Моят фенфик за Наруто и Сакура
За тези, които вярват, че Наруто ще успее във всичко: върнете Саске, вземете Сакура и накрая станете Хокаге.
— емисии на приятели
RE: Моят фен за Наруто и Сакура ей??
RE: Моят фен за Наруто и Сакура Аригато.
Моят фенфик за Наруто и Сакура
Глава 1 - . Отново той. - Думите на 6-те хокаге бяха изпълнени с тъга. "Какаши-семпай, разбра ли къде е?" - Не. Но има предположение. - Слушам. - Сега той е на около пет километра от Коноха. Резиденцията му сега е там, но това е генджуцу. Много е силно. Не можете да видите или почувствате това село, ако го приближите, ще умрете веднага. - Да. Не мисля, че си струва да изпращаме някой от нашите нинджи на такава мисия, нали Какаши е семпай? - Хокаге-сама. Ти не си. - Какаши е семпай. Почивам си. Ще помоля Сакура-чан да излекува очите ти. - Хокаге-сама, ти. Не. Вие. Не е нужно да правите това. Има много други неща за теб, ти си сега.. - Какаши. Какаши е сенсей. Сега съм Хокаге. Трябва да защитавам селото, независимо от цената. Освен това. Вече сбъднах една своя мечта. Другият остава. ***
- Той вървеше по улицатародното му село. На улица Коноха. Всички хора, които срещаше по пътя, се усмихваха и му се кланяха. - . Здравей Хокаге-сама. - . Как си, Хокаге-сама? - . Благодаря ти, че ни помогна с къщата, Хокаге-сама. А сега, толкова познат и роден глас. Единственият човек, който, откакто стана Хокаге, никога не го е наричал с титлата му... - Сакура! - Здравей Наруто! *** „Наруто, къде отиваш? Какаши-семпай беше толкова депресиран.“ - Сакура-чан, аз. - Ти.. Все още искаш да го върнеш, нали? Тишина в отговор. Какво може да й каже? Тя самата знае всичко. За това какво му е струвало да стане признат лидер, силен нинджа. След това Хокаге. За това, от което трябваше да се възстанови след последната битка със Саске. За това какво му е било необходимо, за да разбере, че 4-ти Хокаге е негов баща. Какво му струваше да даде заповед за унищожаването на най-опасния престъпник от ранг S, бившия му най-добър приятел. Колко струва спокойствието му сега. Тя знаеше всичко. Затова той мълчеше. Тя не знаеше само едно, най-важното нещо за него през последните 6 години. - Ще си тръгна призори. Сакура.. Мразя да те питам, но ти. Вземете ме малко? До портите на Коноха. Ще ми е по-лесно. - Разбира се. - тъжна усмивка, но не и сълза в очите. Изглежда, че за тези 6 години след най-големия провал в живота му, тя е забравила как да плаче. Той така и не изпълни обещанието, което й даде тогава, преди 9 години. не можех. Слабак. Също и Хокаге. *** Гъбеста нощ. Моята къща. Прозорецът до леглото и стара снимка на седмия ни отбор на нощното шкафче. Скоро. Скоро ще си тръгна. Кой знае дали ще се върна. Вероятно не. болка. Тази болка от загубата ме преследва вече 6 години. Саске Учиха. Ще те върна, дори с цената на живота си! - Наруто? - Сакура? Какво правиш тук? - Наруто, аз...Знаеш ли, не напразно бях толкова запален по теб през всичките тези шест години. - Съ.. - Не ме прекъсвай. Това е последният ден, в който аз. Сълзите се стичат по бузите й, но тя продължава. - Когато те видя. И ти го знаеш. Наруто, аз винаги.. Винаги съм мислил, че Саске е моят идеал.. Така че, когато той си тръгна, аз плаках. Ти обеща да го върнеш. Не, млъкни! Знам, че направи всичко възможно. Но когато видях какво ти направи Саске. Мразя го! Моля те, Наруто, не си отивай! Аз... няма да оцелея, ако загубя и теб. Не искам отмъщение по-късно. Той няма да направи нищо на Коноха, не отивайте при него! Тя вече се давеше от ридания. - Сакура.. Слушай.. Не мога да спра да ходя. Ти го обичаш..” Сълза също се търкулна по бузата на Шестия Хокаге. Не мога да му позволя да те измъчва повече. Сакура.. Съжалявам. Тогава не можах да си го върна. Сега ще го върна. - НЕ! - Да, Сакура. Просто исках да ти кажа, че си ми по-скъп от всеки друг. Аз... Обичам те, Сакура, повече живот, повече Коноха. Така че аз ще си тръгна. Ти можеш.. -Млъкни, Наруто! ". Целувай. Още, още.. Усещам тялото й. Сякаш ураган е преминал в мозъка ми. Дъното на тялото веднага стана толкова горещо." - Аааа, Сакура. "Той. Обича. Мен. Той самият го каза току-що. Затова си помислих, че не е наред! Всичките му глупави лудории, всичките му покани за вечеря. Това ли е.. Любов? И сега.. Аз самата го целунах, защото повече от 8 години го обичам. Сега. Тялото му трепти от едно докосване.. Топло.. Горещо.. И е толкова хубаво да усетиш ръцете му в косата си. Но. нещо повече."
