Минало време на китайски - Граматика - китайски онлайн
Ще вземем предвидизминали завършени пъти иизминали неопределени пъти.
Минало пълно време на китайски
Минало завършено време на глагола обозначава действие, извършено в миналото. За да се покаже завършеността на действието, наставката 了 le е прикрепена към глагола
Често суфиксът 了 се използва заедно с наречието 已经 yǐjīng (вече). 我们学了这些生词 – wǒmen xué le zhè xiē shēngcí - Научихме тези нови думи 我们已经学了这些生词 – wǒmen yǐjīng xué le zhè xiē shēngcí - Ние вече са научили тези нови думи
Наставката 了 не се поставя след глагола, ако:
1) Глаголът се изразява с думи, изразяващи чувства, например: 爱 ( ài , да обичам), 恨 ( hèn , да мразя) и т.н. 2) Модалните глаголи са пред глаголите 3) Глаголите не означават действителното действие (например 象 xiàng - да бъдеш като, 在 - да бъдеш, да бъдеш в и т.н.)
Забележка: Ако изречението съдържаняколко еднородни глагола, които изброяват различни действия, свързани с едно и също лице и вече извършени, всеки от тях или последният се изписва на 了:
wǒ zhǔnbèi kèwén, fùxí shēngcí, zuò le yìxiē yǔfǎ liànxí Подготвих текста, повторих нови думи и направих няколко граматически упражнения.
Забележка:Отрицанието на такива изречения се образува чрез отричане на 没 или 没有, докато наставката 了 не се използва в отрицателните изречения.
Ако сказуемото в отрицателна форма също е предшествано от думата 还 hái (все още), тогава частицата 呢 ne се поставя в края на изречението, което придава някаква незавършеност на действието, описано в изречението. 他还没来呢 – tā hái méi lái ne - Той още не е дошъл
Въпросително изречение е съставено с помощта навъпросителната частица 吗, която се поставя в края на изречението, както и с помощта на 没有, която се поставя в края на изречението, но се използва не като отрицание, а като въпрос, така че използването на 了 в този случай не е забранено. 你学了这些生词没有? – nǐ xué le zhè xiē shēngcí méi yǒu? - Научихте ли тези нови думи или не?
Забележка: Когато има два глагола, 了 може да се постави след 1-ви или след 2-ри.
Ако имамеверига от действия (едното следва другото), 了 образува първия глагол - 吃了饭我就去电影院 - chī le fàn wǒ jiù qù diànyǐngyuàn - Ще отида на кино след хранене
Ако имамецелта на действието, 了 образува втория глагол: 我去电影院看了电影 – wǒ qù diànyǐngyuàn kàn le diànyǐng - отидох на кино да гледам филм
Забележка:Ако има обстоятелство за цел, 来 и 去 не могат да бъдат написани на 了, в такива случаи 了 се поставя в края на изречението: 他到食堂去吃饭了 – tā dào shítáng qù chīfàn le - Той отиде до столовата, за да ям.
Модална частица 了 От глаголната наставка 了 е необходимо да се разграничи модалната частица 了 - която се използва при промяна на ситуацията, когато се появи ново качество.
他当翻译了 – tā dāng fānyì le - Той стана преводач 今天我们班不上课了 – jīntiān wǒmen bān bú shàng kè le - Групата ни не дойде днес на урок 我没有朋友了– w ǒ méi yǒu péngyǒu le - Нямам приятели
Също така, модалната частица 了 може да бъде поставена в края на изречението и да обозначава неопределено минало време: 我去商店了 - wǒ qù shāngdiàn le - отидох до магазина
Това 了 се използва и в повелителни изречения: 别说话了 - bié shuō huà le - Спри да говориш!
Минало неопределено време на китайски
Минало неопределено време в китайския се образува отс помощта на наставката 过 guò - тази форма обозначава действие, което се е случило в миналото в неопределено време. Например: 我学过汉语 – wǒ xué guò hànyǔ - Трябваше да науча китайски (засенчване на неопределено минало време) 我去过那家商店 – wǒ qù guò nà jiā shāng diàn - Бил съм в този магазин
Отрицание се образува чрез отричане на 没 и 没有, като същевременно се запазва 过. 我没到过香港 – wǒ méi dào guò xiāng gǎng - не съм бил в Хонг Конг
Въпросителната форма също се образува чрез отричане на 没有 в края на изречението, като същевременно се запазва 过. 你到过香港没有? – nǐ dào guò Xianggǎng méi yǒu? - Били ли сте в Хонконг?