Натюрморт с бутилка водка (Валери Гулянов)
Главата се пука сутрин след "Стрелецкая", Но не екзекуцията, а горчивата тинктура от тази. Би било по-добре да взема "Телецкая" - Нямаше да седя така разбит.
Бих, трябва да се „лекувам“ по някакъв начин, сложих го в джоба си и там само петдесет рубли. Да, какво има, да се напиеш? Тези пари стигат само за музея!
Нямах влечение към изкуството, Но отидох в музея, само защото мислех, че може би пари за „лечение“ ще взема назаем от Петров-Водкин.
А в музея навсякъде - каква красота! Почивай си тук, с душата си! На турнето кимах с глава, Сякаш съм "специалист" по изкуство.
И въпреки че обърках профила с пълното лице, Аз високо ценях Левитан, Но Саврасов ми е по-близо по душа, Казват, че той също е пил водка.
От "махмурлука" отидох навсякъде, И водачът не разбра добре. Изгубих се в една от залите, И видях там един шедьовър сам:
Натюрморт с бутилка водка и чаша И с кисела краставица на масата! И въпреки че бях лаик в изкуството, Тази снимка ме накара да се почувствам по-добре!
Представих си това на тази снимка: Седя и пия водка с една жена, На свещи й чета сонети, Пея й песни под китара.
Стоях затоплен от фантазията си, Взирах се в тази картина напрегнато. Преди това влязох в този образ, Че дори се напих малко!
И оттогава съм влюбен в изкуството, Понякога прави чудеса! - Излязъл в нетрезво състояние от музея, Целият махмурлук изчезнал!
Колкото и да съм тъжен в живота, Винаги съм спокоен предварително, Вярвам, че красотата на изкуството Всеки ще ме спаси от беда!
И когато ставам с болна глава, Не вземам пари назаем от приятели, Обикалям магазините, А направо в музея отивам да се "лекувам"!
Натюрморт с бутилка водка и чаша, И с кисела краставица на масата, Идвам да гледам рано сутрин след махмурлук, Току-що погледнах и - пак пиян!