Момичето и луната (Чукотска приказка)
Сред чукчите имаше един мъж с една дъщеря. Момичето е най-добрият помощник на бащата. Всяко лято тя пази стадото далеч от лагера си, всяка зима отива още по-далеч със стадото. Само от време на време язди впрегатния си елен до лагера за храна.
Една вечер нейният впрегнат елен вдигна глава, погледна към небето и каза:
Момичето погледна към небето и вижда: Луната се спуска на шейна, на два елена.
- Къде отива той? За какво? – пита момичето.
- Той иска да те отведе! казва еленът.
- Какво да правя? Ще ме отведе!
Впрегатният елен разпръсна снега с копитото си - получи се дупка. Той казва:
- Влезте тук възможно най-скоро!
Момичето седна. Еленът я хвърли със сняг. Не момиче - един сняг!
Луната слезе от небето, спря своя елен, слезе от шейната. Разхожда се, оглежда всичко наоколо - търси момиче. Не мога да намеря! Приближи се до подутината, видя горната част на главата си - не можа да познае какво е това.
- Какво чудо? Луната казва. - Къде отиде момичето? Не мога да я намеря! Сега тръгвам, а после пак ще сляза. Тогава със сигурност ще я намеря и ще я довлека при себе си!
Седна на шейната си, еленът му го понесе към небето.
Щом луната замина, елените загребаха снега.
Едно момиче излезе и каза:
- Да вървим към лагера! И тогава Луната ще види - пак ще слезе. Тогава не мога да се скрия!
Тя седна на шейната. Елените й се втурнаха с пълна скорост. Те се втурнаха към лагера. Момичето се натъкна на приятеля. В чумата баща няма. Кой ще помогне.
Впрегатният елен бърза:
- Трябва да се скрием, иначе Луната ще скочи след нас!
Къде мога да се скрия?
— Ще те превърна в нещо! Може и в каменен блок!
- Е, ще направя стълб в чумата!
- Е, косъм в сенника!
- Каквокакво да правя? Ще те превърна в светилник.
Момичето седна. Еленът тупна с копито - превърна се в светилник. Лампата гори ярко, целият приятел свети.
Веднага щом момичето стана светилник, Луната отново претърси цялото си стадо и се втурна към лагера.
Върза елена си, влезе в приятеля. Започна да търси. Търси, търси - не намира. Гледа и между върлините, оглежда всички прибори, всеки косъм по кожите, всяко клонче под леглата, всяка пръст в шатрата - никъде няма момиче!
Но той не забелязва лампата, защото лампата е ярка и Луната е също толкова ярка.
- Чудя се! Луната казва. - Къде е тя? Очевидно трябва да се върна.
Той излезе от палатката и започна да отвързва елените. Отвърза се, седна на шейната. Тъкмо се канех да си тръгвам, а момичето изтича, наведе се до кръста, засмя се, извика към Луната:
Хвърлих Месеца на елена - пак в приятелката. И момичето отново се превърна в светилник.
Започна да търси Луната. Тя търси между възлите и между листата, между космите и между частиците на земята - никъде няма момиче!
- О, какво чудо! Къде е тя? Къде си? Очевидно, без какво да се върне!
Щом излезе от палатката, той започна да развързва елена, а момичето се наведе от балдахина до кръста, смеейки се, викаше:
Луната се втурна към палатката и отново започна да търси.
Търсих дълго време, прегледах всичко, но не мога да го намеря ...
Беше уморен от търсене, отслабна, отслабна. Едва прекрачва с крака, едва вдига ръце.
В този момент момичето престана да се страхува от него. Тя прие предишния си вид, изскочи от палатката, хвърли Луната на гърба си, завърза ръцете и краката му.
- Еха! Луната казва. - Ще ме убиеш! Е, убий, защото аз самият съм виновен - исках да те измъкна от Земята. Малко преди края ме сложи в сенника да се стопля, че ми е студено...
- Как е хладно? Живееш вечно на свобода, нямаш чума, бездомен си, стой сега навън! Каква благословия за вас!
Луната започна да моли момичето:
„Ако завинаги остана без дом, нека изляза навън!“ Аз ще бъда забавлението на твоя народ. Пусни ме - ще бъда заклет на народа ти! Пусни ме - ще превърна деня в нощ! Пусни ме - аз ще отмеря годината на твоя народ! Първо ще бъда месецът на стария бик, след това месецът на раждането на телета, след това месецът на водите, след това месецът на листата, след това месецът на топлината, след това месецът на рогата, след това месецът на любовта сред дивите елени, след това месецът на първата зима, след това месецът на скъсяването на дните...
„И когато те пусна, когато станеш силен, когато ръцете и краката ти заякнат, няма ли да дойдеш за мен?“
- О, няма да! ще забравя! Къде - много си умен! Никога повече няма да напусна пътя на ездата! Пусни - запали!