„Тя. Сякаш няма нищо против.. Харесва й всичко. И аз.. Вече.. не мога да се сдържа. Боже, какво удоволствие.. Нейната копринена коса, мека кожа. Но не мога, не мога да съсипя живота й така.. Тя.. Като цвете, като нежно цвете, което трябва да е силно занейната собствена безопасност.. Но сега тя е толкова слаба и беззащитна.. Xoo, искам я цялата. - Sa..ku..ra. Свали го. -Сега. Той се съблича сам. Тя сваля екипа си на нинджа, той сваля наметалото си Hokage и всичко отдолу. Тя се смущава да погледне мъжествеността му. Наруто, леко ухилен на такъв срам, се приближава до нея и я притиска към себе си. Очите й се разширяват от изненада, но след това се затварят от блаженство. Наруто вече е готов, но „Сакура. Искаш ли това?“ Вместо да отговори, Сакура колебливо освобождава ръцете си от хватката му и започва да ги движи към члена му. Тя просто се чуди какъв ефект ще има това върху него. Пръстите й се движеха по стегнатата ерекция на блондина. „Не съм толкова търпелив.“ Дишайки тежко, той махна ръката й. „Направих ли нещо нередно?“ Сакура се усмихва. Тя вече разбра всичко , все пак лечител.“ Тя връща ръката си и я движи по-рязко. - И искам да те угодя. Наруто накланя глава към гърдите на Сакура - и кога успя да порасне така? небрежно се чуди той, но това вече няма значение. Езикът на Наруто кръжи около лявото зърно на Сакура. Тя инстинктивно извива гръб и стене от удоволствие. - Наруто.. Моля те.. - тя не знае какво иска. Той се усмихва отново. Издърпва зърното си навътре. После второто. - Нарутооо. I. - Знам. Аз също. Готов ли си? - Да. Вече усеща влагата между краката си. И той знае какво означава това. Те лежат на леглото. Голи тела. Той я гали, но самият той стене почти непрекъснато от нейните ласки. Той разтваря краката й и усеща мълчанието(по-точно, изразено в стенания) съгласие от нейна страна. Бавно започва да навлиза в него, но се натъква на препятствие. - Не.. Наруто.. - Да, Сакура? - Аз.. Обичам те, Наруто. Това са думите, които той копнееше да чуе повече от всичко друго. Той разбива бариерата с едно рязко натискане. Лека тръпка преминава през тялото на Сакура, тя стене. Болката и удоволствието се сливат в едно чувство. Той ускорява движенията й, става й все по-трудно да диша. Едновременен вик - НАРУТО! - САКУРА! - и тя усети как вълна от удоволствие залива тялото й. И в тялото му също.. И тя също усеща как нещо топло се разлива из тялото й, достигайки до вътрешностите. Наистина ли. "Първият път. Не може да съм.. Но изглежда е така. Моята медицинска интуиция никога не ме подвежда. Да кажа? Не, не си струва. Твърде рано е. Но той ще си тръгне. Въпреки че, ако не си тръгне, ще се чувствам виновен до края на живота си. За него. Не искам и няма да говоря. " - Сакура, защо мълчиш? - И какво да кажа? Щастлив съм. - такъв кратък диалог.. - Сакура. Вече съмна. Да. Те станаха от леглото заедно и се облякоха заедно. Те се отправиха към главната порта в мълчание. - Студено ли ти е? - Не, нищо. - Лъжеш. Тук. - топъл глас, топло наметало, което я облече. Погледнахме се в очите.. Отново целувка. Едновременно нежен и страстен. И така те се целуват, сбогувайки се завинаги. - Може би няма да отидете? - Бог знае, случайно й се изплъзна. - Трябва. съжалявам - Тогава.. Ще се видим по-късно, Наруто! - Сбогом, Сакура. Наруто липсва. И само тънка фигура на момиче в дъждобран на 6-ти Хокаге, главният символ на мечтите му, се виждаше на фона на портата и изгряващото слънце. *** Глава 2 - Това беше неговото наметало. Сигурен съм. И имаше Сакура-сан. Те се целуваха, наистина! - Извикай я тук! Да! След пет минути. - Цунаде-сама! Наречен? - Сакура. Къде е нашият Хокаге? Зелените й очи потъмняват. - Сасуке-кун. - Кое..Кое..