Мохамед Пророка - Биография на Мохамед Пророка, негова снимка, портрет или снимка, биография
Пророкът Мохамед е роден в Мека, Саудитска Арабия около 570 г. от н.е. д., в клана Хашим от племето Курейш. Бащата на Мохамед, Абдала, почина преди раждането на Сина, а майката на Мохамед, Амина, почина, когато той беше само на шест години, оставяйки Сина сирак. Мохамед е възпитан първо от дядо си Абд ал-Муталиб, човек с изключително благочестие, а след това от чичо си, търговеца Абу Талиб.
По това време арабите са били закоравели езичници, сред които обаче се открояват няколко привърженици на монотеизма, като например Абд ал-Муталиб. Повечето араби са живели номадски живот в първоначалните си територии. Малко бяха градовете. Главни сред тях са Мека, Ятриб и Таиф.
От младостта си Пророкът се отличава с изключително благочестие и благочестие, вярвайки, подобно на дядо си, в Единия Бог. Първо Той гледаше стадата, а след това се включи в търговските дела на своя чичо Абу Талиб. Той стана известен, хората го обикнаха и в знак на уважение към благочестието, честността, справедливостта и благоразумието му дадоха почетното прозвище ал-Амин (Достоверен).
По-късно Той управлявал бизнеса на богата вдовица на име Хадиджа, която известно време по-късно предложила брак на Мохамед. Въпреки разликата в годините, те живееха щастлив семеен живот с шест деца. И въпреки че в онези дни полигамията сред арабите беше често срещана. Пророкът не е взел други жени за себе си, докато Хадиджа беше жива.
Новооткритата позиция освободи много повече време за молитва и размисъл. Както обикновено, Мохамед се оттегли в планините около Мека и се оттегли там за дълго време. Понякога Неговото уединение продължаваше няколко дни. Той особено хареса пещерата на планината Хира(Jabal Hyp - Планини от светлина), извисяващи се величествено над Мека. При едно от тези посещения, което се състоя през 610 г., нещо се случи с Мохамед, който тогава беше на около четиридесет години, което напълно промени целия му живот.
Във внезапно видение ангелът Джабраил (Гавриил) се появи пред Него и като посочи думите, които се появиха отвън, Му нареди да ги произнесе. Мохамед се възпротиви, заявявайки, че е неграмотен и следователно няма да може да ги прочете, но ангелът продължи да настоява и значението на тези думи внезапно беше разкрито на Пророка. Беше му наредено да ги научи и точно да ги предаде на останалите хора. По този начин беше отбелязано първото откровение на думите на Книгата, известна сега като Коран (от арабски „четене“).
Тази изпълнена със събития нощ падна на 27-ия ден от месец Рамадан и беше наречена Лайлат ал-Кадр. Отсега нататък животът на Пророка вече не му принадлежеше, а беше предаден на грижите на Този, който го призовал към пророческата мисия, и той прекара остатъка от дните си в служба на Бога, прогласявайки посланията Му навсякъде.
Когато получаваше откровения, Пророкът не винаги виждаше ангела Гавриил, а когато го правеше, ангелът не винаги се появяваше в същия вид. Понякога пред Него се явявал ангел в човешки образ, засенчвайки хоризонта, а понякога Пророкът успявал само да улови погледа му върху себе си. Понякога Той чуваше само глас, който Му говореше. Понякога Той получаваше откровения, докато беше дълбоко потопен в молитва, но в други случаи те се появяваха напълно „случайно“, когато Мохамед, например, се занимаваше с делата на ежедневието, или излизаше на разходка, или просто слушаше ентусиазирано смислен разговор.
Отначало Пророкът избягва публичните проповеди, предпочитайки личния разговор със заинтересовани хора и с онези, които забелязват в Негоизвънредни промени. Той отвори специален път за мюсюлманска молитва и веднага започна ежедневни благочестиви упражнения, които неизменно предизвикваха вълна от критики от тези, които го виждаха. Получил най-висша заповед да започне публична проповед, Мохамед беше осмиван и прокълнат от хората, които се подиграваха с думите и делата му до насита. Междувременно много курайши се разтревожиха сериозно, осъзнавайки, че настояването на Мохамед да утвърди вярата в Единния Истински Бог може не само да подкопае престижа на политеизма, но и да доведе до пълен упадък в идолопоклонничеството, ако хората изведнъж започнат да се обръщат към вярата на Пророка. Някои от роднините на Мохамед се превърнаха в Негови основни противници: унижавайки и осмивайки самия Пророк, те не забравяха да сторят зло и на новопокръстените. Има много примери за подигравки и издевателства над приелите новата вяра. Две големи групи от първите мюсюлмани, търсещи убежище, се преместват в Абисиния, където християнският негус (цар), силно впечатлен от техните учения и начин на живот, се съгласява да им осигури закрила. Курайшите решават да забранят всички търговски, бизнес, военни и лични връзки с клана Хашим. На представители на този клан беше строго забранено да се появяват в Мека. Настъпиха много трудни времена и много мюсюлмани бяха обречени на най-тежка бедност.