Методически подходи към изследването на младежта
Изследователите на проблемите на младежта отбелязват, че е време да се говори за фундаментално ново откритие на младостта, основното в което е да се установи гледна точка към младостта като най-ценния период от живота на човек за трансформиращо се общество, в което той повече от всякога се стреми към самоопределение, самоутвърждаване, саморазвитие и самореализация [6].
Принципът на последователност в неговата най-обща характеристика означава, че всяко явление се разглежда от гледна точка на законите на системното цяло и взаимодействието на съставните му елементи.
Съвременната необходимост от разработване на систематичен метод се поражда преди всичко от усложняването на научните знания за човека и обществото, за закономерностите на тяхното развитие, бързата диференциация на знанието и на този фон известно изоставане в процесите на синтез и интеграция на знанието. В контекста на глобализацията на всички основни планетарни процеси се променя и самият тип научно мислене. От своеобразен "обектноцентризъм" мисленето преминава към изучаване на процесите на развитие и функциониране, към добавяне на обективна структурна визия за реалността, нейното генетично, историческо, системно изследване.
Социалните системи, в които функционират младите хора, имат редица специфични характеристики:
- органичен тип взаимодействие на неговите елементи, несводимостта на цялото до сумата от неговите части. Този ефект възниква поради социалните отношения;
- качествена определеност на системата и нейната самоорганизация, относителна самостоятелност и независимост от околната среда;
Системообразуващото отношение в обществото, независимо от нивото на неговото историческо развитие, задължително има такава концептуална характеристика като наличието на специално място и роля на младите хора. Не на себе симладежта, като група, е елемент на обществото, това очевидно не е достатъчно, и нейното специално състояние - тоест наличието на свои собствени специални свойства.
– способност за създаване на нови ценности на материалната и духовна култура;
За да се проявят всички тези способности, в обществото трябва да функционират и специални структури и механизми, целенасочено да ги оформят.
Аксиологичната трансформация на обществото не означава пълно унищожаване на предишни ценности и създаване на принципно нови. Това е промяна в йерархията на ценностите, преходът на ценностния модел на обществото към качествено ново състояние, към качествено нова структура.
Кризисното състояние на обществото се характеризира с непоследователност, непълнота на ценности, норми, нагласи, намаляване на значимостта на определени ценности, разочарование и липса на идеали. Кризисното състояние на обществото води до преоценка на ценностите: остарелите ценностни идеи се отхвърлят, формират се нови.
Процесът на социализация на младите непременно предполага наличието на цел, тоест идеален модел на очаквания резултат, последиците от изпълнението на социализиращите функции на дейността и комуникацията и политическото образование. Важна цел на политическата социализация на младежта е формирането на високо ниво на политическа и правна култура. Тази цел е приобщаваща. Това не е нищо повече от комбинация от неговите съставни части (характеристики на целите), свързани с формирането на определени аспекти на политическото съзнание (политически знания, вярвания и др.), Политическо поведение.
второ, овладяване на знания и умения за политическа култура;
трето, придобиването на квалификация и професионализъм, които съответстват на основните тенденции на научно-техническия прогрес вдържава;
четвърто, адекватно естетическо обучение, което помага на човек да работи с образи, които осигуряват развитието на неговите емоционални и формиращи умения.
Социално-философският подход се реализира и в това, че обектът първоначално се разглежда в динамика, в развитие. Развитието е основна характеристика на младостта. Феноменът „младеж“ не е нищо повече от наличието на цяла система от функции в явление или процес, които включват преди всичко непрекъснатостта и обновяването на съществуващите връзки (включително социални отношения), желанието за иновации и интеграция в съществуващите структури (включително структурата на обществото).
Развитието и усъвършенстването на механизма за социализация на младежта е характерно за етапа на „възникване“ на самата младеж като самостоятелен елемент в социалната система, формирането на нейните отличителни качества (в историята на цивилизацията това е белязано от появата на педагогиката, институциите за образование и домашно образование, все повече попадащи в сферата на държавно влияние).
[1] Виж: В. Г. Афанасиев, Н. П. Дубинин, Т. И. Заславская, В. И. Илин, Л. Н. Коган, И. С. Кон, Н. Н. Моисеев, Г. В. Осипов, М. Н. Руткевич, Н. С. Савкин, А. И. Сухарев, Ф. Р. Филипов и др.
[2] Смелзер Н. Социология / Пер. от англ. М., 1994. С. 371.
[3] Виж: Г. В. Ф. Хегел, К. Маркс, Ф. Енгелс.
[4] Виж: E. Durkheim, M. Weber, T. Parsons, R. Merton, N. Smelser, et al.
[5] Виж: Козлова О. Н. Какво е младеж // Методологични проблеми на изследването на младежта. М., 2000. С. 15.
[6] Виж: Ильински И. М. За младежката политика на българския политически центризъм. М., 1999; Младежта в контекста на руско-българските отношения / Изд. В. П. Леншина. М.: Издателство на Московския държавен университет,2003 г. и др
[7] Виж: Л. фон Берталанфи, Л. Заде, Й. Клира, М. Месарович, Д. Елис, Б. Ръсел – в чужбина, както и А. Н. Аверянов, В. Г. Афанасиев, И. В. Блауберг, И. В. Дмитриевская, М. С. Каган, Е. С. Маркарян, В. С. Тюхтин, А. И. Уемов, А. Д. У. рсул, Е. Г. Юдин и др.
[8] К. Маркс, Ф. Енгелс, съч., 2-ро изд. T. 46. Част I. S. 229.