какво? - Това е негов избор. - Не можеш да говориш за това толкова спокойно! Какво стана? - Това бих искал да го попитам. Не знам какво мисли Наруто, но съм сигурен, че ще се върне! „Не. Не съм сигурен. И не искам да мисля за това, което каза.. „Довиждане. "Той не може да напусне селото така. Няма право. И тогава кой ще стане Хокаге?" - Добре, Сакура. Отивам. - глас 5 - о звучи необичайно меко. - Ще ти се обадя. - Няма да ходя повече. Разбираш всичко, нали? - Да. Разбрах всичко, което не ми каза. - Добре. *** Седмица по-късно нов Хокаге се появи в Коноха. Не е ясно защо опростен престъпник с ранг S. Най-силната нинджа с две дълбоки рани в душата. Семейството му е убито от по-големия му брат. И самият той уби най-добрия си приятел. Ето защо той се върна.. " - Саске. Ти си ми приятел. Върни се. - Не. - Добре. Тогава ще трябва да ме убиеш. - Спокойно. - гласът му изобщо не трепва, нито той, нито Наруто. - Защо изобщо дойде тук, усараконташи? - Аз съм Хокаге. Не съм дете и съм най-силната нинджа в Коноха. - Ти не си нищо за мен. И аз съм по-силен от теб. - Вече казах. Убий ме. Докажи думите си." Битка. Много Наруто от всички страни, подсилено неразбираемо от какво oodamu rassengan, някаква скоростна техника, ураган. От негова страна Мангекю Шаринган и всички техники за Освобождаване от мълния, които познаваше. За дълго време. Много дълго време. Но тук историята се повтаря. Аз съм с подобрено Chidori в ръката си. Наруто - с вятър шурикен - расенган. Всичко се повтаря .. Наруто лежи пред мен. Само не го бийте. Ударът от мълния е бил фатален. " -Саске. Погледни ме.. А аз гледам, изпълнявам последната молба на най-добрата си приятелка. Поглеждам в очи, сини като небето, и не виждам там нито гняв, нито възмущение, нито разочарование. Само безгранично щастие. Едва тогава усещам как сълзите се стичат по бузите ми. - Убеден, Наруто. Ще се върна. - Благодаря ти, приятелю. - очите бавно се затварят. не вярвам Все пак той е силен, той е много силен, не може да умре от мълния? - НЕ. НАРУТО. " Тогава го сложих на раменете си и се втурнах с цялата си глупост към селото, където с право бях смятан за копеле. Там го дадох на баба Цунаде и Сакура, които не издадоха нито звук, когато ме видяха. Сякаш знаеха, че ще бъде така. Седях извън операционната около пет часа. Наруто не беше спасен. Тя не плака. Тя не можеше. Чувстваше се толкова зле, че не можеше да плаче. И аз също. Какаши и Ирука също. Всички останали плачеха на глас, особено Конохамару. Въпреки че той беше пораснал от последния път, когато го видях. След това се опитах да утеша Сакура, но тя сякаш не ме забеляза. Тогава разбрах всичко. Те обичаха не Наруто - Хокаге, не защитника на селото, не. Те обичаха красивото гадже и приятел, които можеха да помогнат във всеки един момент. Погребението беше на ден по-късно. Дойдох при тях. Просто се появих от нищото. Няколко души изглеждаха ужасени, но не ме интересуваше. Дори да ме убият, няма да се чувствам по-зле. Някой, мисля, че Цунаде, държеше реч. не послушах. Как да слушам, ако последните думи на Наруто гърмят в ушите ми? Ако видя последните му минути от живота. Пак се разплаках. Тогава Сакура се приближи до мен и сложи ръка на рамото ми. Тя ми прости за всичко. Не съм си простил нищо, което съм направил. *** - Мисля, че Саске ще стане страхотен Хокаге! Гласът на Сакура отекна във внезапно притихналата стая. Незабавно му възрази противоречив хор от гласове: - Той уби нашия Хокаге! - Той е престъпник! Не може да му се вярва! Само един човек запази мълчание. Сасуке беше просто шокиран. Той се надяваше, че ще бъде убит за такива престъпления! Междувременно гласът на Цунаде влезе в спора. - Аз съм за! - отново тишина, само че вече несигурна. Tsunade продължи: - Аз съм за това, защото за Sasuke това ще бъде много повече наказание от смърт. Да заемеш мястото на най-добрия приятел, преди това да го убиеш? Да търпя куп злоба и презрение? Мисля, че ще усети на собствената си кожа това, което е преживял Наруто. Гняв, вина, негодувание. Той ще тества всичко, но това ще добави повече отговорност. Един ден той ще стане прекрасен Хокаге. И така, кой е за? Несигурността в стаята беше заменена от решителност. Всички гласуваха за. С изключение на Саске. - Искаш ли да кажеш нещо? Ами Саске? - Би било по-добре да умра. *** Глава 3 10 години по-късно