Монопол върху корупцията
"Монопол върху корупцията". Защо Саакашвили всъщност беше изгонен от Грузия
Фигурата на бившия грузински президент и бивш губернатор на ОдесаМихаил Саакашвили отдавна е обект на дискусия в Грузия и Украйна. За това защо реформите на Саакашвили не му помогнаха да остане на власт в родната си страна и защо сега не го очакват в нея - в материала на журналистаЮрий Николов.
- За да разберем защо Саакашвили предизвика и продължава да предизвиква негативни чувства у грузинците, трябва да разберем какво започна да се случва в Грузия скоро след идването на Саакашвили на власт. Неговото обкръжение бързо започна да играе „по старите правила“ и започна да отнема бизнеса в своя полза не само от своите предшественици на власт, но и от средната класа. Отнеми не само контрола върху потоците на голямото пристанище Поти, но и отнеми ресторантите. Вземете дори любимите си коли! Сега има около 10 000 наказателни дела, в които бившите собственици се опитват да докажат, че под принуда са прехвърлили своите Porsche и фирми (51% от уставния капитал) на представители на Саакашвили. Вярно е, че е трудно да се постигне нормален резултат. Формално всичко беше формализирано чрез нотариуси, които работеха през нощта. Просто в договора е посочена цената десет пъти по-евтина от пазарната. Следователно три години нищо не можеше да бъде върнато. Освен това има политически нюанси, но за тях по-долу.
Саакашвили монополизира корупцията. Например Sokar стана основният търговец на петрол в страната. Но не самата азербайджанска държавна служба, а нейната грузинска търговска къща, за която се твърди, че е регистрирана с две офшорни компании. Кой е Алиев и кой Саакашвили формално все още не се знае. Но скоро ще излезе голямо разследване на грузински журналисти, ще се появят различни офшорни компании и нишка от фамилии изаглавия.
Касиер на Саакашвили беше младият министър на отбраната Кезерашвили. На него бяха прехвърлени бизнеси. По времето на Саакашвили той стана собственик на най-популярния телевизионен канал Рустави 2, а вече при новото правителство прехвърли акциите на свой роднина. Освен това той е заподозрян, че става международен търговец на оръжие с доход от 1 милиард долара годишно с благословията на Съединените щати.
Резултатът е истински парадокс. В Грузия много хора казват "Той преодоля корупцията". Всички благодариха и отбелязаха, че според Иванишвили законите на Саакашвили не са отменени. Полиция, митници, данъчни продължават да работят без подкупи. Това е като голямо благодаря на Михо.
Но в същото време го псуват повече. Защото той не беше Робин Худ. Хората му взеха всичко, което им хареса. На сила. И медиите не говореха за това. В свирката нямаше пара.
Едно от първите "улавяния" на Саакашвили беше свободата на словото. „Всички телевизионни канали много скоро започнаха само да го хвалят. Да критикуваш означаваше да си против реформите. И беше непопулярно“, казва журналистката, която самата е работила за Рустави 2.
Освен това в една малка страна всеки виждаше всичко дори без телевизор.
И щом средният бизнес започна да стене от 51% на Кезерашвили, щом Иванишвили разбра, че спонсорираният от него Саакашвили заплашва бъдещето му, щом Сорос се разочарова от Саакашвили, гледайки принципите на пълнене на почти бюджетни фондове за сметка на "наклона" на корумпирани чиновници и не много корумпирани чиновници (принципа пари и собственост за свобода) - Саакашвили рейтингът на падна под половината. И загуби президентските избори.
И тогава хората видяха, че при Иванишвили няма връщане назад, че никой изобщо не дои бизнеса - нито данъчната служба, нито прокуратурата, нито полицията, нито 51 процента. А партията на Саакашвили направо загуби последните парламентарни избори.
Плюс нулева толерантност към критика. Един от поводите за протестите срещу Саакашвили беше случаят с момче, което вървеше по улицата и видя познато момиче в ресторант с един от министрите на Саакашвили. Човекът публично й каза нещо като „какво седиш с тези лоши хора“. Скандал, сбиване, а след това разфасованият му труп е открит в гората. Хората се възмутиха и започна шум като главата на Гонгадзе. Полицейската бруталност беше насложена върху тези демонстрации (два трупа при разгонването на митинга).
И тогава всичко мина много бързо. Приблизителният Саакашвили избяга в САЩ, Франция, Испания, Унгария. Някой реши да остане и като кмета на Тбилиси попадна в затвора. Но повечето са в чужбина и следователно имат достъп до офшорни сметки.
Саакашвили беше изгонен, защото позитивът, който донесе, стана по-малък от негатива, който генерира. В един момент хората на Михо трябваше да спрат да вземат бизнес от хората (в идеалния случай изобщо да не започват). А те, напротив, сякаш побесняха и започнаха да се държат като шейхове.
Да, хората започнаха да живеят по-богато, БВП нарасна, безработицата намаля. Но на фона на нарастването на насищането, преразпределението в полза на Саакашвили стана по-забележимо.
Плюс една неуспешна война с България.
Плюс контрапропагандата на грузинския патриарх. Саакашвили поиска църквите да бъдат регистрирани като юридически лица при новото правителство. Не е въпрос на данъци. Но за грузинските православни това означаваше, че те ще получат код на юридическо лице по същия начин, както арменското духовенство в Грузия. И това в контекста на вековния въпрос "кой е по-добър - арменците или грузинците" - просто .... Защото тези кодекси сякаш ги изравняваха в очите на държавата. Това, което грузинският патриарх не издържа и започнаха проповедите. И дори изграждането на най-красивата църква в Тбилиси за православните не помири Михо с патриарха.
Обща сума. При Саакашвили имаше борба с корупцията, БВП растеше, но когато хората свикнаха, негативът започна да стърчи - корупция в елита, натиск върху средния бизнес, потискане на свободата на словото, насилие. Тоест наистина намириса на тоталитаризъм. А грузинците мирно избраха друг път. Те просто гласуваха против действащия президент.