа се прилага сложен минерален тор, например нитроамофоска, съдържаща азот, фосфор и калий, или отделно амониев нитрат, двоен суперфосфат и калиева сол (таблица 2).
Повишената норма на засяване на тревната смеска позволява още през първата година да се формира гъст тревен покрив и да се спрат ерозионните процеси (фиг. 4).
През сезона образуваните площи бяха затлачени до височината на преградите с частично отстранена пръст и придобиха форма на тераса. Водният поток, падайки върху хоризонтален участък, се забави и продължи по образувания праг.
По-нататъшната грижа за рекултивираната площ се състоеше от торене с минерални торове и пресяване на многогодишни треви.
Ерозионните процеси спират през първата година след началото на работата и след това не се възобновяват през целия период на наблюдение. До края на вторияформира се гъсто тревно насаждение, чието проективно покритие е средно 85%. През следващите години растенията от местни видове - острица, хвощ, мъхове, лишеи - постепенно навлязоха в обекта. Новообразуваният почвен слой се формира под формата на изразен дерново-хумусен хоризонт с дълбочина 7-10 cm.
1. Метод за елиминиране на опасни от ерозия зони, включващ изравняване на дерето чрез преместване на почвата на дъното, образуване на прегради по протежение на основния му канал, калайдисване на дъното и склоновете на дерето, характеризиращ се с това, че когато дерето е изравнено, му се придава формата на канавка с наклонени склонове, след което дерето се маркира в зони с разлика във височината не повече от 0,5 m, на почвата се образува вода, задържаща почвата място за маркиране пропускливи напречни прегради, а калайдисването на дерето се извършва чрез засяване на тревна смес с едновременно прилагане на минерални торове, докато образуването на почвозадържащи прегради се извършва чрез изкопаване на почвата на дълбочина 0,25-0,35 m и за предпочитане 2,0-2,5 m дължина по цялата ширина на набраздения участък и 5-15% от неговата ширина от всеки ръб на дерето, изработване на почвозадържаща рамка по долния ръб на изкопните прегради с височина 0,10-0,35 m, полагане на пропусклив геотекстилен материал на дъното на изкопа, покриване на рамката на почвозадържащата преграда със същия материал с удълбочаване на края му в почвата от противоположната страна на рамката, засипване на изкопа с изкопна почва и изравняване според формата на улука.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че когато рамката на почвозадържащата преграда е направена под формата на върбова плетка, по долния ръб на вдлъбнатината се набиват върбови колове, за предпочитане способни на вегетативно размножаване, които се сплитат с върбови камшици.
3. Методът съгласно т.1, характеризиращ се с това, че за калайдисване на дерето се използва тревна смеска със следния състав, тегл. %: Червена власатка - 8-12 Ливадна власатка - 28-32 Ливадна власатка - 28-32 Канарска трева - 8-12 Ливадна власатка - 18-22 4. 4. Метод съгласно претенция 3, характеризиращ се с това, че посевната норма на тревната смеска е 10-30 kg/ha.