МИРНИТЕ СРЕДСТВА ЗА РЕШАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ СПОРОВЕ са
В периода на съвместно съществуване на две системи – социализма и капитализма, преките преговори имат изключително важно място в борбата за мир, тъй като с тяхна помощ може да се реализира възможността за мирно съвместно съществуване на двете системи, да се разрешават по мирен път международни спорове и да се постигат важни и взаимноизгодни международни споразумения.
Цялото прогресивно човечество одобрява идеята за преките дипломатически преговори като най-важното средство за мирно разрешаване на международни спорове и разногласия.
Но империалистическите държави, незаинтересовани от поддържането и укрепването на международния мир, се стремят да нарушат мирното сътрудничество със СССР както чрез грубо изкривяване на института на преките преговори, така и чрез открит отказ от преговори. Типичен пример за това са преговорите между Англия и Франция със СССР през 1939 г. за сключването на съюзнически договор срещу хитлеристката агресия.
Един от видовете преки преговори е консултацията. Консултацията се осъществява по силата на предварително договорено споразумение на страните да прибягнат до преки преговори при разрешаване на разногласия помежду си.
Добрите услуги и посредничеството се различават от преките преговори по участието на трета държава в преговорите. Чрез медиация трета държава има право да предложи свои условия за решаване на спора по същество и да проведе подходящи преговори със страните по спора. Участието на трета държава в добри услуги обикновено засяга процедурни въпроси, а не същността на спора, и е ограничено до това, което страните поискат.
Международната съдебна процедура (арбитраж и съд) се различава от всички останали М. с. Р. Госпожица. специална организация и форма на съдопроизводство исе използва, като правило, за разрешаване на т.нар. правни спорове, т.е. спорове, произтичащи от различно тълкуване от страните на тези специфични източници на правото, гл. обр. действащи споразумения между тях.
Международният съд и арбитражът (арбитражен съд) се различават от анкетните комисии и помирителната и медиационната комисия по окончателността и задължителния характер на техните решения. Разликата между международния съд и арбитража се свежда до следното: международният съд е постоянен орган, докато арбитражът се създава за всеки отделен случай. В арбитража страните сами избират съдиите и установяват правилата за неговото производство. Съставът на съда и неговият правилник се определят от международната организация за сигурност.
Идеята за арбитраж и съд като средство за разрешаване на международни конфликти в ръцете на буржоазната дипломация е служила и продължава да служи като средство за пацифистка демагогия. Чрез сключването на безброй конвенции за арбитраж, помирение и други подобни, уж за разрешаване на спорове и предотвратяване на война, буржоазните държави се стремят да отклонят масите от истинския път на борба за запазване на мира.
В действителност арбитражните съдилища не са толкова ефективни органи, които биха могли да предотвратят войни.
Според Устава на ООН Съветът за сигурност (виж) е международен орган, който има функции за мирно уреждане на международни спорове. Съветът за сигурност изпълнява: а) функцията на добри услуги, когато „изисква от страните да разрешат спора си с помощта“ на М. с. Р. Госпожица. (чл. 33, ал. 2); б) функцията на медиация, когато препоръчва на страните „подходяща процедура или метод за постигане на споразумение“ (чл. 36, ал. 1). и в) функцията на помирение, когато той препоръчва на страните "такива условия за уреждане на спора, каквито смята за подходящи" (чл. 37точка 2).
Когато разрешава спор, Съветът за сигурност има право да разследва всяка ситуация или всеки спор.
Действията на Съвета за сигурност, свързани с упражняването от него на функцията за мирно уреждане на международни спорове, имат характер на препоръки. Препоръките на Съвета за сигурност не са обвързващи, страните сами поставят условия за себе си разрешаване на спорове с помощта на M. s. Р. М.с., Съветът за сигурност се грижи само за това, в хода на или в резултат на тази резолюция, международният мир да не бъде застрашен. Решенията на Съвета за сигурност са задължителни за членовете на ООН само по въпросите на прилагането на санкции срещу агресорите, ако са взети в строго съответствие с Устава на ООН.
Стреми се да подкопае системата за мирно уреждане на международни спорове, установена от Устава на ООН. и въз основа на принципа на единодушието на великите сили (виж), редица империалистически държави направиха многократни опити да заменят Съвета за сигурност, като присвоиха неговите функции в областта на мирното уреждане на спорове на Общото събрание, както и различни органи, незаконно създадени с решение на мнозинството на ООН под натиск от Съединените щати - Междусесийната комисия, Балканската и Корейската комисии и др.
Империалистическите държави често незаконно използват преговори и други М. с. Р. Госпожица. като средство за сключване на агресивни договори, инструмент за диктатура и налагане на волята си над други държави и народи.
Пример за такова извращение на института на прякото договаряне могат да бъдат Мюнхенската конференция от 1938 г. и Конференцията в Сан Франциско от 1951 г., където се провежда т.нар. „мирен“ договор с Япония (виж Санфранциския договор от 1951 г. с Япония), както и различни панамерикански конференции и сесии на агресивния „атлантически“ блок.
Груби извращения на института М. стр. Р. Госпожица. позволиха на Съединените щати да участват в мирните преговори в Корея, които бяха систематично осуетявани от американски представители чрез всякакви забавяния, сплашване, явно неприемливи искания и т.н.
Сегашната практика на американската дипломация ясно показва, че империалистите предпочитат да преговарят „под натиск и под съпровода на артилерия. Такива са музикалните вкусове на империалистите. Фактът, че тази странна музика прилича на музиката на човекоядците, очевидно не притеснява империалистите. ”(Сталин I.V., Съч., том 9, стр. 201).
Обективната възможност за мирно съвместно съществуване на двете системи и мирното разрешаване на противоречията между тях е в основата на последователната и упорита борба на съветската дипломация за мир и сигурност, срещу подготовката и разгръщането на Трета световна война от агресивните сили на капиталистическите държави.