Ненаситени пари - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1

ненаситени пари

Ненаситените пари се описват от всички закони на идеален газ. Параметрите на наситената пара се описват приблизително от уравнението на Клапейрон-Менделеев. Законите на идеалния газ (Бойл-Мариот, Чарлз, Гей-Люсак) не са приложими за него, тъй като при промяна на параметрите (p T Y) се променя масата m на парата. [1]

Ненаситените пари могат да съществуват при дадено налягане, ако тяхната температура е по-висока от температурата на наситените пари. [2]

Наситените и ненаситените пари оказват натиск върху стените на съда. [3]

При ниско налягане ненаситените пари се държат почти по същия начин като идеалните газове и се подчиняват на уравнението на Менделеев-Клапейрон. [4]

Нека стигнем до заключението: ненаситените пари се подчиняват на всички газови закони (и уравнението на състоянието, получено от тях, разбира се) и колкото по-точни са, толкова по-далеч са от насищане. [5]

Стигаме до извода: ненаситените пари се подчиняват на всички газови закони (и уравнението на състоянието, получено от тях, разбира се) и колкото по-точно, толкова по-далеч са очите от насищането. [6]

Ако сместа от газове и пари съдържа ненаситени пари, тогава за тях важат законите за идеалните газове. Ако парите са наситени, тогава налягането на парите остава постоянно поради кондензацията на парите, а изотермата на налягането изразява само парциалното налягане на газа. При промяна на температурата (и поддържане на постоянен обем) налягането на газа се променя леко в съответствие с уравнение (167а), докато налягането на наситените пари при тези условия се променя много силно. [7]

Прегрятите (ненаситени) пари са пари, които при дадена температура и налягане образуват само еднофазна парна система, т.е. система без течна фаза. Ненаситени двойки могат да съществуват за даденостналягане, ако тяхната температура е по-висока от температурата на наситените пари, или при дадена температура, ако тяхното налягане е по-ниско от налягането на наситените пари. [8]

Ненаситените или прегрятите пари са пари, които при дадена температура и налягане образуват само еднофазна система - няма течна фаза. Ненаситените пари могат да съществуват при дадено налягане, при условие че тяхната температура е по-висока от температурата на наситените пари, с други думи, налягането на ненаситените пари при дадена температура е по-малко от налягането на наситените пари при същата температура. [9]

Стойностите на pH при различни температури са дадени в справочници. Така ненаситените пари се прегряват. [10]

Трябва да се подчертае, че показаното на фиг. 3.13 изотерма T - - Th разделя зоните на газ и пара само условно. Парата, или по-скоро ненаситената пара, е това, което имаме предвид под газ, който може да се превърне в течност чрез чисто изотермично компресиране, като преходът от пара към течност се случва със скок. При ниско налягане ненаситените пари се държат почти по същия начин като идеалните газове и се подчиняват на уравнението на Менделеев-Клапейрон. [единадесет]

Методът за изследване на изотермите се основава на изследването на връзката между еластичността ( P ) и обема ( v ) на ненаситена пара при постоянна температура. Като вземете v и P като координатни оси, изразете връзката между тези величини под формата на поредица от криви (изотерми), всяка от които съответства на определена температура. При ниска еластичност и големи обеми ненаситените пари са близки по свойствата си до идеалните газове, така че може да се вземе Pvconst; кривата се различава малко от хипербола. Тъй като обемът v намалява и еластичността P се увеличава, кривата се отклонява все повече от хиперболата; в даден момент се получава счупване, а криватасе превръща в права линия, успоредна на оста v, чието уравнение е Pconst. От този момент нататък еластичността вече не зависи от обема, тъй като парата става наситена; неговата еластичност при дадена температура се определя от точката на счупване. [12]

Апаратите, контейнерите и резервоарите по правило не са напълно запълнени със запалими течности и следователно имат малко въздушно пространство, което постепенно се насища с пари. Концентрацията на наситени пари на течност ще зависи от нейната температура и следователно може да се образува експлозивна атмосфера над повърхността на течността, ако температурата на течността е в диапазона между долната и горната граница на температурата на запалване. Трябва също така да се има предвид, че при източване на течности от резервоари над повърхността му може да има ненаситени пари, които са взривоопасни и са извън горната температурна граница на възпламеняване. [13]

Температурата, над която газът не се втечнява под никакво налягане, се нарича критична температура на този газ. При критична температура газът започва да се втечнява при определено налягане; това налягане се нарича критично налягане. Всички газове при температури над критичните са истински газове, а при температури под критичните са наситени или ненаситени пари. [14]