Методи за педагогическо изследване на слуха на деца на 1, 5-3 години
Както беше отбелязано по-горе, възможно е да се получи надеждно педагогическо описание на състоянието на слуха въз основа на регистриране на безусловни ориентировъчни (поведенчески) реакции само при деца под 1,5 години. При по-големите деца безусловният ориентировъчен рефлекс избледнява и те вече не реагират видимо на много звукови звуци. По правило повечето деца, чийто слух е изследван за първи път на възраст над 1,5 години, реагират само на много силни (барабан, силен глас) или необичайни звуци. Надеждни данни за състоянието на слуха на тези деца могат да бъдат получени само в хода на целенасочена работа по развитието на условен двигателен отговор на звука. Под такава реакция разбираме определено игрово действие на детето в отговор на звуков сигнал. Например:
Ира Б. (I година 10 месеца) — здрава, психофизическото развитие съответства на възрастта, без говор. При първоначалното представяне на различни звуци тя се обърна само към звука на барабан и силен глас. След това в продължение на две седмици с момичето бяха проведени диагностични сесии, по време на които и учителят, и майката изработиха у нея условна двигателна реакция към различни звуци. Оказа се, че слухът на Ира може да възприема не само барабана, но и тръби, хармоники, хърди, дрънкалки, както и гласове с разговорен обем.
По този начин децата над 1,5 години трябва да бъдат специално подготвени за проверка на слуха. Тази подготовка се извършва от глухия учител и родителите в рамките на 2-4 седмици. По това време те се учат да реагират с някакво игрово действие на звука, например, в момента, в който звучи играчка или глас, сложете пръстен на пръта на пирамидата, хвърлете копче в буркан, поставете кубче в задната част на кола и т.н. (фиг. 7). Следразвитието на реакцията се определя от максималното разстояние, от което детето възприема звука на гласове и играчки. Методологията за развиване на условна двигателна реакция към звук е описана подробно в раздела „Научаване да слушаме“.
Когато детето вече е развило условна двигателна реакция към звук, тогава тонът на аудиометъра също може да действа като източник на звук. Следователно става възможно да се проведе аудиометрично изследване на бебе, като се използва често използвания метод на игрална прагова аудиометрия според метода на условния рефлекс.
Тоналната аудиометрия по време на диагностичния период се извършва многократно, докато се получат стабилни прагове. По време на прегледа повечето деца показват значителни промени в получената аудиограма: праговете се понижават и диапазонът на възприеманите честоти се разширява (фиг. 8 и фиг. 9).
Така по време на диагностичния преглед се разкриват реакциите на детето както към звучащи играчки, глас и шепот, така и към тоновете на аудиометъра. Съвкупността от резултатите от педагогическото и аудиометричното изследване ни позволява да оценим степента на загуба на слуха в началния етап на корекционната работа.
Въз основа на получените данни е възможно да се разграничат деца с нормален слух, с лека, умерена и тежка загуба на слуха и глухота.
Децата с нормален слухреагират на звука на всички играчки и шепот на разстояние най-малко 5 m.
Децата, класифицирани като слабочуващи с лека загуба на слухачуват звука на всички предлагани играчки и гласове с обем на разговор на разстояние най-малко 4-5 м и шепот от ушната мида до 1,5-2 м. Аудиометричното изследване на тези деца показва намаляване на слуха до 55 dB 1 с пълния диапазон на възприеманите честоти.
Деца, класифицирани като увреден слух със среднозагуба на слуха,те възприемат ниско- и средночестотни звуци на разстояние 4-5 m и високочестотни звуци на разстояние 0,5-1,5 m и реагират на глас с обем на разговор на разстояние 1-4 m, но обикновено не чуват шепот. При аудиометрично изследване тези деца имат загуба на слуха от 55-75 dB в честотния диапазон до 4000-8000 Hz.
Децата, класифицирани като хора с увреден слух с тежка загуба на слухачуват ниско- и средночестотни звуци от играчки на разстояние 3-5 m и високочестотни звуци близо до ушната мида (0,1-0,5 m) и възприемат звука на разговорен глас на разстояние 0,4-1 m (те не чуват шепот). Тези деца имат намаляване на тоналния слух на ниво 75-85 dB с честотен диапазон до 4000-8000 Hz.
Средглухите децамогат да се разграничат две групи.
