Нападение на Надир Шах над Дагестан, ислям в Дагестан
Заслугата на Ибрахим ал-Уради за обединяването на дагестанците преди битката с персите
1741. Подобно на стотици години, слънцето изгрява над Дагестан, хората в техните села започват нов ден, всеки се занимава със своя занаят. В същото време във въздуха витаеше напрежение, над Дагестан надвисна заплаха, която планинците не знаеха досега.Уникалната оригинална култура на Дагестан и най-важното за дагестанците - тяхната свобода и религия - бяха под заплаха. Кавказката цивилизация може да бъде изтрита от лицето на Земята. Безмилостен и жесток враг настъпваше от юг, бурята на вселената, както го наричаха в Персия, Надир Шах начело на 100 000-ната персийска армия.
Това беше наистина страхотна сила, която вече беше завладяла много народи на Изтока, пред които армиите дори на великите Моголи не можеха да устоят. Народите, които той завладява, са служили в армията на Надир Шах: афганистанци и кюрди, перси и таджики. Съкровищницата му беше попълнена с подаръци от империята на победените Велики могълци и шахът не пожали средства за нова кампания. Сафавидските воини бяха оборудвани с най-добрите оръжия и коне.
Такава огромна сила може да бъде разбита само по един начин - чрез обединяване на всички сили в Дагестан. Тогава планинският регион е разделен на няколко ханства и свободни общества.
През лятото на 1741 г. войските на Надир Шах напускат крепостта Дербент и започват настъплението си към планините на Дагестан. Надир Шах поведе 50 000-та армия и се насочи към Кумух, другата част, водена от Лутф Али Хан, трябваше да премине през дефилето Аймакин до Гергебил и да се срещне с основните войски на Надир Шах в Хунзах, като по този начин смазва планините в хватката на военната сила на Надир Шах.
В оцелелите писма Ибрахим ал Уради се обръща към Надир Шах:
В името на Аллах, Милосърден към всичко на този свят и само към онези, които вярват в онзи!Мир на тези, които са тръгнали по правия път! Послание към много силни хора - към тези, които се намират в мюсюлманските области, както и към управляващите, които имат войски, на които не може да се устои. Явно сте тръгнали да изкоренявате селата, в които живеят вярващи мюсюлмани!
Ако шамхалът не се беше качил на планината Аймакин, това, което направи досега, щеше да е достатъчно.
„Божието наказание ще застигне изнасилвача на земята. Първо, той ще накаже други изнасилвачи, а след това ще бъде наказан от Всевишния. Вслушайте се в думите на Пророка (мир и благословии на праха му) и се върнете у дома. Ние не искаме война с вас. Особено не искаме да се бием с Шамхал. От прадядовци до ден днешен сме в добри отношения и ни свързва приятелство.
Военният отпор на завоевателите беше организиран главно под командването на ханове и бекове, а заедно с тях идейното сплотяване на народите на Дагестан беше извършено от богословите на Дагестан. Освен Ибрахим-хаджи Урадински имало и други богослови, които взели дейно участие в това. Известно е, че Хадис ал Мачада със своите ученици се изкачи на висока планина, остана там и помоли Аллах да помогне на дагестанците да спечелят. Абубакар Аймаки също участва в преговорите, опитвайки се да предотврати кръвопролитие.
За да разберем това, нека се обърнем към наследството, оставено от Ибрахим-хаджи. Днес в родното му село Урада, както казват съселяните му - в старата му част, все още могат да се видят руините на къща на Ибрахим-хаджи. Но е запазено и нещо по-ценно - това е личната библиотека на Ибрахим-хаджи, която е оповестена едва през 2008 г. от известния ориенталист Амри Шихсаидов.
Според Амри Шихсаидов тази библиотека никой не е виждал почти 240 години.
По едно време тяразлични теолози и офицери от КГБ в съветския период искаха да го получат, но потомците на Ибрахим-хаджи успяха да го запазят и да го донесат до нас.
Библиотеката разполага със 150 книги, от които: 6 ръкописа от 15-16 век, 25 ръкописа от 17 век, 60 ръкописа от 18 век и др.
Тази колекция сама по себе си е уникална находка, която дава възможност буквално да се докоснете до историята. Тези книги са на възраст между 300 и 800 години.
Съдейки по тези книги, обхватът на науките, изучавани от Ибрахим-Хаджи, беше наистина широк: мюсюлманско право, тълкуване на Корана, суфизъм, теология, логика, хадиси на Пророка (мир и благословии на него), арабска граматика, правила за четене на Корана, скритото значение на арабските цифри и букви и дори теорията за стихосложението и алгебрата.
Най-старата находка в колекцията е книга от 12-ти век за алгебра и решаване на уравнения, наречена „Kitabul Fahrikiya fi sanagati jabr wa muqabala“.
Ибрахим прави първите си стъпки в образованието в медресето на баща си Мохамед-хаджи, който основава това медресе в село Урада, а след това и с други учени от Дагестан. Както пише ученият Назир от Доргели в своя библиографски очерк за богословите на Дагестан, Ибрахим-хаджи е получил знания и в арабските страни. Учил е в Мека при шейх Саид от Мека и при мюфтията на Шафитския мазхаб на Дамаск ал Гази.
Абдурахман Казикумухски и други теолози от следващите поколения бяха добре запознати с живота и делото на Ибрахим-хаджи. И все пак, как да не знае, след като друг забележителен факт от живота му е, че първият имам на Дагестан, Гази Мохамед, е правнук на Ибрахим-Хаджи, неговият син Исмаил (дядото на имам Гази Мохамед) е работил като мюезин в село Гимри. Така баракатът на Ибрахим-хаджи се пренесе и върху неговите праведниципотомци, които като него се опитаха навремето да обединят планинците и да спасят Дагестан с ерудиция и смелост.
Горците бяха пълни с решителност и увереност, защото няколко дни преди това успяха да привлекат Лутф Али Хан в дефилето на Аймака и да победят 40 000-та армия. Но Сафавидите в Андалал все още не знаеха това и предните отряди на персите започнаха офанзивата си. Согратъл и селата в съседство с него бяха укрепени с барикади, ордите на персите, като реки, които се втурнаха в тези села, бяха десет пъти по-големи от планинците по брой. Дрънчене на стомана, тътен на оръдия, скърцане на верижна броня и пращене на счупени копия, примесени с човешки писъци, изпълниха долината Андалал.
Самият шах избяга, оставяйки сабята и короната си. Това беше наистина универсална победа, спечелена от всички дагестанци от всички региони. Това беше моментът, когато Дагестан беше обединен както никога досега, както искаше Ибрахим-хаджи, който, както всички улами през цялата история на Дагестан, искаше мир и добро за родната си земя.
Ибрахим-хаджи умира около 1770 г. и е погребан в родното си село Урада.