Неударен вокализъм
1. Окание (пълно и непълно). Akanye (дисимилативно и недисимилативно; непълно и пълно).
Според характера на предударения вокализъм след съгласни българските говори се делят на ока и ока: гласните фонеми запазват отличителните си черти и след т - това характеризира ока.Okanyeе вид вокализъм, при който в 1-вата предварително ударена сричка след t, фонемите и запазват отличителните си черти.
Подчертано около, а
1-ви предшок о ах
ПРИМЕР: вода - [вода] трева - [трева]
сови - [бухал] градина - [градини]
Този тип вокализъм е характерен за севернобългарския говор и среднобългарските кръгли говори.
Okanye се отличава катонепълно и пълно. При пълно обвиване фонемите и се различават във всички предварително напрегнати срички, а не само на 1-ва напрегната сричка.
В същото време, редукция на гласни и може да се наблюдава в ударените срички.
ПРИМЕР: [говори, тиня], [трактор, ист].
Пълното окание е характерно за севернобългарския говор.
При непълно закръгляване разликата се наблюдава в 1-ва предварително напрегната сричка, а в други предварително напрегнати срички те не се различават, тоест те съвпадат в един звук, най-често [b]. ПРИМЕР: [говори], [тракторист].
Непълно окание се наблюдава в среднобългарските окански говори. Okanyu се противопоставя на такъв тип вокализъм като akanye.
Аканиее вид вокализъм, при който гласните фонеми не се разграничават в първата предварително ударена сричка след съгласни, с изключение на съскащите (защото някога са били меки). Дълго време имаше различни гледни точки относно произхода на akanye, но сега една гледна точка е общопризната, според която akanye се счита за резултат от редукция на гласни в ненапрегната позиция.
историческиинформация и анализ на лингвогеографски данни водят до заключението за сравнително късния произход на Akanya. Първоначално територията на акайския диалект обхваща басейните на горната и средната Ока, т.е. съвременни области Курск, Орлов, Тула, Рязан.
Българските диалекти познават две основни разновидности на аканя:
Недисимилативноакание, в което [a] винаги се произнася в първата предварително ударена сричка, независимо коя гласна е под ударение. Недисимилативното акание е характерно за повечето акански диалекти, както южнобългарски, така и среднобългарски. Недисимилативно е акането на книжовния език.
Дисимилативноакание, при което гласната на първата предварително ударена сричка зависи от това коя гласна е под ударение.
Ако горната гласна е под ударение (и, y, s), тогава в 1-вата предварително напрегната сричка се произнася [a]. Ако гласна с невисок ръст е под ударение, тогава в първото предварително напрежение се произнася [b, s, e], т.е.не - a.