Миряни - православен форум и православен чат!
Миряни. Ru Православен форум и православен чат.
Без да знае за бъдещото си високо назначение, Дейвид смирено прекарва детството си, пасейки овцете на баща си. Надарен с красив външен вид, младежът се отличавал с необикновена физическа сила, смелост и сръчност. Без оръжие той се справи с хищни животни, които крадяха овце.
По това време Саул царуваше над израилтяните, които вече бяха предупредени от пророк Самуил, че за едно недостойно царуване Бог ще отнеме от него израилското царство и ще го даде на неговия ближен, неговия най-добър (1 Царе 15, 28).
Господ обичаше младия Давид заради неговата кротост. По Божия заповед пророк Самуил дошъл във Витлеем, взел рога с масло и помазал свети Давид. И Духът Господен почива на Давид от този ден нататък... И Духът Господен се оттегли от Саул, и злият му дух се възмути от Господа (1 Царе 16:13, 14). Пророк Самуил отиде в град Раму, а бъдещият цар Давид се върна при овцете си.
Свети Давид се отличавал с послушание и кротост, не обичал безделието: в свободното си от работа време свирел на псалтир [1], като съчинявал хваление на Бога под неговите звуци. С течение на времето той постига такова майсторство в музиката, че става известен дори в столицата.
По това време цар Саул страдаше от пристъпи на тежка мъка и измъчваше всички около себе си с раздразнителността си. Слугите на Саул поканиха Свети Давид в двореца, така че със свирене на арфа той да облекчи пристъпите на царя.
Скоро започна войната с филистимците. В продължение на 40 дни гигантският Голиат, облечен в медна броня, викашедуел на воин от израилтяните, но никой не посмя да се бие с великана. Голиат се подигра на плахите израилтяни. Възмутен от самонадеяността на филистимеца, свети Давид се отказал от военно оборудване, взел овчарска тояга, прашка и торба с пет камъка и излязъл на единоборство. На подигравките на Голиат младият мъж отговори: „Ти вървиш срещу мен с меч, копие и щит, а аз тръгвам срещу теб в името на Господа на силите, Бога на войниците на Израел ...” Вярата на свети Давид в Божията помощ му донесе победа, която реши изхода на войната. Умрях да срещна чужденец и техните идоли ще ме прокълнат. Но Аз ще отсека меча от него, ще го обезглавя и ще снема укора от синовете на Израил (Пс. 150).
Саул привлече свети Давид по-близо до себе си и го направи началник на всички войски. Израелките ги поздравиха след победата с песни и танци: "Саул победи хиляди, а Давид - десетки хиляди!" Завистта и омразата завладяха Саул. Докато слушал музика, той два пъти хвърлил копие по Свети Давид, за да го прикова към стената, но той избягал. За да унищожи младия мъж, той изпрати Свети Давид на най-опасните битки срещу филистимците, обещавайки, в случай на успех във войната, да му даде най-голямата си дъщеря Мерова. След като наруши обещанието си, царят беше принуден след известно време да даде друга дъщеря, Мелоха, на Давид.
Но преследването не спря. Започват скитанията на Свети Давид. Напусна родината си. Но когато дойде в страната Гет, където царуваше Анхус, той също беше подложен на голяма опасност, защото слугите на царя го познаха. Преструвайки се на луд, Давид заблудил Анхис и той го прогонил.
Свети Давид намерил убежище в пещерата Адолам, недалеч от Витлеем, където можел да разчита на безопасност от преследването на Саул и, изпълнен с благодарност към Бога за избавлението му, радостно пеел възхвала на своитеИзкупител. Тук, в пещерата на Адолам, всички угнетени, и всички длъжници, и всички наскърбени по душа се събраха при него и той стана водач над тях; и с него имаше около четиристотин мъже (1 Царе 22:2). Два пъти свети Давид имаше възможност да убие царя, който го преследваше, но само взе копие и отряза ръба на дрехата му. Той се опита да убеди Саул, че в душата му няма зло намерение и измама срещу Божия помазаник. Избави ме от враговете ми, Боже, и избави ме от въсталите против мене (Пс. 58:2), вика пророкът. Скръбна ли си, душа моя? И защо ме смущаваш? Уповавайте на Бога, защото ще изповядаме Него, спасението на моето лице и моя Бог (Пс. 41:12).
