Ненормален сън или летаргия
Учени по целия свят озадачават мистериите на този феномен. По отношение на броя на митовете и легендите, летаргията не познава равна.Причина и следствие
Какво е: болест или симулация? Защо възниква? Как да излезем от това състояние и как да го избегнем? Опитахме се да намерим отговори на тези въпроси, като се свързахме с известния психиатър Михаил Буянов. Той е един от малкото, които знаят почти всичко за летаргията.
Въпреки това, самият термин „летаргия“ (в превод от гръцки „забрава“, „бездействие“) не е много предпочитан от психиатъра, считайки го за колективно понятие, което съчетава много различни патологични състояния, които потапят човек в забрава.
Един от тях е катотоничен ступор (от гръцки - "неподвижност"). Среща се при някои видове психични разстройства и е придружено от намаляване на метаболизма, понижаване на кръвното налягане и липса на реакция на звуци и болка. В същото време човек може да чуе всичко, което се случва наоколо, но не може да движи нито ръка, нито крак.
Ярък пример за такъв ступор е описан от големия български физиолог Павлов, който дълго време наблюдава необичайното състояние на пациент в една от психиатричните клиники - Иван Качалкин. Като цяло, странният пациент, от време на време потъващ в тежък сън, "лежи като жив труп без най-малкото волево движение и без нито една дума" почти четвърт век, от които двадесет години (от 1898 до 1918 г.) - здраво.
След като дойде в съзнание Качалкин, който се превърна в забележителност в Санкт Петербург, каза, че по време на продължителния "сън" разбира всичко, което се случва около него, помнеше разговорите на медицинския персонал, но "усещаше ужасна, неустоима тежест в мускулите, така че дори му беше трудно да диша". От ступора на Качалкин (ревностен монархист),който изпадна в това състояние за първи път след новината за убийството на цар Александър II, най-накрая беше изваден от шока, който преживя, когато научи от разговорите на болничния персонал за екзекуцията на семейството на Николай II. Пациентът, който дойде на себе си, не живее дълго. Няколко седмици по-късно той почина поради "намаляване на сърдечната дейност".
Това, според Михаил Буянов, е доста красноречиво опровержение на широко разпространения мит, че хората, които са в летаргичен сън, уж стареят по-бавно, удължавайки младостта си по такъв необичаен начин (а именно поради намаляване на метаболизма). Всъщност е точно обратното. Поради съпътстващите дълготрайни усложнения на неподвижността (декубитални язви, септични лезии на бъбреците, бронхите, съдова атрофия), такива пациенти често се връщат на този свят като тежки инвалиди.
За щастие днес такива сложни случаи практически не се срещат: през последните 20-30 години се появиха нови класове лекарства, които направиха истинска революция в областта на неврологията и психиатрията. Ако днес говорим за летаргия, смята Буянов, то по-скоро за нейната истерична разновидност - психогенна летаргия, която се проявява при прекалено емоционални хора като защитна реакция на силен стрес.
За разлика от истинската летаргия, истеричният сън, като правило, не продължава повече от два или три дни. В същото време човек, който се е изключил от комуникацията с външния свят, от време на време идва на себе си (за физиологични функции), а след това отново изпада в забрава. И също толкова неочаквано може да излезе от него.
Наблюдавайки спящите хора през нощта, той открива много интересна закономерност: в началото (във фазата на така наречения бавен сън) човек, който се намира в ръцете на Морфей, прилича на неподвижна мумия. Но след 30-40 минути, във фазата на REM съня, започвадвижете се, мятайте се и дори изговаряйте думи. Ако в този момент той бъде събуден, събуждането ще бъде бързо и лесно, с най-пълно и подробно описание на това, което човек е видял насън.
По-късно беше намерено съвсем конкретно обяснение за този феномен: активността на нервната система във фазата на REM съня се оказа изключително висока. Доказателство за това са мощни мозъчни импулси (лекарите ги записват при спящи пациенти с помощта на специално оборудване), наподобяващи състоянието на човек преди събуждане. В същата фаза – фазата на повърхностния сън – според учените попадат повечето от разновидностите на летаргията. Дали защото, след като излязоха от него, някои пациенти описаха подробно какво се е случило с тях, когато всички вярваха, че са в безсъзнание.
Проблем остава лечението на заспалите с летаргичен сън. По времето на Гогол, който, както знаете, страдаше от натрапчив страх да не бъде погребан жив и умря от обикновена депресивна психоза (писателят просто отказваше да яде), се опитваха да извадят от тежка забрава заспалите в летаргичен сън чрез кръвопускане и да ги поставят на пиявици. Това само влоши положението им: безчувствените пациенти, които бяха в летаргия, вече имаха много ниско кръвно налягане.
В края на 30-те години на миналия век обаче все пак е намерен начин за лечение на краткотрайното "събуждане" на такива пациенти. Значението му беше едновременното интравенозно приложение на сънотворно лекарство на пациента, а след това и вълнуващо лекарство, след което човекът, приличащ на жив труп, дойде на себе си за пет до десет минути.
Добър ефект, казват, дават сеансите по хипноза. Във всеки случай Михаил Буянов извежда пациентите си от истерична летаргия по този начин.
За щастие случаите на истерична летаргия са толкова редки, че не си струва да се тревожите за тях. Ече четенето на поредното произведение на изкуството.
Отчасти напомня картина на летаргия и феномен, наречен "locked up", или синдром на заключеност, при който пациенти, претърпели остър мозъчно-съдов инцидент, енцефалит или мозъчен тумор, запазват само движения в очните ябълки. Те обаче са в пълно съзнание. Между другото, този вид летаргия е майсторски описан преди 160 години от Александър Дюма в романа "Граф Монте Кристо". Подобна атака застигна и един от героите в книгата - Ноартие, бащата на зловещия прокурор дьо Вилфор, донесъл толкова много страдания на бъдещия граф Монте Кристо.
Случаят на най-дългия официално регистриран летаргичен сън, вписан в Книгата на рекордите на Гинес, се случи през 1954 г. с Надежда Артемовна Лебедина, която е родена през 1920 г. в село Могильов, Днепропетровска област. След силна кавга със съпруга си тя заспа за 20 години и се събуди отново едва през 1974 г. Според СЗО през последните три години в различни страни по света са регистрирани 30 случая на летаргия, което е четири пъти повече от тези през предходните 50 години.