Мои преводи на азербайджански поет - Поезия и проза на България
на снимката АБАС АЛИЕВ седи, за разлика от останалите. Той го заслужава!
съвременен азербайджански поет
Веднъж попитали един мъдър човек:
Какво е значението на парите
И всеки от нас зависи от тях, като затворник?
- В парите има сила и власт,
Сатана вложи в тях заплаха, страх и страст;
Те могат да бъдат натрупани, а ако не, откраднати,
И можете да се издигнете, но можете и да паднете ...
Отблъснати от меч, изкопани от труд, Те са на върха: и не ги е грижа за нищо.
Сърдечно слушах цялата мъдрост на тези речи:
- Парите наистина ли са мярката за всички неща тук?
- Да, мярката на всички неща: земя, дрехи, къща,
Дъх на векове, големи войни на погроми.
За тях се страхува техният крадец на пари и пазач
Самият той им е подчинен и е техен господар.
Но те готвят удар в гърба на алчните,
Виждали сме повече от веднъж подобна картина;
Най-могъщите от всички, но какво са за тях гигантите?
Всеки ще бъде доведен до бедност и обратно.
В пари и клевета, и болка, и удоволствие,
Те са целта, те са визията,
Те също са мираж, появил се в пустинята,
И няма нищо по-срамно от алчността...
- Грехът, нещастията и войните се въртят около парите,
А има ли такива, които се отнасят с тях достойно?
- За достойния те са и приятел, и верен пазач.
Но парите за другите са преструвка и смелост.
И тези, които цял век не можаха да разберат значението им,
Един ден Бог ще призове и ще накаже.
превод от азербайджански
НЯМА ДА БЪДЕ САМОТЕН
Разбрахте поговорките, завещани от предците. Животът без сродна душа е едновременно горчив и самотен. Никога не разчитайте на празни обещания. Няма любов без съгласие; сам ще се скиташ.
Кой да задържидума не може, няма надежда за него, Не общувайте с безделници, пазете тайните си, Вие сами ще го намразите, престъпвайки забраните. Намерете достойни приятели и няма да бъдете самотни.
Не се гордейте, че сте велики и възвишени над всичко, Всеки е богат в ума си, знанието подхранва семето. Неравностойните имат нужда от собствени семейства. Спасете своята човечност и няма да бъдете самотни.
Блаженството има много тайни и много сладки примамки... Трябва да помним Създателя: той ще съди строго за всичко. Мир Абас, ти си скитник тук и има тревога в душата ти. Сред доверени приятели никой не е самотен.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
О, мацке моя, ти си ми обидена,
Извъртайки глава си отиваш, без да ме видиш,
И колко си инат и афективност?
Вероятно никога няма да продължи...
И вежди и очи по-тъмни от черната нощ
Лишен от почивка, аз съм пъргав коаксиал
Пусни косата й и не я сплитай на плитки,
Срам ме е да задавам глупави въпроси.
Душата ми гори, кога ще съм с нея?
След като успокоих страданието, отивам при нея с букет,
Но без надежда, кой ще признае това?
превод от азербайджански
В дните на първата пролет един се скиташе в градината. Наведе глава надолу, - беше жалко да ме погледне - Тъжна, тя стоеше пред очите, Вероятно нещастна теменужка ни чакаше.
В ранната сутрешна слана тя се страхува тук сама, Роклята има тъжен цвят под ледена кора, Животът свърши за мъничка, болна ... Но, като се настанихте, вие ни чакахте, теменужка.
Имам една мечта: поне още веднъж Намери теменужките и със синевата на очите им Напой ги мълчаливо... ще дойде този час. Каква душа успя да разтърсиш, теменужка!
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Живей в този святне е лесно, само ум и зрялост Винаги ще се притекат на помощ, както се казва. И така, че стоките да донесат просперитет в къщата, Потърсете подкрепа от хората, както се казва.
С глупости в речите ще разпръснете всички в района, Приятелите също ще си тръгнат, а приятелките ще си тръгнат, Няма да спечелите богатство - напразни опити, И всичко това от факта, че речта е празна, както се казва.
Как да разсъждаваме с глупак, който не е склонен към науката Измамно е да се изпреварва, в когото има жажда за ужасни трикове Най-желаните за нас и нашите внуци Създаване на доброта ... добро, както се казва.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Много жалби се натрупаха в душата ми, Писмо от далеч лети до сладка земя. Кой ни показа пътя към чужда земя, Отне милата земя безнаказано?
Огън от укори пламти в гърдите ми, Думите на недостойния ме разтърсват. В миналото мисълта ще се втурне и потъне, Къде родни планини блестят, мамят.
