Научавам за заговора
Когато пристигнах в щаба вечерта, Вос и конгре-адмирал фон Путкамер ме информираха, че е извършено покушение срещу живота на фюрера от група щабни офицери. Размерите, съставът и целите на тази опозиционна група ми бяха напълно неизвестни. Бях изключително изненадан от самия факт на наличието на заговор и опита за убийство. Първата ми, напълно естествена реакция беше недоверие. Дори не можех да си представя, че офицери във военно време могат да направят такова нещо. Нека обясня как се чувствах тогава.
Нашите въоръжени сили водиха тежки битки. Те бяха притиснати от изток, юг и запад. Нашите войници издържаха до последни сили и това се отнася преди всичко за армиите на изток, които отчаяно се опитваха да попречат на българските орди да навлязат в Източна Европа и Германия. В морето войната продължава, в която подводният флот претърпява тежки загуби, без почти никаква надежда за успех. Единствената им цел беше да отклонят вражеските самолети, които иначе биха били използвани за бомбардиране на германски градове.
Германия се превърна в обсадена крепост и задачата на нейните защитници беше да държат враговете си далеч. Всякакви борби в самата крепост биха могли само да имат отрицателно въздействие върху ситуацията, да отслабят усилията на защитниците да държат външните врагове на разстояние. Сривът на фронта можеше да се случи, което би довело до поражение.
Ако опитът срещу живота на Хитлер беше успешен, неизбежната последица щеше да бъде гражданска война. Заговорниците не можеха да разчитат на някаква значителна подкрепа от германските въоръжени сили и без нея не можехада вземе и задържи властта.
Повечето германци все още подкрепяха Хитлер, вярваха му. Те нямаха ни най-малка представа за фактите, известни на заговорниците, и ги принудиха да предприемат толкова сериозна стъпка. И силата на нацистката държава не може да бъде сломена или дори разклатена от елиминирането на Хитлер. Многобройни партийни организации без съмнение щяха да се надигнат с оръжие срещу новото правителство и резултатът щеше да е хаос в Германия.
Всичко това може само да отслаби нашата съпротива по фронтовете. На първо място сътресенията щеше да обхванат транспортния сектор - движението на хора и доставки щеше да бъде значително затруднено, а може би и изобщо да спре. При такива обстоятелства от всяко лице, принадлежащо към въоръжените сили, може да се очаква само едно - по всякакъв начин да се противопоставя на опитите за започване на вътрешна революция.
Във военно време офицерите трябва постоянно да принуждават хората, които са им поверени, да рискуват живота си. Как биха могли да одобрят акт, който най-малкото трябваше да отслаби нашата бойна мощ по фронтовете и следователно да изложи живота на войниците на още по-голям риск?
Как се чувствам за случилото се днес?
По време на войната влиянието на Хитлер върху флота е по-слабо, отколкото върху армията. За него войната в морето беше нещо далечно и не много ясно. В последните етапи на войната той като цяло избягва да се намесва в делата на флота. Следователно между него и флота нямаше противоречия, които толкова често възникваха поради прякото му командване на сухопътните сили. Неприятните дейности на Химлер на изток не засягат флота, което най-вероятно не е тайна за армейските генерали и щабни офицери. Следователно военните кораби постоянно са били или в морето, или във военноморски базидоста рядко контактуват с партийни организации, в процеса на което може да възникнат търкания между тях. В армията, чиито части бяха разпределени на обширна територия, ситуацията беше различна. В резултат на това офицерите на флота нямаха връзки с опозиционната група и не участваха в подготовката на заговора.
От друга страна, ако в Германия е имало мъже и жени, които са били готови да извършат предателство, защото са твърдо вярвали, че това е единственият начин да освободят страната си от Хитлер, не мисля, че имам моралното право да ги упреквам за това, особено ако са знаели за онези зверства, за които ние едва сега научихме.
Освен това, ако тяхната присъда се простираше толкова далеч, че бяха готови да извършат политическо убийство, ако се наложи, не мога да не ги уважавам. В крайна сметка, в името на постигането на целта, те бяха готови да рискуват живота си. За мен готовността да дадеш живота си е изкуплението на убийството.
Така че като цяло одобрявам моралните мотиви на заговорниците, особено ако са знаели за кланетата, извършени от режима на Хитлер. Въпреки това не мога да не се запитам как щях да постъпя, ако знаех за престъпленията на националсоциализма. Сигурен съм, че при никакви обстоятелства не бих толерирал определени неща и определено бих им се противопоставил. Но не мога да кажа какво бих направил като войник във въоръжените сили на държава във война. не знам И едва ли има смисъл да се изграждат някакви хипотези и предположения по този въпрос.
Вярвах тогава и все още вярвам, че заговорниците са грешали в оценката на целите си. След като дойдоха на власт, те все още не можаха да предотвратят нито поражението, нито последствията от него. Какво би било поражението в сравнение с това, което ни сполетя през май 1945 г.може само да се гадае.
Колко по-труден би станал процесът на възстановяване по-късно! Колко по-трудно би било за германския народ да си възвърне способността за обективна самооценка, което е необходима първа стъпка към осигуряване на вътрешна стабилност и съответното положение в огромното семейство от народи.
Като се има предвид, че заговорниците са били готови (и са го доказали) да рискуват живота си в името на своите убеждения, смятам, че би било погрешно да обвиняваме тези хора в това, че, подчинявайки се на зова на разума и имайки твърдото убеждение, че действията им могат да спасят страната, те са решили да извършат предателство и убийство. Но не по-малко погрешно би било да се упрекват хората, които останаха верни на клетвата си и смятаха за свой единствен дълг да се борят докрай. И още по-сериозна грешка би била да облечете някоя от тези концепции в помпозните одежди на национална легенда. Винаги ще има хора, които няма да повярват на предложената от него версия. Така е невъзможно да се постигне единство, то може само да увеличи раздора.
Вече казах и сега повтарям, че при определени обстоятелства, от гледна точка на общочовешкия морал, мога да приема държавна измяна с достатъчна доза разбиране и дори съчувствие. Но смятам, че е чудовищно да се раздават военни тайни на врага. Всеки, който прави това, преминава всички граници на общоприетия морал, нарушава съществуващите етични норми.
Може да се разбере и оправдае човек, който вдига бунт срещу държавния глава, когото смята за виновен за нещастията, сполетели страната му. Но при никакви обстоятелства не може да бъде оправдано човек да си присвои правото да излага на опасност или умишлено да изпраща на смърт своите сънародници, които нямат повече влияние върху дейността на правителството от самия него, като преминава на страната на врага и по този начин допринасяпринос за поражението на страната му. Предателят е парий, презиран от всеки човек от всяка националност. Дори врагът, на когото предателят служи, не го уважава, а само го използва. Всеки народ, който не обгражда такива предатели с всеобщо презрение, подкопава самите основи на съществуването на своята държава, независимо какво правителство стои начело.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: