Мъгливото пладне диша лениво; Реката се търкаля лениво; И в огнената и чиста твърд лениво се топят -
Това 1) Федор Иванович Тютчев-Пладне 2) не по-късно от края на 1820-те години, по-точно "Пладне" (1829)
Природата е основният елемент в творчеството на Ф. И. Тютчев. Романтизмът на поета се проявява в разбирането и изобразяването на природата. Тютчев беше убеден в идеята за общата анимация на природата, той вярваше в нейния мистериозен живот. Затова Тютчев изобразява природата като някакво оживено цяло. Тя се появява в лириката му в борбата на противоположните сили, в кръговрата на годишните времена, в непрекъснатата смяна на деня и нощта, в разнообразието от звуци, цветове, миризми. Природата на Тютчев е не толкова пейзаж, в който действат конкретни индивиди, а космос, в който действат независими сили на Вселената. Още N.A. Основното предимство на стихотворенията на Тютчев Некрасов вижда в "живо, изящно, пластично правилно изобразяване на природата". Отбелязва и способността на поета да „улавя точно онези черти, чрез които във въображението на читателя може да възникне и да се допълни от само себе си дадена картина”. Образът на утрото на Тютчев Не изглежда като картина на пладне и пладне няма да изглежда като вечер. В стихотворението "Пладне" удари, на първо място, точност, пълнота. способността да се изразяват нюанси в образа на половин ден. Тютчев дава необичайно точни и целенасочени епитети, улавя 103 най-съществената черта на явлението (“мъгливото пладне диша лениво”, “облаците се топят лениво”). Самата комбинация "топи се лениво" може да замени дълго подробно описание. В лириката на Тютчев основното е методът за оживяване на природата - персонификация. Но това не е просто конкретен похват, присъщ на поезията като цяло. Това се дължи на идеите на Тютчев за духовността, анимацията на природата. Затова в стихотворението "пладне диша",реката е "мързеливо течаща". Тютчев използва и готови митологични образи (Пан е божеството на стадата, горите и полето в гръцката митология; нимфите •• са божества на природата, животворни, плодоносни сили): А сега самият велик Пан спокойно дреме в пещерата на нимфите. Понякога Тютчев прибягва до персонификации, превръщайки се в своеобразна митологизация на образи и природни явления. Така е изградено стихотворението „Пролетни води” – поетично описание на пробуждането на природата. Тютчев дава не просто пролетен пейзаж, но представя един вид оживена сцена: природният феномен (изворните води) става все по-оживен, придобива глас: Те казват на всички краища: „Иде пролет, иде пролет!. Ние сме млади вестители на пролетта, тя ни изпрати напред!“ Тютчев в тези редове, в същото време, успя да предаде усещане за пролет, млад, весел; „Четейки ги, усещате пролетта, когато сами не знаете защо е забавно и леко на душата, сякаш няколко години са паднали от раменете ви - когато се възхищавате на тревата, която едва се появи, и дървото, което току-що цъфтеше, и бягате, бягате като дете, пиете животворния въздух с пълни гърди и забравяте, че е напълно неприлично да бягате, отвъд вашите години“ (Некрасов). Тютчев беше особено привлечен от преходните, междинни моменти от живота на природата. И така, той се интересуваше от цикъла на времето в деня, фините смени и преходи от ден към нощ. Ето как мога да ви помогна, не знам повече. обаче всичко е там! Успех ти пожелавам!:D