Морално и естетическо възпитание на младши ученици върху архитектурните образци на православната
Български ДЪРЖАВЕН ПЕДАГОГИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ на името на А. И. Херцен
Катедра по естетическо възпитание на Факултета по начално образование.
Заключителна квалификационна работа по
МОРАЛНО И ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ НА МЛАДШИ УЧИЛИЩНИЦИ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБРАЗЦИ НА ПРАВОСЛАВНИ ПАМЕТНИЦИ НА САНКТ ПЕТЕРБУРГ.
Студенти от 4-та година от 2-ра група
Четвертных Светлана Ивановна
Научен съветник - кандидат на педагогическите науки, доцент Смирнова Р.Н.
Глава 1. Теоретични основи на проблема
младши ученици по архитектурен
образци на православни паметници на Св.
1.1 Анализ на психолого-педагогическите,
методическа и художествена критика
1.2 Исторически очерк. 17-32
1.3 Ролята на учителя при запознаването на децата
с произведения на изкуството. 32-35
Глава 2. Основни задачи, хипотеза,
методология и организация на изследването. 35-44
2.1 Подготвителен етап. 36-38
2.2 Установителен експеримент. 38-44
Народът и страната ни сега преминават през труден, кризисен период. Промени настъпват не само в политиката и икономиката, но и в съзнанието на хората. Обществото обърна внимание на изкуството, осъзнавайки необходимостта от хуманизация. Проблемите на нравственото и естетическо възпитание бяха във фокуса на вниманието на всички.
Но естетическото образование не беше последното място преди. В класната стая учителите преди това са използвали произведения на изкуството, поезия, касетофонни записи, филми и филмови ленти. Изкуството в училище обаче сякаш загуби потенциала си, престана да бъде ефективен инструмент за възпитание на личността.
Причините за това положение сав много проблеми на нравственото и естетическо възпитание в училище. Това са недостатъците на съществуващите програми на дисциплините от цикъла на изкуствата и хуманитарните науки, разединението на тези дисциплини, недостатъчното развитие на методите, ниското ниво на подготовка на учителите и лошото оборудване на учебния процес.
В светлината на тези постоянни проблеми на естетическото възпитание в училище възниква съвсем нов проблем: моралното и естетическото възпитание на учениците въз основа на архитектурни образци на православни паметници. За разлика от други, това е напълно неизследван проблем. Преди това се разглеждаше само историческата и отчасти художествената страна на българското православие. Сега, с възобновяването на християнската вяра в България, е невъзможно да не се отчете духовната и нравствено-естетическата страна на православната култура.
Сега традициите на християнската религия се възраждат, църквите се отварят, неделните училища отново започнаха да работят, интересът към православието се увеличи. Дори в някои обикновени училища се появиха избираеми предмети, които се занимаваха с изучаване на християнството.
Религиозното образование несъмнено е включено в концепцията за морално и естетическо възпитание на хармонична, всестранно развита личност, следователно религиозното образование трябва да се разглежда в контекста на естетиката.
Какви са целите на естетическото възпитание? Глобалната цел е формирането на творческо отношение на човека към реалността, тъй като самата същност на естетиката е в творчеството и сътворчеството при възприемането на естетическите явления.
Сред по-специфичните задачи една от най-важните е формирането на естетическа потребност, която може да се определи като потребност на човека от красота и дейност по законите на красотата. Необходимо е да се обърне внимание на два важни компонента: широчината на естетическата потребност,това е способността на човек да се отнася естетически към възможно най-голям набор от явления на реалността; и качеството на естетическата потребност, която се разкрива на ниво художествен вкус и идеал. Изброените признаци могат да се считат за критерии за възпитание на личността.
Значението на моралното и естетическото възпитание в развитието на личността е огромно. Естетическото възпитание със средствата на изкуството е само подсистема за реализиране на принципите на една цялостна система.
В работата си ще разгледам в единство две подсистеми: естетическо и религиозно възпитание и нравствено и естетическо възпитание със средствата на изкуството.
В Санкт Петербург има огромен културен потенциал. Наред с дворци, великолепни градски ансамбли и други архитектурни паметници, нашият град има много православни катедрали и църкви. Въпреки че градът е замислен като религиозно толерантен и има много църкви и храмове на други религии, Санкт Петербург е предимно православен град.