Извънземни навсякъде, а истината е в кошарата, Тълпа шарлатани ни преследва. И където има тирани, забравете за закона! В свободата може би единственият шанс?
Слава на Аллах, че си до мен, Моят най-безценен, единствен приятел! И приятелство с теб, половин живот дълго, Вдъхновен съм и воден от болестта.
Ще забележим неправдата на света навсякъде, Имаме и търпение, и силна воля; Така че нека кажем "не" на тези владетели И нашата омраза ще изчезне завинаги.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Не искам да го вадя изпод дрехите си, Изведнъж ще те хвана случайно, мой саз*. Ти си свидетел на моите мъки Няма равен на теб в света, скъпи мой саз.
Слана и студ са навсякъде, снеговалеж; Надеждите са разбити, животът не носи награди. Търсех признание, но и не на място, Моят саз ми дава жален вик.
Да, непознати смеот този плач се чува В мелодиите на твоите струни, мой лечител и лекар. Ще мога ли да се редувам? Не ми трябват пари, пич! Поне ми се изсмей в лицето - бъди с мен, саз мой.
Ти и аз сме изпитали много скърби, Ти и аз сме познали много радости, Съдбата ми предписа да пропилея живота си напразно, И трудът ще отиде в канализацията тук, скъпи мой саз.
Да, Мир Абас оцени дарбата ви от ранна детска възраст. Събуди се, Аллах, успокой огъня в душата ми, Помогни ни да отворим пътя към Калбаджар; Моят саз е наследство от нашите предци!
* Саз - струнен музикален инструмент
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Ръцете треперят, очите не виждат добре, Остарявам ли, или е време?! Деде Корогли
Умът ми се замъглява, очите ми се уморяват, Краката ми едва ходят, добре, разбирате ли, остарявам. Сръчността на млад мъж избяга от мен, Започнах да губя забележимо, добре, разбирате ли, остарявам.
Знаеш ли, че някой ден ще стана белезникав Слаб и жалък, дори безгласен, Болестта стана навик, като цигарите. Аз разбирам всичко сам, добре, наистина остарявам.
Днес в речта ми няма тежест на миналото. Има повече тъга в сърцето, по-малко смелост; Не намирайте подкрепата на приятелска дума. Стрела прониза гърдите ми, добре, наистина остарявам.
Дървена тояга стана моя опора Цял съм в любовни драми, като роза в роса ... Постигането на целта е смисълът на моите искания! Времето реши всичко - наистина остарявам.
Мир Абас, с красива бяла брада, Вие сте свой собствен градинар, отглеждайте градина, култивирайте. В младостта, всеки доблестен и смел Времето променя всеки, аз наистина остарявам.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Родината ми стана чужда земя. Как да съхраня достойнството, викаш, душа, Няма приятел, който да сподели мъката с мен. Няма съдба по-черна, викаш, душа.
С тъга прекарвам дните си в чужда земя. Всичките ми грижи са като тръни. Остарях, в минали води и огньове, Станах ненужен. Е, плачи, душа.
Имаше тръби... само славата отхвърлих, И имаше богатство, блясъкът му избледня; Роб на нещастна съдба или жалък чиновник, Или стоплих змията. Е, плачи, душа.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Ни пух, ни перце - в оскубани гъски Веднъж жесток враг ни обърна И облаци черни над тази бездна са надвиснали, Съдбата реши да ни изпита отсега нататък.
Деспотът има в ръцете си богатството на народа, Къде е моралът, моралът, къде е смелото перо? На онзи, който учи как да живее, демон чука в ребрата... Страшен лабиринт, където ни закараха.
Така нашият враг реши: за истината няма вход. И като нанесе рани, отне топлината и светлината; И той изкорени градината, която е служила много години; И от благородни почви той ни изгони в пустинята.
Мир Абас е тъжен, кой ще ни помогне, ей!? Кой ще сподели мъката, идвайки на помощ, ей!? Всемогъщият е единственият, който може да разбере, хей! И ни изведе от тази тъмница към светлината.
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Създател на Вселената от край до край, Бих искал да стана твоето чудо, Аллах мой И Сатаната в бели ангелски рокли Да изоблича публично, Аллах.
Бих могъл да отделя всички лоши дела И да изградя живота на други основи, Където честните хора биха представлявали власт, Така че самият аз да оценя тяхната присъда, Аллах мой!
Създателят е справедлив, велик, почтен, Призовах хората, но нашият свят е непроменен ... Обръщам се към вас, вашият смирен слуга, Станете стълб на справедливостта, мой Аллах!
Без значение днес, законите се спазват: Бедните обедняват, богатите се хранят. Мир Гафар е уморен: Аз съм окован в търпение Не ми трябва такъв живот, Аллах мой!
