Муму - Тургенев Иван Сергеевич, ул
„Женитбата е добро нещо за човека, Гаврила Андреевич; и аз от своя страна с моето много приятно удоволствие.
- Ами да - възрази Гаврила и си помисли: "Няма какво да се каже, човекът говори чисто." „Само ето каква е работата“, продължи той на глас, „те са намерили булка, която не е подходяща за теб.
„Кое, ако може да съм любопитен?“
И Капитон избличи очи и се отдели от стената.
- Е, какво се вълнуваш. Не я ли харесваш?
— Каква неприязън, Гаврила Андреевич! тя е нищожество, работничка, кротка девойка… Но ти сам знаеш, Гаврила Андрепч, онзи, таласъмът, е кикимора на степта, защото е зад нея…
„Знам, братко, знам всичко“, прекъсна го икономът с досада. - да наистина ...
- Да, смили се, Гаврила Андреевич! все пак той ще ме убие, за бога ще ме убие, както ще забие някоя муха; защото има ръка, защото вие, ако обичате, вижте сами каква ръка има; защото той просто има ръката на Минин и Пожарски. В крайна сметка той, глухият, бие и не чува как бие! Като насън размахва юмруци. И няма начин да го умилостиви; Защо? следователно, вие сами знаете, Гаврила Андреевич, той е глух и освен това глупав като пета. В края на краищата това е някакъв звяр, идол, Гаврила Андреевич - по-лош от идол ... някаква трепетлика: защо да страдам от него сега? Разбира се, сега изобщо не ми пука: човек се е изморил, изтърпял е, намазал се е като коломенска тенджера - все пак аз съм мъж, а не някаква, всъщност, незначителна тенджера.
- Знам, знам, не рисувай ...
- Боже мой! обущарят продължи пламенно, "кога е краят?" кога, Боже мой! Аз съм нещастник, нещастник, който не е оригинален! Съдба, моя съдба, мислиш! В ранните си години бях победен от немски майстор, в най-добрата връзка в живота ми, малко от моя собственбрат, най-после в зрелите си години до това се издигна...
„О, ти, гадна душа“, каза Гаврила. - Какво разпространяваш, бе!
- Как какво, Гаврила Андреевич! Не ме е страх от побои, Гаврила Андреевич. Накажи ме, господарю в стените, и ме поздрави пред хората, и аз съм все между хората, но ето от кого идва ...
— Е, махай се — прекъсна го нетърпеливо Гаврила. Капитон се извърна и се затътри навън.
— Да предположим, че не е съществувал — извика след него икономът, — съгласен ли си сам?
— Да — възрази Капитон и си тръгна. Красноречието не го напускаше дори в крайни случаи. Икономът закрачи из стаята няколко пъти.
— Е, обади се сега на Татяна — каза той накрая. Няколко мига по-късно Татяна влезе едва чуто и спря на прага.
— Какво поръчвате, Гаврила Андреевич? - каза тя с тих глас.
Икономът я погледна напрегнато.
- Е - каза той, - Танюша, искаш ли да се ожениш? Дамата ти е намерила младоженец.
„Слушам, Гаврила Андреевич. И кого ме назначават за ухажор? — добави тя с колебание.
„Той е несериозен човек, това е сигурно. Но в случая дамата разчита на вас.
- Един проблем...все пак тоя глухар, Гараска, той те гледа. И как омагьоса тази мечка за себе си? Но той ще те убие, може би, нещо като мечка.
„Той ще ви убие, Гаврила Андреевич, със сигурност ще ви убие.
- Убий... Е, ще видим. Как се казва: убий! Има ли право да ви убие, преценете сами.
— Но аз не знам, Гаврила Андреевич, дали има или не.
- Екая! защото нищо не си му обещала...
Икономът замълча и се замисли:
— Ти, несподелена душа! „Е, добре“, добави той, „ще говорим с вас по-късно и сегавърви, Танюша; Виждам, че сте наистина скромен.
Татяна се обърна, облегна се леко на преградата и излезе.