Министерство на финансите на България
Интервю L.Z. Шнайдман вестник "Комерсант"
„Общите приказки за това, че не сме доволни от действащия закон за счетоводството, са приказки за нищо“
Директорът на Департамента за регулиране на държавния финансов контрол, одит, счетоводство и отчетност на Министерството на финансите на България ЛЕОНИД ШНЕЙДМАН сподели с Business Guide мислите си за развитието на счетоводната реформа в България.
Бизнес справочник: Леонид Зиновиевич, тези дни експертната общност широко обсъжда проектозакона на Министерството на финансите „За официалното счетоводство“, към който вие също „имахте ръка“. Моля, кажете ни как се роди този документ?
Л. Ш.: Това е само привидна скорост. Повтарям, работата по закона е от 2004 г. И паралелно вървяха някои процеси на работа по концепцията на закона и самия законопроект. Считаме за порочни както забавянето на приемането на този закон, така и неразумното бързане. Между другото, правителството планира този законопроект само за есента на тази година. През това време той трябва да премине държавен и още по-широк обществен изпит.
БГ: Защо се обръща толкова внимание на този закон?
Л.Ш.: Защото законът за счетоводството е гръбнак. Той регулира огромна област от социални отношения и всички други закони, по един или друг начин, когато решават въпроси, свързани със счетоводството, се ръководят от този закон. Затова беше много важно да определим какво искаме да променим. Тъй като общите приказки за това, че не сме доволни от действащия закон за счетоводството, са празни приказки.
БГ: Какви са според вас перспективите пред закона за консолидирания финансов отчет? Вече повече от година той е заседнал в Държавната дума между втория и третиячрез четене.
Л. Ш .: Една от причините, поради които някои проблеми се решават много бавно, ако изобщо се решават, е, че често нямаме време да приемем нещо, когато веднага започваме да го отхвърляме. Съгласно концепцията за развитие на счетоводството е определено, че искаме да видим консолидирани финансови отчети, изготвени в съответствие с МСФО. Защо? На първо място, защото например индивидуалните финансови отчети на едно юридическо лице - а това е отделен вид отчетност и това е споменато в концепцията - изпълнява няколко функции, например информационна и контролна. Освен това, информационна - не само за собственика на фирмата, но и за макроикономическо, статистическо наблюдение, за данъчни цели, надзорни органи и др. За разлика от индивидуалното отчитане, консолидираното отчитане изпълнява само информационна функция - само собственикът има нужда от него. Това е общопризнато в целия свят, където до момента наистина има много правила, по които се изготвят консолидирани финансови отчети - това са US-GAAP, UK-GAAP, българските и зимбабвийските стандарти и МСФО. Въпреки това, в процеса на работа върху концепцията за развитие на счетоводството, професионалната общност стигна до извода, че в най-голяма степен задачите, които стоят пред консолидираните финансови отчети, съответстват на МСФО. Нещо повече, до същия извод са стигнали не само бизнес средите в България, но и бизнес средите на други страни. Неслучайно почти цяла Европа използва МСФО, неслучайно днес САЩ мислят много сериозно за хармонизиране на US-GAAP с МСФО. Австралия предприема същите стъпки. В посока прилагане на МСФО Китай се движи с гигантски темпове.
Б.Г.: Но някои уважавани у нас специалисти предлагат и, струва ми се, не без основание, да направят свои собствени, вътрешни стандарти, които да бъдат много близки домеждународни. Как ви харесва тази гледна точка?
Л.Ш.: Чудесно! Хайде да го направим! Но нека първо оценим последствията от това. И последствията ще бъдат такива, че същата компания на Газпром или, да речем, RAO UES, Aeroflot, VTB, Sberbank и т.н., няма значение, ще трябва да съставят консолидирани финансови отчети според нашите национални стандарти и да отидат с тези отчети, да речем, на Лондонската фондова борса. И ще им се каже: момчета, по какви стандарти сте съставили доклади? Сами? Но в края на краищата всички съгласни международни. И тогава какво?
БГ: И ще кажем, че нашите стандарти са много близки до МСФО.
Л.Ш.: Да, но само ти и аз ще знаем за това. За инвеститор, който седи в Лондон или Хонконг, Токио или Ню Йорк, това не казва абсолютно нищо. Така една българска компания, която ще трябва да стъпи на западния пазар, ще трябва да продължи практиката, която се провежда днес - да изготвя отчети по национални стандарти плюс МСФО. И задачата за съставяне на консолидирани финансови отчети в съответствие с МСФО е да се намалят разходите на местните компании за привличане на източници на финансиране, капитал. И цената на такъв капитал в този случай намалява, тъй като рисковете за инвеститорите са намалени.
БГ: Има ли проблем с националната сигурност в случая или е измислен?