Междувременно отново избухна война между израилтяните и филистимците. Филистимците накараха израелската армия да избяга и убиха царя и тримата му сина. След като оплака цар Саул и умрелите с него, Давид, по Божие вдъхновение, отиде в град Хеврон, където беше помазан за цар над едно племе на Юда. Останалите единадесет племена избраха сина на Саул Евошет за цар. След 7 години военните водачи на Евошет убиха спящия цар, искайки да угодят на Давид. Те обаче направили грешка в изчисленията си, Свети Давид се възмутил от престъплението им и наредил екзекуцията на предателите.
След смъртта на Евошет свети Давид бил провъзгласен за цар на всичките дванадесет племена на Израел. Тогава той беше на 30 години. След 5 години Ерусалим (градът на мира) става столица на израелската държава. Свети Давид преместил там Ковчега на Завета, учредил тържествено богослужение, в което участвали певци и музиканти, и искал да построи величествен храм. Но Господ чрез пророк Натан съобщи на светеца, че синът му Соломон ще направи това, тъй като свети Давид проля много кръв.
Благословен от Бога, светият цар Давид преуспяваше във всичко. Той щастливо води войни сврагове. Той посвети всичко, което беше получено от покорените народи на Бога, подготвяйки материал за построяването на храма. Той не се превъзнасяше сред просперитета, правеше съд и справедливост над народа си и не охладняваше в съчувствие към хората.
Не завинаги обаче цар Давид запази спокойствието си, живеейки благочестиво и използвайки всички външни благословии. Грехът влезе в душата му.
Веднъж царят, увлечен от красотата на една жена на име Версавия, съпругата на хетееца Урия, която тогава беше във война, водена от израилтяните с амонците, заповяда мъжът й да бъде изпратен на най-опасното място за битка. Урия умря и цар Давид се ожени за Витсавее.
За да изобличи престъпния цар, Бог изпрати пророк Натан. Покаялите се с дълбока скръб викаха: Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост... (Пс. 50:1). Господ прости на разкаялия се цар, но в изкуплението на вината бедствията не го напуснаха.
Първо умря новороденият (от Витсавее) син на царя. Друг син на царя, Авесалом, уби брат си Амон, след което той трябваше да напусне Йерусалим и да се скрие. След завръщането си в Ерусалим Авесалом се разбунтува срещу баща си. Кралят трябваше да избяга с останалите верни на него слуги и да се скрие от сина си.
Светият цар Давид приемаше със смирение всички скърби и изпитания като възмездие за своите грехове. След потушаването на въстанието и смъртта на Авесалом, израилският народ сам върна Давид в царството. Тогава преследването на Давид от неговите врагове престана, но той не беше избавен от бедствия през останалите години от живота си. Три години подред имаше глад в земята на Израел, след което войната с филистимците започна отново. След успешния край на войната страната е посетена от епидемия, която убива до 70 000 души. По време на това нещастие цар Давид отново изрази любовта си към израилтяните и дълбокото си смирение, молейки Бог „по-добра ръкаБог се обърна към него и към бащиния му дом, отколкото към невинен народ: „И Господ се смили над страната и поражението на израилтяните престана.“
Преди смъртта си, бидейки крехък и немощен, светият цар Давид заповяда да провъзгласят и помажат сина си от Витсавее Соломон за свой наследник. След като предал на Соломон материалите, подготвени за строежа на храма и самия план, той завещал на близките си да съдействат за строежа. След това, като призовал Божието благословение върху целия еврейски народ и прославил Господа за всичките Му милости, свети цар и пророк Давид мирно починал около 1048 г. пр. н. е., като царувал 40 години, и бил погребан в Йерусалим.
Свети пророк и псалмист Давид бил постоянно в молитвено общение с Твореца. Цар и военачалник, обременен с грижите по управлението на държавата, той отправяше молитвите си дори през нощта. С благодатта на Светия Дух св. пророк Давид съставил Псалтира, който св. Василий Велики нарича душелечител. Блажени Августин пише, че "пеенето на псалми украсява душата, призовава ангелите да помогнат, прогонва демоните, възражда тъмнината, създава светилище, има укрепване на ума за грешния човек, поправя греховете, като яденето на милостиня на светиите." В древните манастири е имало обичай целият псалтир да се изучава наизуст. Псалмите се използват широко в богослужението и личната молитва на вярващите.