Мир Абас е далеч от родния си народ, Той беше игра и падна ранен във водата. И животът ми стана проблемен за години, Ще намеря духовен приятел, Аллах!
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Пълен съм от отчаяние, самотен съм, Наистина ли ме забравихте, планините? Мога да умра от любов към теб един ден. Тъга като огън, изгаряш ме.
Умри или остани, но имам нужда от теб. Любовта към теб в сърцето ми е светла като вълна, Прекрасен, мой ангел, колко си нежен! Извънземните трябва да ме оплачат.
Цвете мое, в душата ми ти цъфна като огън, Разпръскваш дара си като славей. И двамата сме бежанци от Муров и Гошгар* Огънят в твоето огнище ме помни.
*Муров и Гошгар са имената на планините на територията на Азербайджан
Превод от азербайджански Сергей Каратов
Мислите, че никой никога няма да може да ви обича достойно и взаимно. Любовта трябва да съдържа моретата и градовете И целия свят наоколо, знаейки името ти.
Нека те изгори с възвишен огън Желана любов, която не познаваше амбиция. И ако има студ в дъха ти Готов съм да замръзна и да се разбия на парчета.
Но изведнъж душата ти ще пламне, Аз ще стана извор за теб. Внезапно, като ангел в нощта, ти ще ми се явиш, Ще падна в нозете на сребърни рубли*.
Ще се появиш пред мен като небесна корона Като диамант в него ще започна да блестя в пролетен лъч, Любовта ми към теб ще покрие очите ми с воал ... Как искам да дишам и щастие, и забавление.
Не изпускай топлината на сърцето си, Слез, слез от небето, земният живот е по-сладък! Не ме оставяй да умра, искам теб и мен Само ние можем да бъдем заедно, без да съжаляваме за миналото.
Човешкият живот е много кратък. Той може би ще отвори много светове; Във водата и над земята, излитанепод облаците ... Дори бих намерил свещен рай, може би.
Щях да знам как Аллах върна еретиците, Тези, които повярваха в Него и премахнаха бремето на оковите. Петдесет ли са възрастта на старите хора? Може би щеше да пресече повече от сто скали.
Той лесно можеше да проправи пътя към щастието, При извора на Кавсар* той можеше да падне тогава. Далечна звезда може да го приеме И Слънцето може да даде сила на пътя, може би.
Човешкият живот е много кратък. Той можеше да прави открития със сигурност, Можеше да предвиди за години и векове, Може би след като премахна несгодите от живота.
Той ще утвърди светлината, така че силите на тъмнината да се скрият, Насилието и злото ще напуснат умовете. И страхът от затвор или скръб не живееше в хората, И дяволът щеше да загуби чара си b, може би.
Триумфът на истината ще дойде завинаги, Дързостта ще доведе до добри дела, Седмото небе ще даде на всеки магия. Ашраф, ти имаш право да си щастлив, може би.
*Кавсар е свещен извор в рая.
Огромни скали в дивото подножие Подобно на моя копнеж, както се оказва. Какво мога да направя, ако няма достатъчно място за мен В цялата галактика, както се оказва.
Земята ми е стъпкана. Нахалните лешояди се въртят в кръг. Кой ще дойде да се справи с враговете? Нашият свят е несправедлив, както се оказва
Негодниците имат окървавени ръце, Земята ми търпи адски мъки. Трябва ли съдбата да прави трикове Толкова безмилостни, както се оказва?
Горчивината в душата не премахва дори години Земята страда, в очакване на свобода, Сълзите и те не измиват бедата, Така се случи с нас, както се оказва.
Да живееш далеч от родната земя С бреме на сърцето, изгарящ от мъка, Ашраф е щастлив, независимо от всичко, Само поезия, както се оказва.
ЗАЩО МЪЛЧИШ?
Моя дългокоса красавица, Аз съм проникнат от твоята пламенна любов, Гледаш в очите ми, без да се топиш от удивление. Ох, черноока, защо мълчиш?
Всичките ми мисли са обърнати към писалката, Но без теб няма вдъхновение в света И без теб, честно казано, ще умра. Ох, черноока, защо мълчиш?
Мълчиш, като затворен с катинар. Гледаш замислено топящия се дим. Е, усмихни се, преглътни буцата негодувание. Ох, черноока, защо мълчиш?
Всяка минута мислите ми са за теб, Твоят мистериозен свят сега е в моята съдба. Поискайте - готов съм да дам живота си без да се хваля. Ох, черноока, защо мълчиш?
Ще се влюбиш в мен - ще падна с рамо в камък, И мога да премахна слънцето, като го дръпна с лъч ... Няма да е нищо за мен да създам рай за теб. Ох, черноока, защо мълчиш?
Превод от азербайджански Сергей Каратов