Морална енергия и художествено творчество
Основен критерий за избор на материал за статията беше идеята завръзкатамежду етиката натвореца-художник(а не човека-художник, живеещ свой собствен „биографичен живот”) и художественото качество на създадените творби. В същото време бяха взети предвид както положителните, така и отрицателните морални качества.
Като се има предвид, че художественото творчество включва труд, занаят, професия и самото творчество в тесния смисъл на думата, а именно създаването нановахудожествена стойност, е необходимо да се каже следното. Художникът-творец има две основни нива, той действа като майстор, занаятчия, професионалист и като творец в тесния смисъл на думата. Да бъдеш творец не е професия, това е „Божи дар“, това е „мисия“ (А. Н. Леонтиев).
Нивата, които назовахме са взаимосвързани, но не съвпадат. Можете да бъдете добър професионалист, но не и творец. Но не може да си творец и лош професионалист. За творчеството е необходимо определено ниво на професионална компетентност (професионални знания, умения и др.).
В светлината на казаното следва да се прави разлика между професионална и творческа етика. Те също са свързани, но не и идентични. Творческата етика е етика на таланта и има своите специфики.
Статията засяга различни аспекти на морала на твореца: идеали, принципи, цели, мотиви, средства, качества, чувства, действия.
Повечето майстори на изкуството смятат, че положителният морал на твореца помага на художественото творчество, е необходим фактор за художествените постижения. Напротив, отрицателният морал пречи на успешната творческа дейност и внася негативни аспекти в продуктите на художествената дейност.
Въпросната връзка очевидно се открива встилана произведенията. Както е известно, застилът е „цялостната гледна точка на целия човек“. Стилът е източникът на цялостното впечатление от творбата.
Ядрото на въпроса за връзката между морала на твореца и художествения резултат е проблемът за съотношението между моралното иестетическото(вкуса). Преобладава гледната точка (макар че има и други мнения), че красивото не може да се съчетае с безнравствеността на твореца.
Сред положителните нравствени качества на твореца на първо място се изтъквачувството за творчески дълг(към обществото, към себе си като художник-творец, към изкуството, акт на творчество и др.).
Чувството за творчески дълг предполага такива нравствени качества като добра и свободна воля, художествена смелост, отговорност, художествена точност и др. Напротив, инертността, малодушието, небрежността, неточността, принудата, тщеславието и др. пречат на изпълнението на художествения дълг.
Най-важният "помощник" и стимул за изпълнение на дълга етворческата любов: към хората, природата, изкуството, творчеството, неговите образи и средства, художествена форма, модели, зрители, слушатели и читатели.
Родните „сестри” на творческата любов са верността (към артистичната индивидуалност, артистичната „мечта”), искреността, безкористността, жертвоготовността, правдивостта и пр. „Враговете” на любовта са лъжата, преднамереността, преструвката, егоизмът, нарцисизмът и пр. Творческата любов енеобходимокачество на таланта, негова „тайна”.Вяратаинадеждатавървят ръка за ръка с любовта.
Чувството за артистичен дълг и всички други съпътстващи го нравствени качества са насочени към морална ценност катодобротои са насочени (борба) срещузлото.