Първата група се състои отглухи деца със значителна загуба на слуха.Те реагират на звука на нискочестотни играчки на голямо разстояние (2,5-5 м), средночестотни играчки - много по-близо до ухото; високочестотни играчки, тези деца, като правило, не чуват. Те възприемат звука на глас при разговорен обем на разстояние до 0,3 m от ушната мида. Аудиометричното изследване на слуха показва намаляването му на ниво от 85-100 dB в диапазона на възприеманите честоти до 2000-8000 Hz.
Втората група включваглухи деца с лека загуба на слуха. Те възприемат само нискочестотни звуци (барабан) и глас с повишена сила на ушната мида. Тези деца имат загуба на слуха над 100 dB със стеснен честотен диапазон.
Сравнявайки данните от педагогическото изследване на слуха с резултатите от аудиометрично изследване, е необходимо да се вземе предвид степента на запазване на възприемането на ниските честоти. При деца с относителноПри добро запазване на възприемането на честоти от 125 и 250 Hz по време на педагогическо изследване на слуха могат да се получат значително по-добри резултати от тези, които биха се очаквали въз основа на средната загуба на слуха според аудиометрията с чист тон. Например:
Таня А. (2 г., 1 мес.) е здрава, психофизическото й развитие съответства на възрастта й, в речта й има леки приказки. Момичето има средна загуба на слуха от 68 dB, така че може да се очакват реакции към играчки и глас, типични за деца с увреден слух с умерена загуба на слуха. Въпреки това, поради факта, че праговете на слухова чувствителност при честоти 125 и 250 Hz са 30 и 35 dB, момичето реагира на звука на барабан на разстояние 5 м, а на тръби, хармоники, дрънкалки и орган - 4 м; тя възприема гласове с обем на разговор на разстояние 4 м и шепот в ушната мида. Следователно има резултати, подобни на тези, наблюдавани при деца с лека загуба на слуха (до 55 dB). Това се дължи на факта, че поради доброто запазване на ниските честоти, момичето може да възприема на достатъчно голямо разстояние нискочестотните компоненти на представените звуци, включително високочестотните (хърди-гърди). Реакцията й на шепота обаче потвърждава заключенията от аудиологичния преглед.
Съпоставянето на резултатите от чисто тоналната аудиометрия и педагогическото изследване е от голямо значение при първоначалната оценка на слуха на детето. В бъдеще, в хода на целенасочена работа върху развитието на слуховата функция, способността на детето да възприема неречеви и речеви звуци, като правило, се разширява. Това е особено очевидно при повторни изследвания на слуха на деца, които са започнали да учат рано.
По този начин, ако родителите внимателно наблюдават развитието на детето от първите дни на живота, тогава теможе много рано да забележи отклонения от нормалния ход на формирането на слуховата функция. Спомнете си, че детето реагира на остри, силни звуци от първите дни от живота си, до 3-4 месеца бебето започва да търси с очи източника на звука и да обръща главата си в неговата посока. Трябва да се подчертае, че детето с нормален слух възприема високочестотните звуци на дрънкалка, звънец и др. от същото разстояние, както и нискочестотните (удари на барабан и др.).
При първото подозрение за загуба на слуха трябва незабавно да се свържете с аудиолога на кабинета по аудиология по местоживеене. В същото време дете под 1,5 години не е необходимо да бъде специално подготвено за изследване, по-скоро, напротив, всички тестове на слуха му по домашни методи трябва да бъдат спрени, така че многократното повторение на звукови сигнали да не предизвиква инхибиране на безусловните ориентировъчни реакции към звука.
Целесъобразно е да се подготви дете на възраст над 1,5 години за изследване на слуха, т.е. да започне да развива условна двигателна реакция към звука на речта и играчките. Такава подготовка ще ускори диагнозата и ще позволи навременно започване на занятия с бебето.
За родителите е полезно да водят дневник за реакциите на детето си. Отбелязва на какви звуци реагира детето и от какво разстояние, дали може да локализира източника на звука. В зависимост от възрастта на бебето, дневникът отбелязва резултатите, получени или въз основа на безусловни ориентировъчни реакции (до 1,5 години), или въз основа на развитието на условна двигателна реакция (след 1,5 години). Дневникът може да изглежда така:
Резултатите от наблюдението на реакциите на детето