На - Есенна пътека, Uyezdnye новини
В това мнение са единодушни и учители, и ученици. Може би "Есенната пътека" е толкова обичана от децата, защото води началото си от доброто старо ориентиране. А може би факт е, че ежегодното „туристическо рали” традиционно се провежда на едно от най-красивите и емблематични места в нашия регион – на територията на археологическия паметник Тушемля. Паметникът на древната култура, който има специална атмосфера, богата история и колоритен пейзаж, през годините (и играта вече е преминала единадесетгодишния крайъгълен камък) стана практически роден за не едно поколение ученици от второто градско училище, а околността, според заместник-директора I.V. Романенкова, вече може да се нарече „спонсориран“, благодарение на училищните екологични „десантни сили“.
През дългата си история „Есенната пътека“ се промени, остарелите състезания изчезнаха, а най-обичаните се коригираха от година на година. Важна роля в популяризирането на училищния проект играе и фактът, че разработването на сценария се извършва от съвместните усилия на учители и ученици. Тази година младите организатори (много от които участваха в такива развиващи се регионални проекти като събирания на творческа младеж, „Архитектура на таланта“ или училище за талантливи деца, откъдето идваха просто „заредени“ с идеи) получиха още повече творческа свобода. В резултат на това „Есенна пътека” днес е сюжетно-спортна игра с подчертано туристическа насоченост – нещо, което самите деца обичат.
Преди началото на играта учителите винаги провеждат традиционна екскурзия в историята за децата; тази година учителят по безопасност на живота на училище № 2, историкът А.Г. Королев(на снимката).
Когато повече от сто гимназисти се съберат на едно място, шум изабавлението е неизбежно. Вдъхновени и радостни, шест отбора (деца от 9 до 11 клас), които пристигнаха да „завладеят“ Тушемла тази година, очевидно бяха толкова заразени от туристическото настроение, че освен традиционното име и мото, измислиха свои собствени песни и дори направиха знамена. Недалеч раници и китари, струпани в обща планина, търпеливо чакаха своите притежатели, за да преминат, както във всяка истинска кампания, след приключването на спортната част от играта, към традиционните събирания на огън и песни.
В началото учениците получиха маршрутни листове, следвайки които трябваше да обиколят 12 „станции“, като трудността беше не толкова в броя, а във факта, че бяха свободно разпръснати на значителна двукилометрова територия: някои „скрити“ в гората, други – близо до кариерата, трети – на живописния бряг на рекичката Тушемля и т.н. Беше необходимо да се преодолеят в стриктния ред, посочен в маршрутния лист, и за да не се губи време, във всеки отбор бяха избрани „скаути“, които вървяха отпред, гледаха желаната точка и след това водеха останалите играчи. На всяка станция учителките чакаха децата с поредната „коварна“ задача. Учениците трябваше да излязат от паметта си и да използват на практика целия си пътен багаж, да покажат бързина, сръчност и сила, борейки се с "кални ями", "канавки", опънати въжета и бънджи въжета, стреляйки по мишени и оплитайки се в палатката въжени момчета. Екипите записаха своите приключения по пътя на камера, за да могат по-късно да монтират видео от забавни и запомнящи се моменти. Видеорепортажите от „Есенната пътека“ също станаха част от традицията - учителите и учениците толкова харесаха забавните и трогателни филми „Тушемли“ на отборите, че отдавна за тях беше измислен отделен конкурс.
На „Есенна пътека” тази година първото място беше поделенодва отбора от единадесетокласници наведнъж. Уморени, но доволни, победителите получиха главната награда: за втора поредна година това беше грамота за час и половина посещение на басейна на спортен комплекс „Юност“ и по традиция голям ябълков пай. Други участващи отбори не останаха без утешителни вкусни награди (ароматни баници и дини).
Но сред общото забавление и радост имаше и малко повод за тъга: за отборите победители, тръгнали на „Пътеката“ от девети клас, тази година на Тушемла беше трета и последна. Сбогувайки се с училището, момчетата се сбогуват с любимата си „Есенна пътека“. Но най-важното е, че за тях то ще остане ярък принос в съкровищницата на добрите спомени от родното училище.