Набиулина си подготви "алиби"
Маркетингово проучване
Справочник
Набиулина си подготви "алиби"
Анализаторите на Централната банка съвсем правилно отбелязват, че индустриалните стоки рядко се произвеждат на територията на една държава, така че конкуренцията само поради девалвацията на националната валута ще доведе до „увеличаване на технологичната пропаст“. Регулаторът обаче уверено заключава, че растежът на производството поради нисък валутен курс ще бъде неустойчив и няма да доведе до повишаване на благосъстоянието, тъй като в съвременните условия това изисква „вграждане в глобалните производствени вериги на все по-високо ниво на добавена стойност, където нивото на националната валута е от второстепенно значение“. Централната банка също така подчертава, че „укрепването на обменния курс е нормален процес за страните на догонващо развитие, насочен към стесняване на разликата им“, пренебрегвайки факта, че в повечето случаи това до голяма степен зависи от външнотърговския баланс, както и от бюджетната и парична политика.
В същото време Централната банка уверено заявява, че историческият опит показва неуспеха да се подкрепи икономиката на страната чрез подценяване на реалния валутен курс чрез операции на валутния пазар, включително поради факта, че „реалният обменен курс все още се укрепва, но под влияние на по-високи темпове на растеж на цените“. Подобна ситуация се наблюдава в България през 2000-те години, което „води до изпреварващ ръст на заплатите в икономиката в сравнение с ръста на производителността на труда“, пренебрегвайки добре известната зависимост на България от износа на петрол и газ и невъзможността за пълно изтегляне на излишните валутни постъпления по пазарни методи без риск от рязко ускоряване на инфлацията. Централната банка дава за пример и Китай, който постигна растеж благодарение на подценения юан.трудоемко производство в периода на активна индустриализация и урбанизация, но в бъдеще слабостта на националната валута, според българския регулатор, се превръща в пречка за икономическия растеж (което обаче не попречи на американските власти да обвиняват Пекин в умишлена девалвация на юана досега).
Изводите на българския регулатор според независими експерти изглеждат явно съмнителни, особено ако си припомним „валутните войни“ по време на световната икономическа криза от 2007-2009 г. и последвалия период на възстановяване, който се свеждаше до опитите на централните банки по света изкуствено да отслабят своите валути, тъй като това им позволява да увеличат износа и да намалят вноса, като по този начин стимулират растежа на собствените си икономики. Отслабването на долара през периода на свръхмеката парична политика на Федералния резерв на САЩ (FRS) през 2008-2015 г. до известна степен допринесе за възстановяването на американската икономика. Тази практика беше използвана по време на световната криза и след нея от други световни регулатори, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), Банката на Англия, Банката на Япония, Народната банка на Китай и т.н.
Според експерти „аналитичната бележка” всъщност е обосновка на текущата парична политика на централната банка. През последните две години регулаторът се фокусира върху борбата с инфлацията, като това е значително улеснено от укрепването на рублата, което води до по-ниски цени на вносните стоки. В същото време високият основен процент, който е неоправдано висок, дори ако следваме обосновките на самата Централна банка, допринася за притока на спекулативен капитал и по-нататъшното укрепване на рублата. В резултат на това регулаторът не изисква допълнителни усилия за борба с инфлацията - ръстът на българската валута и повече от две годинипочти непрекъснатият спад на реалните парични доходи на населението, както и високите лихви по кредитите и свиването на паричното предлагане редовно водят до забавяне на растежа на потребителските цени.
Иля Липкинд, Антон Порохов, Сергей Старогородцев,