Морско карате (Станислав Змачински)
В О Е Н О - М О Р С К О Е К А Р А Т Е .
В древни времена, в годините на моята морска младост, когато имах честта да служа като помощник-началник на щаба на дивизион противолодъчни кораби, ми се случи този инцидент. Събитие, което след много години съм склонен да разглеждам като предвестник на последвалите събития, като божествена поличба за това, което ще се случи в бъдещето с гордостта на страната – Военноморските сили, които, за съжаление, ще придобият „НОВ ОБЛИК“. За външния вид ще говоря по-късно, а сега, читателю, да се върнем към онези времена. Нашата дивизия беше най-голямата по състав в Съюза. Той включваше и самолетоносачи, и хеликоптероносачи, и крайцери, и противолодъчни кораби от 1-ви и 2-ри ранг. Личният състав на формированието, за което отговарях, възлизаше на повече от десет хиляди души. Сега няма толкова много кораби в целия Военноморски флот на България, който се издига от коленете си, или както сега се казва, не помня. Доведоха при мен на Минната стена някакъв капитан 3-ти ранг от щаба на флота и казаха, че това е направление за Черноморския флот от орг.-моб. управление на Главния щаб на ВМС (организационно-мобилизационно). Веднага стана ясно, че капитанът от 3-ти ранг не е наш, не е военноморски: шапката на него беше „издадена“, т.е. Приличаше на капак на стара мастилница. Панталони - че - къси, виждат се чорапи. Фигурата донякъде напомняше закачалка в коридора, на която беше забравена морската униформа. Ама какво да правиш, Генералният щаб си е Генерален щаб - доникъде не можеш да стигнеш! Трябва да му отдадете уважението, което заслужава. Що се отнася до шапките, отбелязвам, че всеки уважаващ себе си корабен офицер по онова време носеше шапка по поръчка, която струваше месечен наем за нает апартамент. Панталоните винаги са били небрежни. . Представителят на Генералния щаб беше, честно казано,карикатура на морски офицер. Външният му вид, особено шапката, ми напомни за един житейски епизод. Пътуваме с лодка покрай залива. В пилотската кабина са командирът на нашия крайцер и каприз от Москва, член на инспекцията, пристигнала във флота, приятел на нашия командир. Нашият командир казва на москвича: „Повярвай ми, не мога да те гледам с тази шапка без сълзи! В кабината те чака нова, която аз ти уших!“ и внезапно сваля шапката си от главата си и я хвърля зад борда. Обезумял москвич крещи на Крюкови да им хванат каскетите. Нашата шапка се смее: „Тази шапка ви се предаде!“. Гостът крещи, изпуска нервите си, бесен е. Капачката дава команда, лодката забавя, се обръща, приближава се до плаващата шапка. Крючкова закача своята с отблъскващо кроше и я довежда до москвича. Той сваля шапката си от куката, изважда банкнота от сто рубли иззад черната панделка на лентата и хвърля проклетата шапка зад борда. Разбрах, че няма по-добро място за съхранение на "скривалището" от съпругата. Но стига да се отдадем на спомени - наблизо стои представител на Главния щаб.. Кротко се чуди каква е целта на посещението му при нас недостойни. Той отговаря, че се интересува от организацията на работата на щаба на дивизията по отношение на набирането и отчетността на личния състав. Отиваме в стаята (сега би било подходящо да кажем "офис"), където започвам да му докладвам по горните въпроси. Докладвам и разбирам, че другарят, меко казано, „не разбира“. Обръщам се към образния език, езика на плаката – резултатът е същият. Някакъв неофит, наистина ли е „директор” на нашия флот в Генералния щаб? Нека стигнем до дъното. Учил е в ЛИАП (Ленинградски институт по авиационно приборостроене). Накраячрез военния отдел получава "лейтенант" и служи като военен представител в някаква московска фабрика, вземайки забележителности за военноморската авиация. Явно затова е станал капитан 3-ти ранг. Обикновено повторното сертифициране за военноморски ранг отнемаше много време и замяната трябваше да бъде премината. По това време офицери, които имаха жилищна площ в Москва, бяха отведени в централните институции с голямо удоволствие. Тук очевидно се появи нашият „капитан от 3-ти ранг“, който направи шеметна кариера чак до Главния щаб на ВМС .. Спрях да го измъчвам с моите истории - той не можеше да покрие материала за ден или два. Да, и аз не се наех да обучавам такива големи шефове. Гостът от Москва имаше молба - да му покажа кораба (разбрах, че през живота си кракът му никога не е стъпвал на палубата на кораба) Заведох го на най-модерния по това време голям противолодъчен кораб от проект 1134Б. Показа му кораба, разведе го из командните и бойните постове, разказа му за оръжието и бойните му възможности. Виждайки, че московският гост не разбира добре материала, приключих обиколката и го поканих на вечеря на кораба. Веднага беше получено съгласие. Настанихме се в каютата на помощник-командира на кораба, с когото се разбрахме за вечеря, до която оставаше още малко време. Седим и си говорим мирно на различни военноморски теми. Офицерите влизат и излизат от кабината, решавайки различни проблеми с асистент. Атмосферата е най-обикновена, битова. Старшият офицер от ракетно-артилерийския отдел на щаба на флота, капитан 2-ри ранг Жора Клокоцки влиза в кабината, уморено сяда на стол и издиша: „Как ме хвана всичко това!“. Московчанин пита с интерес: "Какво има?". „Да, КАРАТ-М, по дяволите!“, отговаря намусено Жора. "Дай на мен! В крайна сметка това трябва да бъде заето от спортисти! ”, -— възкликна подопечният ми. От изненада почти си пуснах панталоните от смях, помощник-командирът закри лицето си с някакъв дебел списание и, седнал на масата, трепереше в конвулсии, Клокоцки с напълно идиотски вид отвори уста, защото долната челюст падна, падна на стол. Изскочих в коридора, където започнах, потръпвайки в конвулсии, да се смея .. Миг по-късно Клокоцки изпълзя от кабината с още повече паднала челюст, питайки, обръщайки се към мен; — Станислав, кой е това? „Офицер от главния щаб на флота“ – отговорих през конвулсивен смях. След като каза нещо нецензурно, капитанът от 2-ри ранг се оттегли замислено по коридора.Смисълът на случилото се беше, че дълго време представители на индустрията модернизираха системата за гасене на пожар в ракетни мазета и контейнери на кораби, наречена "КАРАТ-М". Всички знаеха за това, чак до най-младия моряк. Московските каптри чуха просто: "КАРАТЕ". По силата на своята плътност той реши, че проблемът, за който нямаше зелена представа ... "трябва да бъде решен от спортистите", което вбеси околните. Е, Бог да е с него, с този беден човечец, попаднал в чужда за него среда! В началото на разказа си обещах да се спра на "новия облик" на флота, който той имаше нещастието да придобие досега. Извинявай, читателю! Не мога! наранен