Л. Ш.: Нека внимателно да прочетем законопроекта. Това не предполага автоматично приемане на МСФО. Това е свързано с цяла процедура по признаването на тези стандарти на територията на България. Това е целият смисъл на солта. Ако изведнъж днес в МСФО има нещо, което не отговаря на икономическите интереси на Руската федерация, нивото на икономическо развитие или не отговаря на нуждите на потребителите на българския пазар, тогава не трябва да приемамесъответните стандарти. Така че законопроектът по никакъв начин не застрашава суверенитета на България и никой не ни налага волята си. А аргументът за заплахата за сигурността на България във връзка с преминаването към МСФО е чиста спекулация по отношение на този законопроект.
БГ: И все пак кога ще бъде приет законът? Скептиците казват, че няма да мине.
Л.Ш.: Но нямам причина да съм песимист. И през цялото време, докато документът, както се казва, "виси" в Държавната дума, се работи по него. Това е много труден законопроект, защото въвежда нови механизми в родната практика и затова работата по него отнема време. И е много добре, че се обсъжда толкова подробно – така че след приемането наистина да влезе в сила. Много е хубаво, че сега имаме два законопроекта - за счетоводството и за консолидираната отчетност - и ние, като работим днес по тях, виждаме тяхната взаимовръзка. Може да се е случило неволно, но е добре, че се случи. Надявам се тази година Държавната дума да бъде готова да разгледа законопроекта на трето четене.
БГ: А каква е съдбата на експертния съвет за разработване на стандарти за финансова отчетност, който се предвиждаше да бъде създаден към Министерството на финансите?
Л. Ш.: Този въпрос също беше широко дискутиран през 2005 г. Очаквахме дотогава да бъде приет законът за консолидираните финансови отчети и искахме този орган да изпълнява определени функции и в рамките на прилагането на този закон. Но поради факта, че приемането на закона беше отложено, формирането на този орган се забави. Този въпрос обаче не е свален от дневния ред.
БГ: И последният въпрос. Днес често се дискутира темата за т. нар. представителство на България в Лондонския комитет по МСФО. Като, няма високопоставен представител в комисиятанашата страна и следователно нямаме сериозно влияние върху процеса на разработване на стандарти. Следователно тази ситуация трябва спешно да се коригира. Как го чувстваш?
L.Sh.: Тези, които говорят така, изглежда са много далеч от МСФО. Те дори не знаят как работи тази комисия. Самото поставяне на въпроса, че трябва да имаме представител от България в тази комисия, е погрешно, защото принципите за формиране на тази комисия не са нито държави, нито географски. Там се канят експерти на база личните постижения на всеки, а не като представители на държави. Когато в нашите редици се появят международно признати специалисти в областта на счетоводството, сигурен съм, че и те могат да кандидатстват за членство в комисията по МСФО. И това, че ние нямаме възможност да участваме в разработването на стандарти, също е абсурдно. Това отново предполага, че хората не разбират как работи процесът на разработване на МСФО. Има много възможности за участие в работата на комисията, в процеса на разработване на стандарти и този процес е доста открит и прозрачен. Например комисията предлага процедура за пилотно тестване на стандарта в страната и България има възможност да участва в нея. Друго е, че вместо да участват реално в дейността на комисията, мнозина се занимават с демагогия. И, разбира се, няма как да се съгласим България да не участва по никакъв начин в работата на комисията. Участва, но само в рамките на приетите от комисията процедури.
По-специално, комитетът провежда годишни срещи с националните счетоводни регулатори и Министерството на финансите участва в тези срещи всяка година. Така на среща, проведена през есента на 2005 г., български представители споделиха своя опит и проблеми при използването на МСФО и тази презентацияполучи широк отзвук, предизвика най-жив интерес сред представители на други страни.
Според документа държавните органи одобряват националните счетоводни стандарти, организират проверка на своите проекти и гарантират, че националните стандарти съответстват на нивото на развитие на националната икономика, науката и счетоводната практика, както и на нуждите на потребителите на финансови отчети.
Разглеждането на проекти се извършва от експертен съвет, който включва на паритетна основа представители на държавните органи за счетоводно регулиране, федералния изпълнителен орган, упражняващ контрол и надзор на застрахователния пазар, както и представители на науката. От своя страна недържавните регулаторни органи разработват проекти на национални стандарти и участват в тяхното разглеждане, както и в разработването на национални стандарти. В някои случаи националните стандарти могат също да бъдат разработени от държавни регулатори.
Законопроектът също така предвижда прилагането на международни стандарти като основа за разработването на национални стандарти, освен в случаите, когато такова прилагане е признато за невъзможно или е взето решение да не се прилага международният стандарт или неговите отделни разпоредби на територията на Руската федерация.