Не знам какво ще намериш
Заглавие на книга
Не знаеш какво ще намериш.
Джеймс Арлин
Не знаеш какво ще намериш.
OCR & Проверка на правописа: Larisa_F
Джеймс, Арлин. Не знаеш какво ще намериш. Римски/Прев. от английски. Л. Коробкова. - М .: ОАО Издателство "Дъга", 1997. - 208 с. - (Поредица "Любовен роман", 140)
ГЛАВА ПЪРВА
Тъжният рев на двигателя събуди Каси, а освен това в автобуса се дишаше трудно от упоритата миризма на цигари. Тютюневият дим дразнеше очите ми. Като се изправи на стола си и изправи врата си, тя почувства такава болка, че скръцна със зъби. Струваше й се, че пътуването с автобуса ще бъде някакво приключение, но засега надеждите й не се оправдаха. Гърлото я болеше от сълзите, които проля при раздялата с близките си, които бе изоставила в Западна Вирджиния. Излизането от дома беше изненадващо трудно и сбогуването с момчетата и Пийт. Не можеше да си спомни нищо по-лошо от това. Скъпи Пит. Той я погледна с огромни доверчиви очи, стискайки здраво ръката на Доди с малката си ръчичка. По лицето му се изписа объркване, но той се усмихна. Каси му обещала, че много скоро отново ще бъдат заедно. Той й кимна в знак на съгласие, но очите му бяха пълни със сълзи. Веднъж в автобуса, Каси почувства облекчение. Тя отново погледна към момчетата: всички стояха заедно, усмихваха се смело и махаха с ръце към нея. Лицата им грееха от надежда. Гледайки ги, Каси почувства буца в гърлото и болки в гърдите.
Затваряйки очи, тя започна да се моли. Тя ще успее. Просто не трябва да има грешка, няма връщане назад. Нямаше вече нищо, към което да се върна. В Тексас тя може отново да има съпруг, семейство и дом. Тя и момчетата щяха да са в безопасност в Тексас, само и само. Но не, не трябва да мислите така. Леон Парадайз се оказадостатъчно любезен да й плати пътя. Те си кореспондираха няколко месеца. Той не зададе твърде много въпроси, когато тя първоначално го отказа, след което промени решението си и прие поканата му да дойде в Тексас. Леон вероятно няма да е същият като Джос, но няма да е и като баща й, за щастие.
Както и да е, по-добре е да не гледате напред. Може би Леон Парадайс дори няма да иска да чуе за нея, когато разбере. Особено когато му разказа за момчетата, ако изобщо трябваше да му разказва за тях. В крайна сметка това може да не е така.
„Не страдам от самотата си“, пише Леон в едно от писмата си. „Въпреки че, признавам, понякога се чувствам самотен, живейки тук сам на 20 000 акра земя. Но не бих заменил живота си за нищо. Много ми харесва тук. Обичам да работя в ранчото. Някои хора, веднъж попаднали на тези места и оглеждайки се, виждат само пустинята, заобиколена от скалисти планини. Във всичко това виждам свобода. Чувствам се като истински каубой, един от онези, които в течение на няколко поколения са се научили да разбират какво е Западът и какво означава да си „сам си господар“. Не, не страдам от самота, но все пак много искам да имам съпруга, партньор, приятел, близък човек, с когото да споделя всичко това. Струва ми се, че можеш да станеш такъв човек и трябва да разберем.
ГЛАВА ВТОРА
Каси разряза омлета, покрит със сирене, лук и червени чушки, като откъсна парче с вилица, и го поднесе към устата си. Усмихвайки се на Леон, тя започна да дъвче, докато отхапваше доста черен пипер. Устата й моментално беше изгорена от огън. С пълна уста тя се изкашля тихо, а очите й напираха със сълзи.
Леон я погледна притеснено.
- Има ли нещо нередно?
Касипоклати глава, усмихна се слабо и бързо преглътна, без да дъвче, яйце, лук и черен пипер.
- Всичко е страхотно! — изтръгна тя. Сълзи се търкаляха по бузите й.
ГЛАВА ТРЕТА
Да бъдем един до друг не беше никак трудно. Нито той, нито тя очакваха, че ще бъде толкова лесно. Не Каси, чийто живот е преминал сред прохладните зелени планински склонове на Западна Вирджиния, чийто живот, дом и сърце винаги са били пълни със семейство и приятели. Ни Леон, каубой от Тексас, се заселил в пустинята, сред пясъците, свикнал да живее в самота. Каси, едва завършила гимназия, омъжена на шестнадесет и овдовяла на деветнадесет. Леон е завършил колеж и е бил животновъд. Каси непрекъснато си тананикаше неостаряващите мелодии от своя регион, избягвайки, подобно на Джос и майка му, модерната музика. Леон, ако беше в настроение, припяваше всяка песен. И откакто Каси се появи в дома му, той често е в добро настроение.
Леон, като каза, че няма много работа, въпреки това напусна къщата призори. Каси, която отстояваше позицията си, му направи закуска и му даде храна за изнасяне. Тази храна беше различна от това, с което беше свикнал (харесваше всичко по-пикантно), но това нямаше значение. Освен това Каси започна да почиства къщата. Тя започна да движи и мести всичко по свой начин, дори направи списък на продуктите, съхранявани в кухнята и в килера. Леон не осъзнаваше, че тя има толкова много работа в негово отсъствие. Но, честно казано, той не би имал нищо против, ако един прекрасен ден види къщата си напълно преобразена, в едни завеси с розови панделки. Основното е, че Каси беше в къщата и се радваше на пристигането му.
Всеки ден Леон работеше като луд и се прибираше доста след обяд. Той веднага отиде приводеница и стана под душа. Той стоеше на слънце по дънки, за да не засрами голотата на Каси и до известна степен да възпре собственото си желание. Той често се чудеше как ще реагира Каси, ако го види гол под душа, защото това може да им се случи всеки момент. Почти от първия ден тя го посрещна на верандата с чиста кърпа и дрехи. После тя се върна в къщата, затръшна вратата и той събу подгизналите си дънки, избърса се и се облече бързо, чудейки се дали тя изпитва толкова силно желание като него да го види гол.
На това "и ако е така" той беше задръстен. Поведението им е много "разумно". Никога преди не беше срещал жена, с която беше толкова лесно, която нямаше нищо против него, която беше толкова сладка и толкова секси. Той се вкопчваше в нея през цялото време, без да пропуска възможност да я докосне: или да я прегърне през кръста, докато стоеше до мивката и миеше чиниите, или да й помогне да седне на седлото, когато излизаха вечер да учат да яздят. Седнал до нея на дивана, той нямаше как да не я прегърне за раменете, а когато се разделяха и отиваха всеки в спалнята си, я целуваше, пожелавайки й лека нощ. И тогава той лежа с часове, без да заспи, сънувайки, че тя ще дойде при него точно сега, или се опитваше да се убеди да не отиде при нея.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Първото нещо, за което Каси си помисли, когато се събуди от ярката слънчева светлина, заляла стаята, беше предстоящата й женитба. Тогава тя разбра, че е проспала. Леон обикновено закусваше преди зазоряване. Тя се обърна, за да разбере колко е часът по гредите, падащи върху каменния под, и почувства болка. Нищо чудно - след всички вчерашни приключения. Болката беше много по-силна, отколкото очакваше. Просто да седна в леглото и да спусна краката си беше невероятно усилие. Болка я прониза. Ръцете бяхакато олово. Изправяйки се на крака, тя изпищя. Нито един мускул не се сви.
- Има ли нещо грешно? — попита той и вдигна чашата към устата си.