МПС като субект на престъпления против собствеността - Закон

2. МПС като обект на престъпления против собствеността

II. НЕЗАКОННО ПРИТЕЖАВАНЕ НА АВТОМОБИЛ ИЛИ ДРУГО МПС (КРАЖБА)

Отговорността за кражба на МПС е предвидена в чл. 166 от Наказателния кодекс на Руската федерация. Обект на това престъпление ще бъде МПС, притежавано или законно притежавано от физическо или юридическо лице.

Обективната страна на престъплението се изразява в активни действия, които формират тайно или явно владение на МПС, но без наличие или заплаха от насилие. Тези действия нарушават правата на притежание и ползване, принадлежащи на собственика или друг законен собственик на превозното средство.

Твърдението на Храмов, че колата е открадната за входа на входа на завода, беше проверено от съда и опровергано от събраните по делото доказателства. Според показанията на свидетели не е било необходимо да се минава през тунела, за да се стигне до КПП-то, както е направил Храмов, тъй като това са допълнителни пет километра, а за да стигнете до КПП-то, трябва да се върнете в инженерната работилница, откъдето Храмов е тръгнал. Що се отнася до аргументите за липсата на пропуск на Храмов, както се вижда от показанията му, на пункта е стоял "приятел", който е трябвало да пусне колите на Храмов в завода.

Действията на осъдения се квалифицират по чл. 15 и 93 (1) от Наказателния кодекс на RSFSR. Съдът разумно призна, че е направен опит за кражба на кола, а не за кражба. Този казус се съдържа в Наръчника на адвоката: Транспорт, стр. 270-271.

Противозаконното притежаване на МПС без цел кражба е довършено престъпление смомента на тръгване на превозното средство от мястото, където се е намирало (изм. с Постановление на Пленума на Върховния съд на България от 25.10.96 г., № 10)”.

Присвояването на тези средства означава установяване на фактическо владение или от лице, което няма законни права да притежава и използва това превозно средство. В тази връзка неразрешеното пътуване с автомобил на някой от членовете на семейството или близък познат, на когото собственикът предварително е разрешил да използва автомобила без предварителното му съгласие за това, няма да представлява състав на това престъпление, тъй като тези лица изхождат в действията си от наличието на действително или предполагаемо право на ползване на автомобила.

Няма да има състав на престъпление в действията на водач, който самоволно използва превозно средство, което постоянно е експлоатирал по силата на длъжността си. Престъплението има формален състав. Незаконното притежание на превозно средство е завършено от момента на извършване на незаконните действия, т.е. от момента, в който действително се установи незаконното притежание на това превозно средство. Поради факта, че законодателят е използвал термина кражба, за да обозначи това престъпление, моментът на прекратяване на престъплението ще се определя от момента, в който превозното средство се използва по предназначение. Всъщност такъв момент ще бъде началото на движение самостоятелно или по друг начин (теглене, бутане и т.н.). Съдийската колегия по наказателни дела на Върховния съд на България по този въпрос посочи, че „държането на превозно средство се счита за довършено престъпление от момента, в който превозното средство бъде отстранено от местонахождението му по какъвто и да е начин“ [2.766].

Субективната страна на престъплението е от основно значение заразграничение между кражба и кражба. Тези престъпления се извършват само при пряк умисъл, виновният съзнава, че противозаконно завладява чуждо МПС и иска да го завладее. В този случай обикновено субектът се ръководи от егоистичен мотив - да се стреми да превърне в своя полза полезните свойства на чуждото превозно средство.

Завладяването на превозни средства не преследва целта на тяхната кражба. Като пряко доказателство за намерението на извършителя да открадне превозното средство е обичайно да се разглеждат: наличието на фиктивни документи за правото на собственост върху превозното средство; наличие на счупени номера на каросерия, двигател, шаси; продажба на МПС; вземане на мерки за укриване на автомобила; използване на части и възли за ремонт на друго превозно средство или частична продажба; дълъг живот на автомобила.

Положителната съдебна практика на разследването се отнася до косвени доказателства, че дадено лице има намерение да открадне превозно средство: кражба на превозно средство от гараж или друго складово помещение; Преместване на МПС от паркомясто чрез теглене; има данни, че лицето е извършвало многократни кражби на МПС.

При завладяване на МПС с цел извършване на престъпление без цел последващо присвояване, наред с квалификация по чл. 166 от Наказателния кодекс на България е допълнително квалифициран за приготовление към извършване на съответното престъпление.

Кражбата на МПС, свързана с изготвянето на неистински документи за собственост върху него, води до допълнителна квалификация по чл. 327 от Наказателния кодекс на България „Подправяне, изработване или продажба на подправени документи, държавни награди,печати, печати, бланки”, а съгласно чл. 326 от Наказателния кодекс на България „Подправяне или унищожаване на идентификационния номер на МПС“.

Проблеми с квалификацията възникват при случаи на кражба на МПС с последващо унищожаване или повреда. Ако превозното средство бъде унищожено или повредено на паркинга, това ще се счита за унищожаване или повреда на имущество. Ако превозното средство преди това е например зад ъгъла и след това е унищожено или повредено, деянието образува набор от престъпления: кражба на превозното средство и унищожаване или увреждане на имущество. Смятам, че е възможно кражбата на МПС да се квалифицира с намерение за унищожаване или увреждане, ако след това се реализира намерението.

„Ако лице, което противозаконно е завладяло превозно средство без цел кражба, по време на управлението му е извършило нарушение на правилата за безопасност и експлоатация на превозните средства, което е довело до последиците, посочени в чл. 211 от Наказателния кодекс на RSFSR действията му трябва да се квалифицират според съвкупността от престъпления [23.2].

Има някои особености на налагане на присъди, определения (постановления) за няколко престъпления.

В случаите, когато на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, състоящо се от няколко епизода и попадащо в един чл. НК България (например: няколко отвличания) и обвинението за извършване на някои от тях не е потвърдено, тогава е достатъчно съдът да формулира извод в описателната част с мотиви, че обвинението в тази част е неоснователно и да го изключи от обвинението.