Необичайни трофеи или как е предотвратено разрушаването на Кремъл
Именно на този ден командването на Вермахта планира "парад на победителите" на Червения площад. С немска точност бяха подготвени предварително комплекти парадни (но не зимни) униформи, боядисани бяха места на трибуните за почетни гости и бяха отпечатани покани за банкет по повод превземането на Москва. От отечеството до близкия тил на германските дивизии бяха изтеглени фургони с пленени френски вина за участниците в парада и банкета. А от Финландия, съюзник на Райха, донесоха платформи с червен гранит за изграждането на паметник на фюрера.
И въпреки че и двата вражески десанта бяха унищожени, те потвърждават сериозността на заплахата, която висеше над столицата в онези дни. В края на краищата, ожесточени битки се разиграха вече на близките подходи към него. В посока Волоколамск най-силният натиск на нацистите беше задържан от войниците на 316-та пехотна дивизия на генерал И.В. Панфилов, кавалерийска група на генерал Л.М. Доватор и други формирования на 16-та армия на генерал К.К. Рокосовски. Тежки битки с бързащия към столицата враг бяха в районите на Клин, Солнечногорск, Дмитров, Яхрома. Танкови и моторизирани части на нацистите нахлуха в Крюково и Красная поляна, напредвайки към Химки. По близките столични линии вече се разгоряха бойни престрелки.
В същото време самолетите на Луфтвафе бомбардираха града на фронтовата линия почти ежедневно. Но противовъздушната отбрана на столицата все още беше ефективна в предградията и не един лешояд намери края си тук. В тази ситуация нацистките стратези се опитаха да разчитат на масиран обстрел. В крайна сметка, както вече беше споменато, германците се приближиха толкова близо до Москва, че възнамеряваха да започнат да обстрелват града от тежки далекобойни оръдия от Красная поляна. Като цяло по волята на съдбатаКрасная поляна беше предназначена за специално място в хрониката на битката за Москва, която ще разгледаме по-долу.
И ето откъс от писмо на щабен офицер Алберт Неймген: „Преди десет минути се върнах от щаба на нашата пехотна дивизия, където взех заповедта на командира на корпуса за последната атака срещу Москва. След няколко часа тази офанзива ще започне. Видях тези, които ще обстрелват Кремъл вечерта. Видях един полк от нашите пехотинци, които първи трябваше да минат през Червения площад. Москва е наша, България е наша. Бързам. Обаждане на началника на щаба. Сутринта ще ти пиша от Москва!”.
Но основната цел за германската далекобойна артилерийска батарея в Красная поляна беше Кремъл - сърцето на Москва, символ на най-високата политическа и суверенна власт. Врагът се надяваше не само да го унищожи, но и да деморализира съветското ръководство, защитниците и жителите на столицата.
Но кой се обади за батерията - тогава не разбраха със сигурност. И беше ли преди? Едно е ясно – това го направи човек с високо чувство за граждански дълг и отговорност за съдбата на столицата.
... Малко след окупацията на Красная поляна от германците, местен жител на Горохова случайно разбра, че тук изграждат позиция за батарея от голямокалибрени далекобойни оръдия - за обстрел на центъра на Москва. Жената разбираше всичко това, защото преди окупацията преподаваше немски в местното училище. Освен това нацистите бяха толкова уверени в предстоящия успех, че дори не смятаха за необходимо да скрият плановете си от местните жители. Като, все едно скоро "Москва - kaput!".
Откъде взехте информация за оръжията? — попита педантичният Георгий Константинович.
Оперативни служители съобщиха, че необичайното обаждане е направено от обикновен градски телефонен автомат от крайните покрайнини на столицата. Последваща спешна проверка по разузнавателни каналипотвърди, че информацията е вярна.
Командир-16 спешно изпраща танково-артилерийска група в Красная поляна и нарежда мощен артилерийски удар по нацистката батарея. Снарядите на реактивните системи за залпов изстрел „Катюша“ буквално разпръснаха позициите, а по-късно нашите танкисти ги окупираха. Отстранена е опасността от обстрел на столицата. „Битката продължи цял ден“, свидетелства началникът на артилерията на 16-та армия генерал (по-късно маршал) В.И. Казаков. „С настъпването на мрака нашите танкове нахлуха в Красная поляна, заловиха много пленници, превозни средства и оръдия.“ Според доклада на Казаков, запазен в архива по онова време, „в Красная поляна са заловени две 300-мм оръдия, които са предназначени да обстрелват града“. Според експерти те наистина биха могли да покрият Кремъл с огън.
Е, какво стана с други далекобойни оръдия, на които завоевателите възлагаха големи надежди не само във военно, но и в политическо отношение? Нашите части ги заловиха в село Каменка на Рогачевското шосе, на 20 км източно от Солнечногорск. Тези продукти на фабриките Krupa бяха добавени към списъка със специални трофеи на Червената армия, заловени в резултат на победата край Москва. Червен гранит е използван за довършване на основите на две сгради на улица Горки (сега Тверская).
А бутилките с отбрани вина, приготвени за „парада на победителите” отидоха, образно казано, при българския „Генерал Фрост”. Напукаха се при ниски температури. Как пропадна и планът за обстрел на Кремъл и последвалото превземане и унищожаване на Белокаменная.