Трябва да използваме богатия потенциал, който е даден на всички ни. За разлика от малките градове, села и села, училищата в нашия град могат да използват такава форма на морално и естетическо възпитание като екскурзия. Разговор за православие, християнство, религия може да се проведе в един или повече прекрасни архитектурни паметници: катедрали или църкви. Ценността на този метод се състои в това, че детето, наред с духовната същност на религията, разбира нейната художествена същност, която е безценна за естетическото възпитание.
По този начин моралното и естетическо възпитание на децата върху архитектурните образци на православните паметници на Св.нравствено, историческо и естетическо възпитание.
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ПРОБЛЕМА ЗА МОРАЛНО И ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ НА МЛАДШИ УЧИЛИЩНИЦИ ВЪРХУ АРХИТЕКТУРНИ ОБРАЗЦИ НА ПРАВОСЛАВНИ ПАМЕТНИЦИСАНКТ ПЕТЕРБУРГ.
1.1 АНАЛИЗ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА И ПЕДАГОГИЧЕСКА, МЕТОДИЧЕСКА И ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА.
МЕТОДИЧЕСКИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ ОСНОВИ НА НОРАЛНОТО И ЕСТЕТИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ.
Художественият образ като форма на мислене съдържа огромно количество информация за природата, обществото, взаимоотношенията, историята и научните знания. С помощта на изображения-репрезентации се осъществява не само мисленето, но и съхраняването на информация. Развитието на образното мислене може да върви. от възприемането на цялостен образ като единно явление до разбирането на съдържащите се в него образи-обобщения, до разкриването на техния вътрешен, дълбок смисъл.
От това следва, че нравственото и естетическото възпитание е всеобщо и тази универсалност и задължителност са най-важният принцип на формиране на личността в детството.
За по-голяма ефективност на моралното и естетическо възпитание, както отбелязва С. А. Герасимов, трябва да се прилага интегриран подход. Той идентифицира два принципа: "... системата за морално и естетическо възпитание трябва да бъде изградена по такъв начин, че в процеса на въздействие върху детето различните видове изкуства постоянно да взаимодействат помежду си." Вторият принцип е, че „нравственото и естетическото възпитание... трябва да стане неразделна част от всяко... възпитание.“3
Идеята за ефективността на комплексното морално и естетическо възпитание се потвърждава и в статията на А. Ф. Кузуб „Комплексното въздействие на изкуствата върху децата в предучилищна възраств ателието по естетическо възпитание 4
Като се има предвид процеса на морално и естетическо възпитание, е необходимо да се вземат предвид възрастовите характеристики на детето. В различните възрастови периоди трябва да има различни подходи към такова възпитание. Б. Т. Лихачов пише следното за ранната училищна възраст: „В същото време, независимо от нивото на самосъзнание на децата, периодът на предучилищното и началното училищно детство е може би най-решаващият по отношение на развитието на моралното и естетическото възприятие и формирането на естетическо отношение към живота. Основните морални и естетически качества на човек се залагат в ранния период на детството и остават повече или по-малко непроменени през целия живот, влияят върху формирането на мироглед, навици и вярвания.
В съвременната литература се разглеждат някои проблеми на нравственото и естетическо възпитание чрез изкуството в класната стая. Н. А. Яковлева в работата си „Изкуството в училището на бъдещето“1 повдига проблема за старите и новите подходи към моралното и естетическото възпитание. Авторът твърди, че „в днешното масово училище, фокусирано върху използването на изкуството като средство за образование, основното е обезмаслено от произведенията на изкуството - неговият художествен образ. Старите програми са фокусирани върху това да дадат на ученика набор от знания за изкуството (разпръснати имена, произведения и концепции), умения и способности в рисуването, ограничени от така наречения реалистичен маниер, който не е нищо повече от грубо извращение на принципите на реалистичния творчески метод.
Така децата развиват адаптивно-наученподход към изкуството, а не съвсем творчески. Това изкривяване на нравственото и естетическо възпитание се получава, защото в старата система учителят вижда основната задача на урока в даването на знания, а напълно забравя за възпитателната функция на урока.